ShadowDance

Изключителният авторитет на авторите и повечето форумци в Шедоуденс ми помогнаха в избора на кого да възложа задачата. А именно-хвърлете по едно око на някои от най-новите ми стихотворения и посочете най-доброто, защото се стягам за конкурс
В някои метафорите са наблъскани адски нагъсто, не препоръчвам буквално тълкуване лол.

За думите

Словата биват сянка бледа
на необятния ни свят,
но все удържат те победа
над този космос вечно млад.

Защото... роб е веч човекът
на казаните му слова.
И сам да си ги е изрекъл,
отново роб ще го зова!

Защото... думи той обича,
за думите е фанатик
и с думи в думите се врича,
преследвайки ги всеки миг.

И тъй той словото превръща
в свой повелител и пастир.
Очи от себе си отвръща
и дума прави цял всемир...

И води сянката човека
към суета и пуста шир.
Нима съдбата му е лека
с такъв непредвидлив пастир?




Мощта ви бавно опознавам,
неясни сенки, вий слова.
Оттук нататък, обещавам,
за мен сте само сечива....

Memento Mori

Отровата за човешкия гений са тези слова, но кому е нужен гений, когато и земният червей е полезен и не се пречка толкова?

Поспри пред истината свята!
Свий свойте крехки колена,
опри носа си о земята,
тъй стой за вечни времена!

Опри лицето о земята!
Не слушай огъня в кръвта!
Присягаш се към небесата?!
Недей! Но се покрий в пръстта!

Защото кал е твойта сила,
като духовний ти светлик,
нетрайна кал те е родила
и кал ще си след някой миг!

Светът и тебе ще надвие!
Ще рухнеш слаб, изнемощял
щом силите ти той изпие
най-после ще си ти разбрал,

че смъртен си. Ще съжаляваш,
че нявга гонел си мечта,
но бавно ти ще осъзнаваш,
че ставаш пак едно с пръстта!

Душа и тяло обещай ми,
душа бунтовна, тяло младо,
до края себе си отдай ми
и ще те сторя част от свойто стадо...

Духовният затвор

Из вселенския простор
има някакъв затвор
где въвеждат всички млади
и солидните прегради
очертават техний свят.
Тесен бива той, без цвят.
Мрачен, сив и черно-бял,
колко полета възпрял!

Тези птици в миша клетка
те са тъй печална гледка!
Клетка с стража на вратата!
Тука внасят им мечтата
и мечтата се мени
между прашните стени,
но навън не се подава,
роб на роба си остава...

Богове ми, прекратете
тази гавра с плодовете
и с на птиците крилете!

Преди да ме питате-да, нихилистче съм . Сега опнете критиката.

Бих ги поразгледал, но ми кажи за кога ти трябват коментарите.

Скоро
15ти май е срокът, ама естествено трябва да пратя писмото по-рано.

Ама какво стана сега? Толкова ли не можете да драснете някой ред? И слаби да са, посочете най-не-слабото

Ами не са мой тип, но и аз не си падам много по поезия Затова и гласувах за това, което най ми хареса (За думите) и не съм коментирал, понеже не съм компетентен

Определено "За думите". Съгласен съм повече с тезата в това стихотворение, отколкото с изразените в другите две, които са ми вече малко прехалено нихилистични.

Аз гласувах за "Мементо Мори"

За мен то е най-гладко и с най-силно внушение. Третото ми е най-слабо, дори не мога да кажа къде точно ме загуби, но последната строфа ми се стори направо абсурдна (не заради метафорите, а заради изказа и заради патоса). В първото не ми харесват многоточията и думите, с които си предал идеята си - търсил си повече рима и преразказност, отколкото внушение. Нихилизмът не ми пречи, всеки си има мотивите, даже ми импонират някои от изразите ти Като поощрителни думи пък искам да кажа, че ритъмът е добър (можеш да пробваш да смениш стъпката в други опити) и ми харесва, че все пак се опитваш да кажеш нещо, но мисля, че трябва да поработиш още върху това да го казваш по в целта, а да не го губиш между клиширани словосъчетания.

Сега малко по-обективно, поне според моите представи за поезия: и трите имат следните проблеми -

(1) прекалено общи приказки, единствено второто изказва нещо почти конкретно, поради което и го харесах повече; но пак е някаква обща представа, без да събуди чувство (виж 3). А пък личи, че се опитваш да кажеш нещо, което създава дисбаланс.
(2) после езикът все пак е архаичен (това не е задължително минус, но нагаждането на думички за ритъма е малко изкуствено);
(3) трето прекалено много силни епитети => губят си ефекта, пренасищат и ПАК са абстрактни, не създават картина, а само пълнят място.

Е т`ва е критика, градива при това! Поклон! A TRVE FUCKING REVIEW!
Специално за Мементо-то искам да попитам дали си личи, че перефразира думите на морала и дори на проповядващия морал ,така че да се усети противното в тях? Защото се консултирах с разни роднински лица и те казаха, че не са усетили нищо подобно. Може би защото им го показах без предисловието, ама туй предисловие ще го приемат ли на конкурс?

Memento Mori