
В някои метафорите са наблъскани адски нагъсто, не препоръчвам буквално тълкуване лол.
За думите
Словата биват сянка бледа
на необятния ни свят,
но все удържат те победа
над този космос вечно млад.
Защото... роб е веч човекът
на казаните му слова.
И сам да си ги е изрекъл,
отново роб ще го зова!
Защото... думи той обича,
за думите е фанатик
и с думи в думите се врича,
преследвайки ги всеки миг.
И тъй той словото превръща
в свой повелител и пастир.
Очи от себе си отвръща
и дума прави цял всемир...
И води сянката човека
към суета и пуста шир.
Нима съдбата му е лека
с такъв непредвидлив пастир?
Мощта ви бавно опознавам,
неясни сенки, вий слова.
Оттук нататък, обещавам,
за мен сте само сечива....
Memento Mori
Отровата за човешкия гений са тези слова, но кому е нужен гений, когато и земният червей е полезен и не се пречка толкова?
Поспри пред истината свята!
Свий свойте крехки колена,
опри носа си о земята,
тъй стой за вечни времена!
Опри лицето о земята!
Не слушай огъня в кръвта!
Присягаш се към небесата?!
Недей! Но се покрий в пръстта!
Защото кал е твойта сила,
като духовний ти светлик,
нетрайна кал те е родила
и кал ще си след някой миг!
Светът и тебе ще надвие!
Ще рухнеш слаб, изнемощял
щом силите ти той изпие
най-после ще си ти разбрал,
че смъртен си. Ще съжаляваш,
че нявга гонел си мечта,
но бавно ти ще осъзнаваш,
че ставаш пак едно с пръстта!
Душа и тяло обещай ми,
душа бунтовна, тяло младо,
до края себе си отдай ми
и ще те сторя част от свойто стадо...
Преди да ме питате-да, нихилистче съмДуховният затвор
Из вселенския простор
има някакъв затвор
где въвеждат всички млади
и солидните прегради
очертават техний свят.
Тесен бива той, без цвят.
Мрачен, сив и черно-бял,
колко полета възпрял!
Тези птици в миша клетка
те са тъй печална гледка!
Клетка с стража на вратата!
Тука внасят им мечтата
и мечтата се мени
между прашните стени,
но навън не се подава,
роб на роба си остава...
Богове ми, прекратете
тази гавра с плодовете
и с на птиците крилете!
