ShadowDance

Уиш ми гуд лък, гайс

От четири дни (официално от вторник) съм член на лекуващия екип на ДПБ Карлуково. С други думи- работя в лудница....

Всъщност, преди да започна да работя там мястото ми изглеждаше доста по- различно... Мда, първо човек се зазяпва в хубавата природа, после обръща внимание и на други неща...
А има много "други неща". Доста лошо дето дори не знам дали имам право да ги споделям тука, но...
Аз не знаех и не вярвах, че такива неща могат да стават в България... Поне не и през 21 век...

А аз почвам тая работа от чист ентусиазъм и... Ще видим де ще му излезе края...

Обръщайки се назад и спомняйки си как си мислех за тия неща преди 3-4 години... Божке кво наивно животно съм бил....

Ще видим

Гуд лък, дюд.

Разкажи де, така и така си пуснал темата, стана ми любопитно

Зависи какво има за разказване... Някои неща действително не бива да се коментират.

Успех и от мен. И да се пазиш.

Олеле... Аз не бих могла да оцелея на такова място. Успех и споделяй от време на време каквото можеш.

Успех и гледай да не ти влиза под кожата ситуацията доколкото е възможно

Ма ти верно си в лудница ! А аз си мислех, че говориш само символично... Успех, и глей скоро да не станеш и клиент в заведението...

Честито

Джайм, видяното от теб дори не е най-лошото, което може да се види, когато става дума за институции... . Освен това може да отчетеш факта, че през последните повече от 10 години нещата са се подобрили... за да стигнат до това ниво. Е, вярно и и това, че промяната не е постигната в еднаква степен навсякъде.

Lannis, aко 10 години промени са ни докарали до "това ниво"- не ми се мисли какво е било преди... И... не знам в какви институции си попадала ти, но това не е първата, която виждам и това не са първите лоши неща, които виждам, но са най- лошите. И ми е гадно щото съм доста безсилен да ги променя, въпреки че съм там от чист ентусиазъм и именно с идеята да... помогна на хората? Вече и аз не знам сякаш

Cruel, Xellos, то ние дето работим на такива неща неминуемо търпим отклонения. Както каза преди време един колега след като се възмутих как може да си прави майтап с "тези неща"- "или ги приемаш с ирония, или и ти избръмчаваш..."

Killua, ама то не е смешно. Ще разказвам след време... Може би. За сега са ми много объркани впечатленията...

Абе мерси на всички за добрите пожелания.

Успех!

П.П. Само внимавай - казват, че е по-лесно да влезеш, отколкото да излезеш оттам

Ясно ми е, че не е смешно. Ама пускаш тема и всъщност нищо не казваш освен това, че работиш в лудница. Като в същото време споменаваш, че има доста за казване. И на мен съвсем естествено ми стана любопитно. Като се има предвид, че изобщо не знам какво става в тези заведения.
Иначе и аз стискам палци да си доволен, но да ти пожелаваме ли да се задържиш по-дълго? Това временно ли е, или за постоянно го искаш?

Ем...
То нали знаеш, че не е хубаво да се правят планове щото винаги работата може да се преебе...
Ама аз за момента се каня догодина да отида да си пека задника из америката пак... Сиреч- мисля да стоя в лудницата 4-5 месеца да науча каквото има да се учи и да изчезна. А какво ще стане на фона на плановете ми, това вече не знам. Все пак в момента съм в ролята на нещо като заместник на колежката която замина да си доучва...
А и аз имам да доучвам. Като цяло винаги съм искал да се занимавам с клинична психология. Една от основните причини да напиша този пост е, че се оказва по- тежко отколкото мислех...

А нещата за които нищо не казвам едва ли са нещо ново за България. Недоумици всякакви- прехвърляне на пациенти насам натам, хора, които държим при положение, че бихме могли да ги изпишем просто защото няма къде да отидат (между другото никой не мога да изписвам, аз съм прост психолог), липса на отопление и... без малко да ни умре един пациент от хипотермия ебаси...

Такива неща. Нищо ново.
Но едно е да го гледаш по телевизията или дори да го видиш, когато си отишъл на гости на колегите, а съвсем друго, когато работиш там и се очаква от теб да полагаш грижи за хората и когато се чувстваш отговорен...

И... Ако някой ми беше казал, че ще ми се доплаче, не бих му повярвал. Просто има много тъжни гледки, много съсипани животи. А най- тъжното е, когато виждаш, че с малко повече пари или някой роднина, който да положи усилия и да се погрижи за психично болния близък, вместо да се покрие някъде (както повечето всъщност правят), нещата биха могли да бъдат толкова различни....

Но не. Сякаш светът е гаден... По- гаден отколкото бях забелязал...

Ми какво да кажа... Успех в начинанието. Помагай на тези хора и ги подкрепяй, защото никой друг не го прави.