Теория на форумната демокрация

[turin]

за юзъра, който си пожела тази тема, не забравям обещания

след като прекарах доста време в проучвания, а и след като съм изпитал някои от типовете на собствения си гръб, стигнах до следното обобщение:

1) демокрация гръцки тип - решенията се вземат от квалифицирано мнозинство, чудесна почва за прогрес на демагози; все пак жени, роби, чужденци, кучета и деца нямат право да гласуват

2) демокрация римски тип - Сенатът създава закони и административни актове, императорът всъщност решава; например да си направи конят сенатор; за народа - хляб и зрелища, трябва да е достатъчно

3) демокрация тип народна власт - всички решения винаги са одобрявани с абсолютно мнозинство, а изборите се печелят с 99.99%

4) демокрация швейцарски тип - всъщност разновидност на гръцкия тип, но пък жените (отскоро) също могат да гласуват, може би в близкото бъдеще и кучетата, чужденците обаче нямат шанс

5) демокрация британски тип - странно съчетание между римски тип и гръцки тип (в горната камара са пожизнено избраните лордове, в долната - обикновените народни представители, сменящи се на всеки 4 години); в крайна сметка е все пак западноевропейски тип, най-вече защото правилото "noble obliges" е равносилно на закон

6) демокрация западноевропейски тип - решенията се взимат не в полза на мнозинството, а в полза на колкото се може повече брой хора, което означава мнозинството плюс още нещо; основната идея е търсенето на компромис, който ще задоволи максимален брой хора, което пък води до странни на пръв поглед решения
често изглежда, че едно кресливо малцинство има повече власт от мълчаливото мнозинство, но пък това е гаранция, че когато на някой от мълчаливото мнозинство му се прииска да закрещи, неговият глас ще бъде чут

ох, уморих се
западноевропейския тип ми е най-любим, признавам, но пък е най-труден и свързан с най-много поемане на отговорност и съпричастност

[Moridin]

Рим е просъществувал повече като република, отколкото като империя, ако не ме лъже много паметта Макар че може и да ме лъже.

Аз в общи линии подкрепям доста често изказвания от хората тук принцип на бат Уинстън, че демокрацията е пълна боза, но е най-доброто, което имаме.
Много обаче е лошо да си оставаме на това мислене. Повечето хора, които изобщо мислят за това (близо 1,5% от световното население, демек), вярват, че идеални държави няма. Това разбира се не е било доказано и горе-долу не може да бъде, така че си остава в известен смисъл религиозност, която води до отказване от търсене на контрааргументи.
Дори обаче да няма идеална държава, репрезантативната демокрация, характерна за съвременния свят, е горе-долу гавра с труп и за мен лично едно доста голямо извращение с обществения договор. Репрезантативната демокрация действа отчасти само в това, което наричаш западноевропейски тип и то да се говори, че действа е силно казано, по-скоро не пречи. Много.

Иначе аз съм за твоя гръцки/швейцарски тип, като критерият за отсяване трябва да е поредица от... ще кажа изпити, макар че думата е глупава, и обществена подкрепа. Това е проблемно за осигуряване в по-големи държави, но то е друг въпрос. Партиите също са излишни, т.е. създаването им е неизбежно, но формализирането им само вреди.

И т.н., че java-та зове..

[Tais]

[Moridin]

Всъщност Рим е република от 509 п.н.е до около 27 п.н.е (което е още по времето на Юлий, а реално империята идва с Октавиан, около началото на новата ера). И е империя най-много пак толкова (476 г. Рим е завладян от вестготите), а реално до около края на 3ти век, когато се разделя на две част и западната реално престава да бъде империя не повече от 30-40 години след това.

[Tais]

[Moridin]

Империята бележи началото на римската деградация

[Demandred]

Всъщност повечето големи успехи на Рим идват по времето на Републиката, тогава са завладени почти всичките провинции, Империята през по-голямата си част е упадък, а голяма част от императорите са абсолютно некомпетентни дебили.

2) демокрация римски тип - Сенатът създава закони и административни актове, императорът всъщност решава; например да си направи конят сенатор; за народа - хляб и зрелища, трябва да е достатъчно

Всъщност доколкото може да се говори за демокрация при римляните, това е преди появата на императорите. След това Сенатът си остава без почти никаква власт. То не че и при републиката ен е било плутокрация всъщност т.е. който имал най-много пари си купува изборите чрез своите клиенти, раздаване на храна, пиене и зрелиа и т.н.

[Tais]

Ето нещо, което ще заинтригува, интересуващите се
та в хронология на събитията:

754 – 510 год. пр. н. е. – Древен Рим преминава през своя т. нар. Царски период, като негов първи цар е Ромул

754 год. пр. н. е. – според легендата братята Ромул и Рем създават град Рим

560 год. пр. н. е. - Римският рекс Сервий Тулий провежда своите реформи в Римската държава, като основната от тях е тази, че разделя римските граждани на 5 групи според притежаваното от тях имущество

509 – 28 год. пр. н. е. – Древен Рим преминава през своя т. нар. Републикански период

169 год. пр. н. е. – Законът на Воконий в Рим отменя правото на жените да наследяват имущество

98 год. пр. н. е. – В Римския сенат Цецилий Дидий прокарва закон против поправките в законите

92 год. пр. н. е. – Цензорите прекратяват дейността на римските претори

79 год. пр. н. е. – Сула съществено реформира римското законодателство

54-52 год. пр. н. е. – Цицерон написва своите книги “За държавата” и “За законите”

44 год. пр. н. е. - убийството на Юлий Цезар отбелязва края на Римската република

31 год. пр. н. е. - Октавиан Цезар, самонарекъл се по-късно с титлата "Август", става първия римски император

27 год. пр. н. е. – 284 год. от н. е. – Древен Рим преминава през своя Принципат

42 год. от н. е. – св. Петър основава Римската църква.

150 год. – Древноримският юрист Гай създава своите “Институции”, които се явяват първия учебник по римско право

285 – 476 год. – Древен Рим преминава през своя последен Императорски период

286 год. - Император Диоклециан разделя Римската империя на Източна (Византия) и Западна

311 год. – Император Галерий обявява християнството за една от равнопоставените религии на Римската империя

313 год. – Император Константин потвърждава, че християнството е една от официалните държавни религия на Римската империя и християнската църква започва да извършва легална дейност.

325 год. – т. нар. Никейски събор канонизира Стария и Новия завет, обявява християнската църква за вселенска и ортодоксална (непогрешима), приема принципа за религиозна нетърпимост, утвърждава задължението за преследване и унищожаване на друговерците, издига римския епископ за единствен патриарх на западната половина на империята (докато в източната част на империята патриаршеството е било разделено на константинополско, александрийско, антиохийско и йерусалимско).

391 – 392 год. – Император Теодосий І издава едикти, с които се забранява почитането на езическите култове

394 год. – Аврелий Августин пише своето знаменито съчинение “За божия град” (De civitate Dei).

395 год. – Римската Империя се разделя окончателно на Западна (съществувала до 476 год.) и на Източна (съществувала до 1453 год.)

410 год. - готите завладяват Рим

429 год. - император Теодосий създава своя кодекс, в който са събрани всички основни римски императорски конституции

451 год. – т. нар. Халкидонски събор утвърждава християнството като единствена официална религия в границите на Римската империя

476 год. – последният император на Западната римска империя Ромул Августул се предава на саксонския вожд Одоакър.

[celibat]

Реално римската империя престава да бъде република по времето на първия (народен) диктатор Сула.
В Древна Гърция пък класическата демокрация е доста лошо изродена. Един по-добър оратор е могъл да омае хората, които и грам не са разбирали от политика, по простата причина, че не са познавали идентична (или каквато и да е друга) форма на управление, от която да черпят опит и да правят сравнение.
Аз залагам на Американската форма, която е изключително добре преплетена с другото крило - републиканското управление, така че между двете няма голяма разлика и в случаите, когато си предават щафетата почти няма резки завои в политиката. Това от своя страна не води до кризи (за разлика от източна-европа и от части и западна, най-пресния пример е Испания)

[Jaar]

Знам, че звучи безумно, но според мен единственото възможно ефективно управление е нещо средно между диктатура и демокрация. Ако не еднолична диктатура, то може би нещо като Съвета на Деветимата в Иллиан.

[Roland]

Триумвират с абсолютна власт, който се сменя на всеки 3 години (въпросната сменяемост не влиза във властта на въпросния триумвират и не подлежи на промяна). Това е истината :)

[Ghibli]

Харесва ми, но как точно ще се гарантира тази сменяемост при наличието на абсолютна власт? Пък и ако се окажат качествени хората, защо да се сменят?

[Roland]

Преизбиране му е майката (до два пъти) и както казах абсолютна власт С ИЗКЛЮЧЕНИЕ на избираемостта.

[Tais]

[Marfa]

Е не! Истината е в това на мене да ми падне властта и тогава стойте, та гледайте! Вадя сатъра, почвам Голямата Чистка и прошка няма да има! Не, аз отсега ви предупреждавам, който смята, че няма се справи да се изнася навреме, докато още може! Щот после...