мързи ме сега да отварям форума на GW и да си копна поста от снощи, така че ще го попреразкажа...
Покрай контузията практически съм освобоеден от училище до края на годината, но вчера трябваше да мина да говоря с едни даскали... Отидох, видях се с хора, с които след бала надали ще се видя в следващите 5 години, хора, с които съм прекарал последните си 5 такива(или поне тази част от тях, в която ходех в час, но това е друга тема)... Събрах се с трима от четиримата ми най добри съученици, качихме се в празната стая и... седнахме да пляскаме белот... някъде около средата на играта осъзнах, че това е последната партия белот, която ще играя с тия хора за доста време напред... а като се замисля колко хиляди игри сме изциклили през свободни и недотам свободни часове... Колко пъти сме се карали, колко пъти сме разменяли обиди, понякога и юмруци... мамка му... Ще ми липсва все пак... всичките глупости и досади... педалчетата с които така и не се спогодихме за 5 години, тези, които така и не успях да опозная... а най много ще ми липсват хората, които мисля, че успях да разбера и които мисля, че разбраха мен... Повечето от които заминават за някъде... кой в щатите, кой в германия... Хората, с които скоро ще ни дели половин свят... По дяволите, даже нямах сили вчера да напсувам учителката по математика за последно, нищо че и се заканвам от толквоа време... просто не събрах сили... Прибрах се в нас умърлушен и с все по засилваща деперсия седнах и.... прочетох едно редакционно на GW от преди година и половина
freeman wrote:Знаете ли? За шока. За сивотата отвъд. За това как боли споменът за ежедневието, което след години ще определяте като "златните времена"...
...Хм, свободен си, волен като птичка - Защо ли не си щаслив?...
И така... препрочетох го това редакционно... Мислех си че миналата година когато го четох го разбрах... но... уви... разбирането е далеч от чувсването, от съпреживяването... Едно е да го мислиш и очакваш, друго - когато се възправи срещу теб...
I'm just a stranger wandering alone into a land of shadows...