Ами, аз принципно го правя така:
Необходими съставки:
3 чашки ориз
2/3 чашка (оризов) оцет
2 с.л. захар
1 с.л. сол
Оцетът, който може спокойно да бъде обикновен винен се смесва със захарта и солта и се загрява на много лек огън докато солта и захарта се разтопят безостатъчно. Сместа се оставя да изстине. Петя към това добавя и водорасли, но аз не съм стигал чак до там.
Оризът, който е най-добре да бъде с кръгловати зрънца (дългият не е подходящ) се промива продължително в студена вода докато спре да отделя каквато и да е мътилка, след което се оставя за около половин час да покисне.
Подбира се тенджера с решетка за сарми, млековарка с двойно дъно или някакъв подобен съд, който не загаря лесно и в него се изсипва така приготвения ориз, с вода колкото да го покрие съвсем малко. Най-добре е да се готви на газов котлон защото първоначално трябва да се подаде много силен огън, за да заври максимално бързо. Заври ли, огънят се намаля до минимум и така се вари 15-20 минути, докато вода спре да се вижда и след това още, при непрекъснато следене да не замирише на загоряло. Не се бърка. В крайна сметка се захваща малко, то не може, но това не е голям проблем.
След това се маха от огъня и се оставя да се позадуши малко. Така полученият бял ориз се нарича гохан и е основно ястие в японската кухня, нещо каквото е за нас хлябът. Тук правя отклонението, че откак се повреди газовият котлон, не приготвям суши у дома, вместо това се възползвам от Петиния оризарник, който приготвя варения ориз точно такъв, какъвто би трябвало да бъде.
Та, този гохан се изсипва в тавичка или на поднос (майсторите казват, че най-добре било дървен) и се поръсва със сместта от оцет, сол и захар. Разбърква се добре, като се гледа да не се разтрошават оризовите зърна (майсторите отново настояват, че това трябва да бъде сторено с дървена лъжица), като през това време се вее упорито с ветрило, защото сместта трябва да бъде охладена максимално бързо.
След това с предварително намокрени ръце се оформят малки топки от ориза, който е изненадващо лепкав. Най-добре е ако имате формичка. Аз съм си пригодил една капачка за биберон.
Към така полученото суши могат да се прибавят всякакви екстри: риби (сурови, пушени, мариновани, дори леко жарнати), калмари (попарени), октоподи (също като калмарите), скариди (варени), разни хайвери (сурови, най-често), морски таралеж и пр.
Те се нарязват на подходящи парчета, намазват се с настъргано уасаби и се поставят върху топката ориз с намазаното отдолу. Уасаби е японски хряноподобен корен със зелен цвят, напомнящ на всички онези извънцемни гадости от филмите, и приятно лютив вкус. Вече може да се намери и по нашите магазини. Принципно е доста скъпо, но в китайския магазин на "Цар Самуил" може да се намери на напълно приемлива цена (вероятно е менте, но докарва вкуса).
Друг вид суши, инаризуши, представлява гореописаната оризова топка, увита в специална обвивка от пържено тофу (онова иначе безвкусно соево сирене) и резултатът е доста добър. За нещастие, все още не съм открил приемлив начин за приготвяне на това пържено тофу. Явно е твърде трудно защото в самата Япония си го купуват готово изпържено от магазина.
Добър резултат се получава при увиване на сушито в нори. Това са някакви обработени по незнам какъв начин пресовани водорасли, които също могат да бъдат намерени в китайския магазин. В този случай, оризът се поставя върху листа нори, добавя му се намазаната с уасаби риба и каквото още се сетите и ви харесва (да кажем, добре стои парченце кисела краставичка). След което се увива на руло и се нарязва 4-5 парченца. Като се навлажни от ориза, нори само си слепва.
Сушито се сервира на поднос или в чиния, като всеки си има малка чинийка, в която сипва малко соев сос, топва си сушито и го захапва. Една топка се предвижда да бъде изядена на 2 хапки. Сушито може да се яде и с клечки, но принципно си се взима направо с ръце.
Изключение от това е чирашизуши, при което оризът е на дъното на паничка, а останалите неща са пръснати отгоре му и си се яде с клечки като нормално ястие.
Между различните видове суши е прието да се яде гари. Това е нарязан на лентички маринован джинджифил. Смята се, че прочиства вкусовите усещания. Маринован джинджифил също се продава, а може и да се направи в домашна обстановка от обикновен пресен корен или (както аз често правя) от захарозан джинджифил (от китайския магазин), който си е направо нарязан на тънко. Маринова се като се кипва оцет със сол и захар (ако ползвам захаросан, не слагам захар) и с врялата смес се заливат корените (ако са пресни, предварително обелени). След което сместта изстива и се слага в хладилника. За една седмица гари е готово за консумация. Може и още веднага, но твърде много люти.
Приятен апетит!
