21 грама

[Ghibli]

Гледах го днес...
Невероятен. Страхотен, разтърсващ. Много силен, не знам дори с какво точно - може би защото е топлкова истински. Не съм виждала много такива филми (знам, повече трябва да гледам май :). Елейн го нарече изтъркан - но аз едва ли не за пръв път гледам нещо такова, толкова искрено показано страдание. Как показват мъката в повечето американски филми - дори не може да се сравнява, а тук, тези хора, виждах всеки един от тях и ги разбирах. На всичко отгоре е не за друго, а за смисъла на живота, но не по онзи теоретичен начин - напомни ми на Американски прелести, просто показва живота. Актьорите просто... още са ми пред очите, сълзите на Бенисио дел Торо, синият поглед на Щон Пен, болката на Наоми Уотс - невероятно добри и тримата...
Монтажът наистина малко обърква в първия момент, но после... После всичко си идва на мястото, значението на погледите се намества с внезапното осъзнаване... Обичам ги тези моменти, когато си поемам рязко въздух заради начина, по който се подреждат парчетата.
Нямам думи в крайна сметка...

[Yan]

Ми земи пиши review за новия Шд

[Moridin]

Е нали ти казва, че няма думи :Р
Гиб, нещичко за сюжета се пак?

[Elayne]

Гад такава! Изпреварила си ме!

Мор, сюжета ли? Сюжета??? Този филм, за мен, е абсолютно лишен от какъвто и да е адекватен сюжет...или пък е толкова изтъркан, елементарен, нетрогващ с нищо, досаден и просто common, че още се чудя защо, за Бога, се бръкнах с 3лв. за...това!

Минусите:

1) Липсата на какъвто и да е адекватен сюжет;
2) Присъствието на зародиши на изтъркани до пръсване историйки;
3) Представянето им по най-абсурдния, минал покрай доброто желание за оригиналност, ретроспективен начин;
4) Неуспешните, напълно сакати, напъни да се трогне зрителя...просто не се получи...твърде commоn е; Или поне не достатъчно силно, колкото е целял режисьорът...
5) Липсата на каквато и да е ясна ( че и загатната ) идея...Или по-скоро абсолютното осакатяване на единствената възможна...
6) 2/3 пълна сюжетна сръб (дупка), която запълвах с усилено гледане на часовника си; + явно успелите опити на режисьора да ти докара ужасяващо главоболие;
7) Ужасяващо сдухващата музика (която бтв за тоя филм си вървеше...някак);

Нямам нищо против дълбоко затрогващите историйки за човешката мъка и превратностите на съдбата, за живота, смъртта и прочие, но сме ги гледали толкова пъти, че за да ме трогне ми трябва нова интерпретация, а тук такава просто липсва...

Плюсовете:

1) Актьорската игра беше на изключително високо ниво...наистина страшно добре стоят на екрана и тримата...

2) Супер интересната идея за 21те грама, които просто изчезват след като умрем, която за съжаление не е развита като хората и се губи някъде в бозавия финал...

Всъщност, далеч съм от мисълта, че АЗ съм "абсолютно" права, а Гиб и Морв са ламерки и нищо не разбират ...Допускам, че може би не съм го разбрала...Факт е обаче, че това ми беше впечатлението...

[Morwen]

А и на мен адски ми хареса, всъщност. При това не ми хареса веднага след като го гледах, тогава още се чуствах изстискана, а след време, когато го попреодолях.
Ся, по точки.
1. Има сюжет, при това в големи количества:Р. Вярно, че в началото е разпокъсан (не са точно ретроспекции, между другото, по скоро все едно си разделил историята на парчета и след това си ги пуснал в случаен ред... макар че не е толкова случаен, едва накрая идва развръзката), но сюжет определено има и постепенно историята се изяснява.
2. "Зародиши на изтъркани до пръсване историйки" - дай ми една неизтъркана история... Исус Христос? Междузвездни войни? Последният самурай? Което не ти е попречило да ги харесаш. А това, че тук няма богове, свръхестествени сили или фантастика не отнема от филма.
3. Донякъде беше объркващо, да, не виждам какво би му попречило да е праволинейна история, но на мен и така ми се видя адекватно. Накъсано, задъхано, прескачащо, също като филма.
4. Кое е твърде common? Смъртта, болката, мъката? Да, хората в нормалния живот скърбят за такива неща, а не за Края на Империята, Спасението на Света и прочие. Мен пък ме трогна. Макар че на моменти усещах колко лесно би могъл да не ме трогне. Просто да пропусна покъртващите моменти, защото мъката не е достъчно преекспонирана. Но и в живота е така - има болка, макар че толкова лесно се учим да я пренебрегваме.
5. Хм, аз, съжалявам, че все с това се хващам, но понеже скоро го гледа и ти хареса - каква идея повече имаше Страстите Хрисови? Идеята е в трагедията на тези трима души - всеки кошмарно зъл и дълбоко благороден по своему. А и в края твърде прозрачно беше натвърднато върху идеята за ценността на човешкия живот.
6. Ам, не говорихме ли за сюжета вече? Пък теб като те влече часовника...:Р
7. Ам, музиката си беше на място, да.
Искам да добавя още нещо, което споменах и по-нагоре - в този филм няма лоши и добри, образите са и двете едновременно, и дори понякога не можеш да кажеш кое преобладава у тях.
А именно "Супер интересната идея за 21те грама", на мен ми беше като закърпена малко. Всъщност тези 21 грама са просто метафора за живота. Да, в рекламите звучаха като някакъв фантастичен елемент, но това си е грешка на рекламната кампания. Според мен някакъв евтин мистицизъм би могъл само да навреди на филма.
Филмът е крайно депресиращ, въобще не беше това, което очаквах, но въпреки това много добър.

[Morwen]

Мор, не съм сигурна дали няма грубо да оспойлеря нещата, но историята е за жена, която губи съпруга и двете си дъщери при инцидент, при който бивш престъпник ги прегазва и избягва от местопрестъплението. Сърцето на мъжа й е трансплантирано на друг човек, който издирва донора чрез частен детектив и така се среща с нея, в началото прикривайки кой е. После двамата решават да убият убиеца на децата и мъжа й. Но това е само грубата рамка, има доста повече за филма.
Ян, не знам за Гиб, но аз имам намерение да пиша ревю за филма.

[Clio]

Ма не, кво ревю, кат го изревюирахте тука :Р Лами с лами впечатлителни ;рр

Нищо де, заинтригувахте ме ;)

[Elayne]

Ти май не четеш поред...
Казах, че нямам нищо против common историйките (ето, например "Невероятната съдба на Амели Пулен" е филм за живота, съвсем нормален, за нормалната любов, но е ВЪЛШЕБЕН, НЕВЕРОЯТЕН, ГЕНИАЛЕН *знам, че обичам главни букви, да*) и че всички са такива, сигурно, какво ли ново може да се измисли?! ВАЖНОТО е интерпретацията! Това би могло да е новото, (подобно на филма на Мел Гибсън, за който, впрочем, в този топик не иде реч *thanks God*) а именно гледната точка и украсата на един филм (т.е. музика, актьори, монтажни оригиналности и прочие "сметанки"). В "21 грама", освен че беше накъсан сюжетно като за световно (с цел сигурно да бъде по-оригинален *ама просто не баца...не става!*) с нищо ново не блести...нищо, нула!

И да се повторя още веднъж This is my opinion!

[Ghibli]

А my opinion е точно обратното :)

Значи за мен филмът беше доста нов. Знам. че някои са гледали повече от мен, но аз поне съм виждала само два-три такива филма още, и не толкова... концентрирани. Синьо, например, но той е по-приглушен. Американски прелести, но той е твърде различен. Heaven, там имаше подобна гениална актьорска игра. Не знам, наистина. Режисьрът е мексиканец - знам, че нищо не ви говори, и аз не мога да го кажа като хората... Стилът му е брутален. Ако някой е гледал "11 септември" - кое помните? Аз помня два епизода, от тях единият на режисьор, на когото дори не запомних името. Брутален, смразяващ... Черен екран, само звук, и накрая в ужаса проблясват образи... Епизодът се оказа негов.

Монтажът, държа на мнението си, е гениален. Сякаш образец за нелинеен разказ. Не мога да го кажа без спойлери... В началото гледаш нещо, което е извадено от контекста, и трябва да напрегнеш сетивата си докрай, да мислиш и да чувстваш нправо, на момента, силата на кадъра сама по себе си... После започваш да следиш историята - Морви, не че остана някой, дето да не е прочел, но наистина това са спойлери :) Защото разказът е направен така нарочно - "нищо не пречи" да е разказан линейно наистина, но въздействието нямаше да е такова. Потъваш в тази история, така, както е разказана, стихия, която те увлича.

Актьорите, още веднъж... Не мога да го разкажа, наистина. Да ги наречеш добри актьори ми звучи едва ли не обидно, защото са толкова истински, колкото е възможно.

Та така, още ме тресе фанатизмът :)

[Morwen]

ВАЖНОТО е интерпретацията! Това би могло да е новото, (подобно на филма на Мел Гибсън, за който, впрочем, в този топик не иде реч *thanks God*) а именно гледната точка и украсата на един филм

Не съм съгласна. Първо защото това, което ти описваш е илюстрацията, а не интерпретацията и второ, защото на филма това му беше хубавото- че беше изчистен от финтифлююшки. Сложните бяха образите на героите, а не компютърните ефекти или героичните пози. Това е филм, който не си служи с хиперболи и в това му е силата. Показва ти болката, а не ти я хвърля в лицето за да останеш по-впечатлен. И някак успява да бъде красив въпреки или именно поради липсата си на украса.

[Elayne]

Илюстрацията, именно, не включва ли точно набор от различни изразни средства, с които да се илюстрира идеята, посланието или там каквото режисьора се опитва да каже, като така направи една common история привлекателна и въздействаща за зрителя? Защото, според мен, да, а в "21 грама" ги няма никакви (изразните средства...или пък ги има но са полусакати). Всичко е as simple as that и ако някой вижда красота в това, чудесно, но така просто не носи никакво послание. Нищо ново, никаква нова интерпретация/ илюстрация (special for Morwie).


Въпрос: Каква е идеята във филмите без послание? Къде е силата им?

И не говоря за послание от рода на "Не лъжи!", "Не убивай","Обичай ближния си!", нямам предвид разни помпозни клиширани лозунги, а просто идейка, лъч светлина в тунела, нещо върху което да мислиш...

[Morwen]

Идеята за цената на живота, за болката, за минаването през страданието, за да достигнеш някаква надежда... всичко това го имаше.
А илюстрацията е спомагателно средство, а не основното, към което се стреми един филм. И между другото актьорската игра е доста добър метод за илюстрация, а ти сама призна че е била на ниво.
Не, какво толкова ти липсваше в този филм? Те просто не спасяваха света, иначе всичко си беше много повече от доста филми, които съм гледала напоследък.

[Elayne]

Идеята за цената на живота, за болката, за минаването през страданието, за да достигнеш някаква надежда... всичко това го имаше.

Не, както вече казах, режисьорът е имал доброто желание всичко това да присъства, но в резултат филмът сериозно се разминаваше с въпросните идеи, поне според мен.

А илюстрацията е спомагателно средство, а не основното, към което се стреми един филм.

Първо, ако ще е средство, значи не може да се "стреми" към него , нали така.
Иначе виж, ако няма илюстрация най-доброто, на което ще прилича един филм е документална поредица. При пълнометражните игрални филми илюстрацията създава 2/3 от впечатленията и именно тя спомага да запомниш с нещо именно този филм. А в "21 грама" тя беше достатъчно малко, че днес - 4 дни след като съм го гледала да не си спомням почти нищо съществено.

И между другото актьорската игра е доста добър метод за илюстрация, а ти сама призна че е била на ниво.

"Една птичка, пролет не прави!" ... И "Лигата" беше бъкан от известни актьори, но не беше върхът в кинематографичната индустрия, нали си съгласна!?

[Morwen]

Първо, ако ще е средство, значи не може да се "стреми" към него , нали така.
Иначе виж, ако няма илюстрация най-доброто, на което ще прилича един филм е документална поредица. При пълнометражните игрални филми илюстрацията създава 2/3 от впечатленията и именно тя спомага да запомниш с нещо именно този филм.

Да, точно така, и аз казвам, че не бива илюстративността да е самоцелна, но за съжаление се случва.
Извинявай, обаче това ми прилича на слагане на външния вид пред смисъла. Не, един документален филм просто не предава чуства и емоции, затова не става. Иначе ако можеш да направиш художествен филм, така че да изглежда като документално заснет, а не като театралничене според мен е чудесно.
Не, обясни ми какво по-точно влагаш в понятието "илюстрация"...

"Една птичка, пролет не прави!" ... И "Лигата" беше бъкан от известни актьори, но не беше върхът в кинематографичната индустрия, нали си съгласна!?

Хм, смятам, че далеч не е единственото нещо във филма, а и огромната разлика е, че в
Лигата известните актьори(всъщност май само Шон Конъри и донякъде Стюарт Таунсенд...) не показваха нищо особено за разлика от 21 грама

[Elayne]

Смятам, че достатъчно задълбах (даже повече отколкото за мен е нормално ) в коментари за филма. Не мисля, че има смисъл да продължаваме дискусията, тъй като казах всичко, което ме вълнуваше и изясних, защо смятам така.

Иначе ако можеш да направиш художествен филм, така че да изглежда като документално заснет, а не като театралничене според мен е чудесно.

Категорично и невъзвратимо не съм съгласна . Художествен филм да бъде заснет като документален си е абсолютна безсмислица. Тогава да няма претенциите на художествен филм, а на документален, а?

Художествените филми разчитат на един куп илюстративни похвати, актьорска игра и т.н., за да предадат по по-оригинален начин или по-пълно смисъла, който филма трябва да носи. Какъв е смисълът от чисто документалното пресъздаване на идеите, при все, че нови такива просто няма и дали един филм ще ти хареса или не зависи от начина по който са ти поднесени.

Нима един филм не е по-търсен само заради името на режисьора, който го е заснел? А нима режисьорите нямат собствен почерк, стил, който отличава филмите им от общата маса? А нима режисьорите не се занимават именно с това да "облекат", да илюстрират (за 15-ти път) по по-различен начин дадена история, да вплетат по такъв начин желаните послания, така че филмът да представя по-нов поглед въху тях?

Морви, за теб само двете крайности ли съществуват? Т.е. един филм или ще е "документално заснет" или ще е "театралничене".

Хм, смятам, че далеч не е единственото нещо във филма

Е, явно поне по един от конфликтните въпроси ще се изясним. Там е работата, че аз пък СМЯТАМ , че е единственото нещо във филма и далеч не е достатъчно.

Предлагам да почакаме и другите да гледат филма и да споделят колко е ужасен . Би станало доста по-интересно.