ShadowDance

Гледах го днес...
Невероятен. Страхотен, разтърсващ. Много силен, не знам дори с какво точно - може би защото е топлкова истински. Не съм виждала много такива филми (знам, повече трябва да гледам май :). Елейн го нарече изтъркан - но аз едва ли не за пръв път гледам нещо такова, толкова искрено показано страдание. Как показват мъката в повечето американски филми - дори не може да се сравнява, а тук, тези хора, виждах всеки един от тях и ги разбирах. На всичко отгоре е не за друго, а за смисъла на живота, но не по онзи теоретичен начин - напомни ми на Американски прелести, просто показва живота. Актьорите просто... още са ми пред очите, сълзите на Бенисио дел Торо, синият поглед на Щон Пен, болката на Наоми Уотс - невероятно добри и тримата...
Монтажът наистина малко обърква в първия момент, но после... После всичко си идва на мястото, значението на погледите се намества с внезапното осъзнаване... Обичам ги тези моменти, когато си поемам рязко въздух заради начина, по който се подреждат парчетата.
Нямам думи в крайна сметка...

Ми земи пиши review за новия Шд

Е нали ти казва, че няма думи :Р
Гиб, нещичко за сюжета се пак?

Гад такава! Изпреварила си ме!

Мор, сюжета ли? Сюжета??? Този филм, за мен, е абсолютно лишен от какъвто и да е адекватен сюжет...или пък е толкова изтъркан, елементарен, нетрогващ с нищо, досаден и просто common, че още се чудя защо, за Бога, се бръкнах с 3лв. за...това!

Минусите:

1) Липсата на какъвто и да е адекватен сюжет;
2) Присъствието на зародиши на изтъркани до пръсване историйки;
3) Представянето им по най-абсурдния, минал покрай доброто желание за оригиналност, ретроспективен начин;
4) Неуспешните, напълно сакати, напъни да се трогне зрителя...просто не се получи...твърде commоn е; Или поне не достатъчно силно, колкото е целял режисьорът...
5) Липсата на каквато и да е ясна ( че и загатната ) идея...Или по-скоро абсолютното осакатяване на единствената възможна...
6) 2/3 пълна сюжетна сръб (дупка), която запълвах с усилено гледане на часовника си; + явно успелите опити на режисьора да ти докара ужасяващо главоболие;
7) Ужасяващо сдухващата музика (която бтв за тоя филм си вървеше...някак);

Нямам нищо против дълбоко затрогващите историйки за човешката мъка и превратностите на съдбата, за живота, смъртта и прочие, но сме ги гледали толкова пъти, че за да ме трогне ми трябва нова интерпретация, а тук такава просто липсва...

Плюсовете:

1) Актьорската игра беше на изключително високо ниво...наистина страшно добре стоят на екрана и тримата...

2) Супер интересната идея за 21те грама, които просто изчезват след като умрем, която за съжаление не е развита като хората и се губи някъде в бозавия финал...

Всъщност, далеч съм от мисълта, че АЗ съм "абсолютно" права, а Гиб и Морв са ламерки и нищо не разбират ...Допускам, че може би не съм го разбрала...Факт е обаче, че това ми беше впечатлението...

А и на мен адски ми хареса, всъщност. При това не ми хареса веднага след като го гледах, тогава още се чуствах изстискана, а след време, когато го попреодолях.
Ся, по точки.
1. Има сюжет, при това в големи количества:Р. Вярно, че в началото е разпокъсан (не са точно ретроспекции, между другото, по скоро все едно си разделил историята на парчета и след това си ги пуснал в случаен ред... макар че не е толкова случаен, едва накрая идва развръзката), но сюжет определено има и постепенно историята се изяснява.
2. "Зародиши на изтъркани до пръсване историйки" - дай ми една неизтъркана история... Исус Христос? Междузвездни войни? Последният самурай? Което не ти е попречило да ги харесаш. А това, че тук няма богове, свръхестествени сили или фантастика не отнема от филма.
3. Донякъде беше объркващо, да, не виждам какво би му попречило да е праволинейна история, но на мен и така ми се видя адекватно. Накъсано, задъхано, прескачащо, също като филма.
4. Кое е твърде common? Смъртта, болката, мъката? Да, хората в нормалния живот скърбят за такива неща, а не за Края на Империята, Спасението на Света и прочие. Мен пък ме трогна. Макар че на моменти усещах колко лесно би могъл да не ме трогне. Просто да пропусна покъртващите моменти, защото мъката не е достъчно преекспонирана. Но и в живота е така - има болка, макар че толкова лесно се учим да я пренебрегваме.
5. Хм, аз, съжалявам, че все с това се хващам, но понеже скоро го гледа и ти хареса - каква идея повече имаше Страстите Хрисови? Идеята е в трагедията на тези трима души - всеки кошмарно зъл и дълбоко благороден по своему. А и в края твърде прозрачно беше натвърднато върху идеята за ценността на човешкия живот.
6. Ам, не говорихме ли за сюжета вече? Пък теб като те влече часовника...:Р
7. Ам, музиката си беше на място, да.
Искам да добавя още нещо, което споменах и по-нагоре - в този филм няма лоши и добри, образите са и двете едновременно, и дори понякога не можеш да кажеш кое преобладава у тях.
А именно "Супер интересната идея за 21те грама", на мен ми беше като закърпена малко. Всъщност тези 21 грама са просто метафора за живота. Да, в рекламите звучаха като някакъв фантастичен елемент, но това си е грешка на рекламната кампания. Според мен някакъв евтин мистицизъм би могъл само да навреди на филма.
Филмът е крайно депресиращ, въобще не беше това, което очаквах, но въпреки това много добър.

Мор, не съм сигурна дали няма грубо да оспойлеря нещата, но историята е за жена, която губи съпруга и двете си дъщери при инцидент, при който бивш престъпник ги прегазва и избягва от местопрестъплението. Сърцето на мъжа й е трансплантирано на друг човек, който издирва донора чрез частен детектив и така се среща с нея, в началото прикривайки кой е. После двамата решават да убият убиеца на децата и мъжа й. Но това е само грубата рамка, има доста повече за филма.
Ян, не знам за Гиб, но аз имам намерение да пиша ревю за филма.

Ма не, кво ревю, кат го изревюирахте тука :Р Лами с лами впечатлителни ;рр

Нищо де, заинтригувахте ме ;)

Ти май не четеш поред...
Казах, че нямам нищо против common историйките (ето, например "Невероятната съдба на Амели Пулен" е филм за живота, съвсем нормален, за нормалната любов, но е ВЪЛШЕБЕН, НЕВЕРОЯТЕН, ГЕНИАЛЕН *знам, че обичам главни букви, да*) и че всички са такива, сигурно, какво ли ново може да се измисли?! ВАЖНОТО е интерпретацията! Това би могло да е новото, (подобно на филма на Мел Гибсън, за който, впрочем, в този топик не иде реч *thanks God*) а именно гледната точка и украсата на един филм (т.е. музика, актьори, монтажни оригиналности и прочие "сметанки"). В "21 грама", освен че беше накъсан сюжетно като за световно (с цел сигурно да бъде по-оригинален *ама просто не баца...не става!*) с нищо ново не блести...нищо, нула!

И да се повторя още веднъж This is my opinion!

А my opinion е точно обратното :)

Значи за мен филмът беше доста нов. Знам. че някои са гледали повече от мен, но аз поне съм виждала само два-три такива филма още, и не толкова... концентрирани. Синьо, например, но той е по-приглушен. Американски прелести, но той е твърде различен. Heaven, там имаше подобна гениална актьорска игра. Не знам, наистина. Режисьрът е мексиканец - знам, че нищо не ви говори, и аз не мога да го кажа като хората... Стилът му е брутален. Ако някой е гледал "11 септември" - кое помните? Аз помня два епизода, от тях единият на режисьор, на когото дори не запомних името. Брутален, смразяващ... Черен екран, само звук, и накрая в ужаса проблясват образи... Епизодът се оказа негов.

Монтажът, държа на мнението си, е гениален. Сякаш образец за нелинеен разказ. Не мога да го кажа без спойлери... В началото гледаш нещо, което е извадено от контекста, и трябва да напрегнеш сетивата си докрай, да мислиш и да чувстваш нправо, на момента, силата на кадъра сама по себе си... После започваш да следиш историята - Морви, не че остана някой, дето да не е прочел, но наистина това са спойлери :) Защото разказът е направен така нарочно - "нищо не пречи" да е разказан линейно наистина, но въздействието нямаше да е такова. Потъваш в тази история, така, както е разказана, стихия, която те увлича.

Актьорите, още веднъж... Не мога да го разкажа, наистина. Да ги наречеш добри актьори ми звучи едва ли не обидно, защото са толкова истински, колкото е възможно.

Та така, още ме тресе фанатизмът :)

ВАЖНОТО е интерпретацията! Това би могло да е новото, (подобно на филма на Мел Гибсън, за който, впрочем, в този топик не иде реч *thanks God*) а именно гледната точка и украсата на един филм

Не съм съгласна. Първо защото това, което ти описваш е илюстрацията, а не интерпретацията и второ, защото на филма това му беше хубавото- че беше изчистен от финтифлююшки. Сложните бяха образите на героите, а не компютърните ефекти или героичните пози. Това е филм, който не си служи с хиперболи и в това му е силата. Показва ти болката, а не ти я хвърля в лицето за да останеш по-впечатлен. И някак успява да бъде красив въпреки или именно поради липсата си на украса.

Илюстрацията, именно, не включва ли точно набор от различни изразни средства, с които да се илюстрира идеята, посланието или там каквото режисьора се опитва да каже, като така направи една common история привлекателна и въздействаща за зрителя? Защото, според мен, да, а в "21 грама" ги няма никакви (изразните средства...или пък ги има но са полусакати). Всичко е as simple as that и ако някой вижда красота в това, чудесно, но така просто не носи никакво послание. Нищо ново, никаква нова интерпретация/ илюстрация (special for Morwie).


Въпрос: Каква е идеята във филмите без послание? Къде е силата им?

И не говоря за послание от рода на "Не лъжи!", "Не убивай","Обичай ближния си!", нямам предвид разни помпозни клиширани лозунги, а просто идейка, лъч светлина в тунела, нещо върху което да мислиш...

Идеята за цената на живота, за болката, за минаването през страданието, за да достигнеш някаква надежда... всичко това го имаше.
А илюстрацията е спомагателно средство, а не основното, към което се стреми един филм. И между другото актьорската игра е доста добър метод за илюстрация, а ти сама призна че е била на ниво.
Не, какво толкова ти липсваше в този филм? Те просто не спасяваха света, иначе всичко си беше много повече от доста филми, които съм гледала напоследък.

Идеята за цената на живота, за болката, за минаването през страданието, за да достигнеш някаква надежда... всичко това го имаше.

Не, както вече казах, режисьорът е имал доброто желание всичко това да присъства, но в резултат филмът сериозно се разминаваше с въпросните идеи, поне според мен.

А илюстрацията е спомагателно средство, а не основното, към което се стреми един филм.

Първо, ако ще е средство, значи не може да се "стреми" към него , нали така.
Иначе виж, ако няма илюстрация най-доброто, на което ще прилича един филм е документална поредица. При пълнометражните игрални филми илюстрацията създава 2/3 от впечатленията и именно тя спомага да запомниш с нещо именно този филм. А в "21 грама" тя беше достатъчно малко, че днес - 4 дни след като съм го гледала да не си спомням почти нищо съществено.

И между другото актьорската игра е доста добър метод за илюстрация, а ти сама призна че е била на ниво.

"Една птичка, пролет не прави!" ... И "Лигата" беше бъкан от известни актьори, но не беше върхът в кинематографичната индустрия, нали си съгласна!?

Първо, ако ще е средство, значи не може да се "стреми" към него , нали така.
Иначе виж, ако няма илюстрация най-доброто, на което ще прилича един филм е документална поредица. При пълнометражните игрални филми илюстрацията създава 2/3 от впечатленията и именно тя спомага да запомниш с нещо именно този филм.

Да, точно така, и аз казвам, че не бива илюстративността да е самоцелна, но за съжаление се случва.
Извинявай, обаче това ми прилича на слагане на външния вид пред смисъла. Не, един документален филм просто не предава чуства и емоции, затова не става. Иначе ако можеш да направиш художествен филм, така че да изглежда като документално заснет, а не като театралничене според мен е чудесно.
Не, обясни ми какво по-точно влагаш в понятието "илюстрация"...

"Една птичка, пролет не прави!" ... И "Лигата" беше бъкан от известни актьори, но не беше върхът в кинематографичната индустрия, нали си съгласна!?

Хм, смятам, че далеч не е единственото нещо във филма, а и огромната разлика е, че в
Лигата известните актьори(всъщност май само Шон Конъри и донякъде Стюарт Таунсенд...) не показваха нищо особено за разлика от 21 грама

Смятам, че достатъчно задълбах (даже повече отколкото за мен е нормално ) в коментари за филма. Не мисля, че има смисъл да продължаваме дискусията, тъй като казах всичко, което ме вълнуваше и изясних, защо смятам така.

Иначе ако можеш да направиш художествен филм, така че да изглежда като документално заснет, а не като театралничене според мен е чудесно.

Категорично и невъзвратимо не съм съгласна . Художествен филм да бъде заснет като документален си е абсолютна безсмислица. Тогава да няма претенциите на художествен филм, а на документален, а?

Художествените филми разчитат на един куп илюстративни похвати, актьорска игра и т.н., за да предадат по по-оригинален начин или по-пълно смисъла, който филма трябва да носи. Какъв е смисълът от чисто документалното пресъздаване на идеите, при все, че нови такива просто няма и дали един филм ще ти хареса или не зависи от начина по който са ти поднесени.

Нима един филм не е по-търсен само заради името на режисьора, който го е заснел? А нима режисьорите нямат собствен почерк, стил, който отличава филмите им от общата маса? А нима режисьорите не се занимават именно с това да "облекат", да илюстрират (за 15-ти път) по по-различен начин дадена история, да вплетат по такъв начин желаните послания, така че филмът да представя по-нов поглед въху тях?

Морви, за теб само двете крайности ли съществуват? Т.е. един филм или ще е "документално заснет" или ще е "театралничене".

Хм, смятам, че далеч не е единственото нещо във филма

Е, явно поне по един от конфликтните въпроси ще се изясним. Там е работата, че аз пък СМЯТАМ , че е единственото нещо във филма и далеч не е достатъчно.

Предлагам да почакаме и другите да гледат филма и да споделят колко е ужасен . Би станало доста по-интересно.