ShadowDance

Позволявам си да пусна цяла тема за този филм, защото, според мен, го заслужава, а и си търся местенце да поръся суперлативи, знаете си ме.

Аха-аха да започна с превъзнасянето и пред очите ми изниква заплашително размахващия се показалец на Роланд, напомняйки ми да си спестя думата 'гениално' за близките 5 филма, които гледам .

Истината е, че когато се опитвам да напиша мнение за нещо, което съм гледала/чела се старая да подбирам думите си така че наистина да ги мисля. Колкото мога съм обективна, поне за пред себе си. Разбира се, нищо не мога да направя по въпроса, че съм твърде впечатлителна и често лепя етикети 'гениално'.

Та, имах безкрайното удоволствие да гледам Memoirs of a Geisha на кино и въпреки гадното прекъсване за '5 минути почивка' в средата и отвреме-навреме пропукващия звук, лентата ме плени. Усещането, което ми остави е подобно на това след като гледах 'Герой'. Двата филма са много различни и все пак си приличат - в красотата, грацията, символиката, драматизма, емоционалността. И докато в 'Герой' красотата е стилизирана като в картина на майстор импресионист, 'Мемоарите' успява да докосне и нещо по-дълбоко от сетивата.

Атмосферата, която обгръща цялото повествование е омайваща, пленителна и същевременно някак тъжна и носталгична. Заслушайте се само в музиката, толкова семпла и все пак красива и драматична. Трябва да се отбележи, че настръхващите цигулкови сола са изпълнявани не от кой да е, а от Ицхак Пърлман. Тези на виолончелото - от небезизвестния Йо-Йо Ма.

Тъй като в следващия брой на ШД ще намерите истинско ревю, което ще ви разкаже по-детайлно и по-професионално за филма, не смятам да се оливам в писания. Исках само да споделя моите впечатления и да ви подшушна да отидете да видите сами този филм.

Сега видях, че 'Memoirs of a Geisha' е номиниран в 6 категории за Оскар. Не са от най-съществените, но дано ги вземе:

Best Achievement in Cinematography
Best Achievement in Art Direction
Best Achievement in Costume Design
Best Achievement in Music Written for Motion Pictures, Original Score
Best Achievement in Sound
Best Achievement in Sound Editing

Дам, еми филм за гейши по американска книга, от американски режисьор, с китайци в главните роли. Кво мое се очаква? Нищо. С поне 40 минути по-дълъг от нужното и с безумно тъп, холивудски и клиширан финал. Символика? Аз не видях. Беше итнересен в средата си, но и преди, и след това бозавееше злостно. Има си ценни моменти и не е скучен, поне до последната една трета, но като цяло само с едната *приятна* атмосфера си остава за мен...

Според мен филмът приличаше на "Герой" по някои сцени, където имаш чувството, че всяка малка подробност от пейзажа е там, точно с идеята, че тя трябвая да бъде там. Сцената, когато откарваха двете момичета през гората, танцът на Саюри, бягството й по покривите...
И все пак за разлика от Герой, където цветовете и фона изразяваха някакъв смисъл, тук в повечето случаи бяха само атмосфера. Иначе за мен филмът не беше твърде дълъг, не ги усетих тези два часа и нещо, но краят, краят... Как можаха за 3 минути да развалят впечатлението от два часа? И все пак филмът е много красив и се гледа с удоволствие, хареса ми.

Съгласен съм, че може би не беше най-подходящият край, но не ме издразни изобщо за разлика от останалите бози в последните години. Дори напротив. За разлика от друг път, сега поне имаше някакъв смисъл в този финал, а не беше самоцел.

Ъъ, и какъв, собствено, освен всичко да стане много захарно и чийзи?

Spoiler: show

Пепеляшка стана принцеса, принцът спонтанно си призна, че е бил влюбен в нея и двамата заживяха като ъъ... принц и конкубинка. Егати и смислеността, думи нямам. Да не говорим, че ако той се е вл'бил в нея още на моста, това го прави откровен педофил.

Пък на тебе тоя псевдо цинизъм хич не ти отива.
Нито е c00l нито е l33t.

Американски филм, по американска книга, продуциран от Спилбърг. Какво, за бога очакваше?

Каквото и получих - 2 часа и половина приятна за гледане боза с отвратително кичозен финал. А цинизъм не съм влагал изобщо.

Ми не мрънкай тогава:)

Смисълът ли?

Spoiler: show

Че тя получи щастието, което така усилено търсеше през целия си жовт, едва след като се отказа от него. След като се превърна в перфектната гейша, която си мечтаеше да бъде. А връщането му при нея е абсолютно логично, имайки предвид, че той я е направил такава, каквато е (независимо да ли се е влюбил в нея преди или след това) - жена, която няма да бъде само негова.

Изобщо не съм съгласен:

Spoiler: show

Къде по-реалистично щеше да бъде, след като се е отказала, просто да си остане така. В живота, уви, точно така се случва в общия случай. Това го и отличава от долнопробното холивудско клише, с което завърши тоя филм и без което щеше да е много по-ценен :/

Филмите рядко представят общия случай в живота. Пък и японското мислене като цяло си е по-друго май. Но дори и последните минути от филма да ги нямаше, тя пак щеше да си остане щастлива от постигнатото.

Да, но пък тях ги имаше Освен това този финал не беше японско мислене, а типично холивудско.

Финалът не беше японско мислене, но действието, довело до него, може и да е.

Имаше ги, да. Но със или без тях филмът ми въздейства и определено им хареса и едва ли много би ми се променило впечатлението, ако ги нямаше.

Значи като концепция за финала съм по-склонна да се съглася с Рол, от друга страна така завършил филмът хич не ме подразни, защото последните минути бяха великолепно заснети. Да изключим пейзажа с пожълтелите листа и езерцето, просто самото събиране на двамата, прегръдката, целувката бяха толкова истински, че нямаше как да седят по-естествено. Беше хубаво.

Ъъ, истински? Почти кат Балрога в Мория бяха истински, да...