Гениална война - внеси хаос точно в центъра на най-важния ти източник на ресурси.В навечерието на парламентарните избори Буш призна, че разузнаването е подало грешна информация, че Ирак е разполагал с оръжия за масово поразяване.
Въпреки това Буш оправда войната в Ирак, най-малкото защото е свалила режима на Саддам, предаде Интерфакс, цитирана от "Фокус". Американският президент каза още, че американските войски ще останат в Ирак, докато иракчаните успеят самостоятелно да обезпечават сигурността си. Междувременно Ирак затвори границите си, КПП и летищата и наложи полицейски час заради парламентарните избори, които почнаха на 15 декември. 7655 кандидати се борят за 275-те места в иракския парламент. Те се провеждат 1000 дни след началото на военния конфликт в страната. През това време бяха убити 2240 съюзнически войници и неофициално се твърди за над 100 000 цивилни граждани. Прогнозите са, че след изборите Ирак ще бъде разделен на три зони: полунезависим кюрдски север, шиитски юг и сунитски запад.
Имперско безобразие :( :(
Moderator: Moridin
-
The Dragon
- Elder God
- Posts: 9061
- Joined: Wed Jan 14, 2004 9:03 pm
Имперско безобразие :( :(
The sinking of the Titanic was a miracle to the lobsters in the ship's kitchen.
-
JaimeLannister
- Forsaken
- Posts: 3103
- Joined: Mon Apr 05, 2004 7:31 pm
- Location: Лясковец - София
-
The Dragon
- Elder God
- Posts: 9061
- Joined: Wed Jan 14, 2004 9:03 pm
Поне Буш си призна, че е "сгрешил" (излъгал) за оръжията за масово поразяване, нещо, което всеки с малко мозък знаеше още преди войната да започне. 
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
-
JaimeLannister
- Forsaken
- Posts: 3103
- Joined: Mon Apr 05, 2004 7:31 pm
- Location: Лясковец - София
Не вярвам да е скоро и не виждам как би могло да стане без да повлече половината свят със себе си...The Dragon wrote:Че ще падне е ясно, въпроса е така да падне, че да не повлече половината и повече свят със себе си.
"Основната и крайна цел на живота е смъртта и той винаги я постига." Зигмунд Фройд
"PRESENT IS THE TIME INCLUDING ALL TIMES
EACH SECOND IS ETERNITY AS ETERNITY IS NOW
AND NOW IS FOREVER..."
Курвите идват и си отиват, Star craft остава!
"PRESENT IS THE TIME INCLUDING ALL TIMES
EACH SECOND IS ETERNITY AS ETERNITY IS NOW
AND NOW IS FOREVER..."
Курвите идват и си отиват, Star craft остава!
Хм, то си беше публична тайна това, ама хайде.
Любопитно ми е защо си призна обаче. Досега политиката "прави се, че знаеш всичко и отричай до дупка ако някой те обвини" му вършеше добра работа. Кога са следващите избори за американски президент? Както е тръгнало, дано има Америка дотогава (макар че се съмнявам), Буш настъпи твърде много хора по мазолите.
Имам чувството, че по този човек може да се напише ръководство "Как не трябва да се държи един президент".
Любопитно ми е защо си призна обаче. Досега политиката "прави се, че знаеш всичко и отричай до дупка ако някой те обвини" му вършеше добра работа. Кога са следващите избори за американски президент? Както е тръгнало, дано има Америка дотогава (макар че се съмнявам), Буш настъпи твърде много хора по мазолите.
Имам чувството, че по този човек може да се напише ръководство "Как не трябва да се държи един президент".
-
armageddon
- Forsaken
- Posts: 2936
- Joined: Tue Jan 13, 2004 10:24 am
-
simple_stupid
- Sorcerer
- Posts: 353
- Joined: Sun Jun 12, 2005 3:22 pm
тоз форум бешеза литература, ама явно има и места за лични драми...
нема лошо...
поздрав за всичките душмани на Свободния Свят
Валерия Новодворская
ГОРИ, ГОРИ, МОЯ ЗВЕЗДА
Някога, първата звезда изгря на Изток и към нея тръгнаха три умни и прозорливи Влъхви. Но тя горя само една нощ, една-едничка нощ в историята на планетата, нощта на първото Рождество. А след тридесет и три години печалната и вечна мистерия, която в онази нощ започна на Земята продължи в Небесата, защото Исус, Агнецът Божи, го посрещнаха на земята така, както винаги посрещат.
19 века над земята са светили разни звезди, но повече не е имало такава – една на всички и за всички....
За това, че на Запад се създава Новия Свят, Новата Светлина, в Стария Свят знаеха отдавна. 70-тте години на XIX век, като ръце се протегнаха към нежните европейски и грубите азиатски брегове и бъдещите емигранти, преследвани или просто мотаещи се в Родината си, полетяха като стадо жерави в щастливите и свободни краища, където повече от 150 години с упоритият и умният си труд първопреселенците – тези конкистадори на земята и волята-напоиха реките им с мляко, а бреговете им – с мед. Емигрантите чувстваха топлото ръкостискане на тези далечни ръце и отиваха към зовА, разбираем за смелите и силните. Известно е, че емигранта отива там, където го води волята му.
А още по-рано флибустиери и авантюристи, яростни и непредсказуеми, презрели уюта на грошовете, два века (18-ти и 19-ти) упорито плуваха към края на съдбата и зад него, не знаейки какво ги чака зад пяната на океанския прибой, зад сивкавата повърхност на Атлантика, служейки на великото дело и на непосилния труд. Там мечтаеше да отплува неразбрания от съотечествениците си Шарл Бодлер... “Към дълбината на неведомото – за да стигнем новото.” Завидно дело и несъкрушим паметник! Задача за титани: със своите ръце да създадат такава страна, такъв народ, такава Конституция! Да останат завинаги в златните ноти на Декларацията на независимостта, в планинската чистота на Била за правата, в изумрудено-сините сталактити на небостъргачите, в имената на просторните щати, както името на Уилям Пен – в Пенсилвания. Това даже не е памет за потомците, това е безсмъртие. Безсмъртието на Дж.Вашингтон, Т.Джеферсън, Медисън, Патрик Хенри и стотици хиляди пионери, златотърсачи, фермери, рейнджъри, каубои, войници, банкери и свещеници, вложили своя труд и своят свободен дух в страната на общочовешката мечта. Те плуваха в нощта, за да запалят на непознатия континет свещта, която силите на Злото и Мрака няма да могат да угасят никога. И те я запалиха- бедни италианци, задъхали се в бордеите на Рим и Неапол; поляци, чиято чест и съдба открадна имперска Русия; арменци, все чакащи турския геноцид и накрая смачкани от него, даже и да оживяха; китайци, стегнати от лутаниците на феодалния ред в къщи, където личността винаги е считана от държавата за нищо; евреи, към чието гърло все се протягат ръцете на погромаджиите, черносотниците, антидрайфусите – всички те искаха да изхвърлят от себе си роба и да се заинатят, да се изправят в цял ръст. За такова нещо в света е имало само една земя – тази зад Океана. Всред морето беди человечески Америка беше Бряг. Твърдина. И видя Човекът, че това е добро.... Спомнете си героите на Шалом Алейхем, потиснати, унижени, поугладни, с възглавници, денкове, малки деца, изпадащи в неописуем възторг от безплатното и даже задължително (о чудо!) училище, от изведнъж полученото самоуважение, от правото да бъдат равни и свободни, от масата възможности да печелят пари.. Даже безпътните герои на Достоевски, Шатов и Кирилов са били в Америка и са лежали там на пода и страшно се удивлявали, че към тях се отнасят като към джентълмени, и видели, че тук храната, работата и свободата стигат за всички. Но бесовете, които са били у тях вътре са ги върнали в руската тясна несвобода.
Дарявайки САЩ със Статуята на Свободата с неугасващ факел в ръка, Франция се е досещала за бъдещото предназначение на западния континент.
Но новата утринна звезда, една заветна, една за всички, ще изгрее в небесата в края на Първата световна война. Европа най-накрая се забърква в кървава распра, Русия я завлякоха в хомота болшевиките и тя горя на кладата на гражданската война, а демократичната Англия с нейните парламенти, харти и права на човека смъртно заболя и умираше под кованите ботуши на немските легиони, защото всяка автокрация – това е страшен таран, оръдие за убийство, а да пробиеш приветлива портичка в европейската демокрация не е толкоз трудно. Европейските ценности можеха да се окажат в прах и Америка, без колебание, избра своята бъдеща роля на световен арбитър, световен застъпник и световен правозащитник, на суров отмъстител за сълзите на унижените и оскърбените. Младият Алексей Толстой се въртеше тогава из Париж и знае как е било – “Във френските пристанища влязоха задокеански многохиляднотонни кораби. В кълба дим затрещяха подемните кранове и започнаха да стоварват на брега влакове, локомотиви, релси, оръдия, хляб и месо, жица, планини от снаради, сандъци и бурета и стотици хиляди широкоплещести и весели американския юнаци.”
Американците казаха: “Трябва да се воюва нашироко” – и от пристанищата към фронта се хвърлиха релси, тръгнатха собствените им влакове, размотаха бодлива тел, сложиха оръдията, танковете и удариха по немците с милиони бомби, с милиарди долари, тръгнаха на пробив в тесен чувал от самият Ла Манш. А от океана идваха все нови и нови, димящи из половината небе кораби, натъпкани с войски. И храсна германската гръд внезапно. Изведнъж, тъй както и дойде, се разсея помрачението на войната. Мир, мир, мир – зашепнаха сърцата.
Американците им стигаше всичко. Да защитават човечеството с оръжие в ръка, да го хранят, да го учат, да го лекуват. Навсякъде, където се е случвала беда, те се появяваха с купичка супа, с Библия, с лекарства. Те се появиха даже в Русия, унищожила сама себе си, и то с нечуван ентусиазъм. Американската благотворителна организация АРА хранеше в началото на 20-те години гладни руски деца, голодающих российских детей, даваше помощи на студенти и учени.
Звездата се издигаше все повече и повече и накрая, през 1940 год. застана в зенита си и всички протегнаха глави нагоре и с надежда погледнаха на Запад.
Фашизмът не заплаши САЩ непосредствено. Можеше да оставят безумната Европа на печалната й участ. Но американците не можаха, все пак се оказаха носители на прогреса. И работата въобще не беше в Пърл Харбър. Японското изхвърляне стана само предлог. Причината беше друга. “Нито един човек никога няма да се почувства свободен, докато поне един остава роб. От чуждото робство свободата става каторга.” Анифашистът Албер Камю написа това в същите тези, 40 -тегодини.
САЩ предопределиха изходът от Втората световна война. Хитлер беше обречен. Америка гневно хвърли своя бляскав меч на другата страна на везната. Да, хрбрата малка Англия беше готова да стои до края и вложи много сили и кръв в тази есенна победа, но не би устояла сма, без неизчерпаемата американска мощ. За да обезсили Хитлер и за да не му даде цяла Европа, до Ла-Манш, на Съветския съюз му бяха нужни не хора, а титани. Такива се намериха на американския континет. И не само с камиони, техника, оръжие и злато плати Америка своя триумф. Тя щедро и безтрепетно проливаше кръвта си: в Африка, на Тихия океан, в Ардените, в звездния дюнкеркски десант. САЩ спечелиха войната на два фронта: Сталин беше спрян на границата на Европа; без САЩ той би лапнал всичко.
Япония стана страшен пример за божественото възмездие, когато висшите сили на Разума, обединени с ужасните тайни сили на материята стовариха Апокалипсиса върху два града, както някоха върху Содом и Гомор, унищожавайки и виновни и невинни.
Този безпощаден урок на века за всички, които ще посмеят на завоюват света по знамената на човеконенавистната идеология, престъпвайки всички права и потъпквайки божествените заповеди за милосърдие и хуманизъм.
Разбира се, от човешка гледна точка това е било много жестоко. Но Апокалипсисът не е четиво за слабонервни и кой ще дръзне да осъди Висшата сила? Всички тирани и злодеи на света, всички, които ги подържат, стават съучастници в злодействоата им: Ирак по времето на Залива, профашистка Япония, комунистическите Виетнам и Северна корея, Белград на Миошевич – те всички могат да повторят този стих от “Откровението на Йоан Богослов”: “И дойде деня не гневът Му, и кой може да му устои?”. Да бъдеш изпълнител на Божието правосъдие на Земята не е приятна мисия.Но на Америка тя е по силите.
Втората свтовна война беше спечелена не в провинциални сражения, не в мечите дупки на забравения от Историята и Бога Съветски съюз, а още през 42-ра, в океана и на моретата, където се решаваше въпросът – ще получи ли Хитер източници на енергия, ще има ли нефт, ще грабне ли той световните комуникации, кому ще принадлежат океаните. Америка подгони фашизма в ъгъла и го заключи в Евразия. Тя освободи тези, които жадуваха свобода и се бореха за нея. Народите на Европа избраха Сталин и несвободата и не му попречиха.
Къде щеше да е Европа без плана Маршал? САЩ вдигнаха от руините не само съюзниците си, но и бившия си враг – своята половина на Германия. Те подхранваха даже и упорстващите в неволята си съветски граждани; много не биха оживяли без техните консерви, яйчен прах и топла дреха по ленд-лиза, без да говорим за Източния фронт; без американската техника, без тяхното продоволствие и медикаменти съветската армия не можеше да се сражава.
Спасителите често търпят поражение, защото стихиите или Съдбата могат да се окажат по-силни.
Америка не можа да спаси всички, макар да се опитваше.Но й се удаде да издърпа от огъня поне Гренада, Кувейт, Южна Корея, Чили, Япония. Германия, Западна Европа в 1945-та, Източна Европа и Балтика - в 1991-м. Югославия - в 2000 . САЩ е душата на Атлантическия Съюз, този същият ужасен за Съветите НАТО, който стоеше като щит между Европа и СССР. Какво щеше да стане без САЩ с Тайван, Южна Корея, Латинска Америка, с прекрасният европейски резерват за вечни идеи и вечна красота? Каква ще стане със света, в който вече няма убешище и надежда, която носят тези американски атлантисти, или по-просто – Атланти?. "Тяхната тежка работа е по-важна от другите работи; ако някой от тях отслабне, небето ще падне. В мрак ще заплачат вдовици, ще изсъхнат полята и ще настане плесен лилава и ще се сърши със Земята..." Това, струва ми се, за тях е написал Городницкий.
Само американците се заеха, по Ян Амос Коменски, да учат всички на всичко. Затова края на хилядолетието, последното му столетие, го огрява тази звезда. Лидер и водач на човечеството. Звезда на
пленителното щастие.
Лампата на Элада в VI-V вв. до н.э., огънят на Рим в III в. до н.э. - III в. н.э. това са все локални огньове, освещаващи само част от Ойкумена. А американската космическа светлина разсейва тъмата над цялата планета. Само в САЩ има “Закон за подкрепа на свободата”.
Ще дойде следващото хилядолетие и пак някой ще му се наложи да храни, лекува, учи и пази човечеството. Никой не е готова да смени Атлантите от САЩ и да стовари върху себе си небето. Другите страни решават своите проблеми, САЩ- общочовешките. Защото Америка отдавна не е нация, не е народ, не е етнос. Америка – това е човечеството, взело се в ръце. Няма елин, поляк, индиец. Само американци, земляни. Земя на хората... Човечеството върви зад тази звезда, като отряд скаути.
Гори, гори, моя звезда.
нема лошо...
поздрав за всичките душмани на Свободния Свят
Валерия Новодворская
ГОРИ, ГОРИ, МОЯ ЗВЕЗДА
Някога, първата звезда изгря на Изток и към нея тръгнаха три умни и прозорливи Влъхви. Но тя горя само една нощ, една-едничка нощ в историята на планетата, нощта на първото Рождество. А след тридесет и три години печалната и вечна мистерия, която в онази нощ започна на Земята продължи в Небесата, защото Исус, Агнецът Божи, го посрещнаха на земята така, както винаги посрещат.
19 века над земята са светили разни звезди, но повече не е имало такава – една на всички и за всички....
За това, че на Запад се създава Новия Свят, Новата Светлина, в Стария Свят знаеха отдавна. 70-тте години на XIX век, като ръце се протегнаха към нежните европейски и грубите азиатски брегове и бъдещите емигранти, преследвани или просто мотаещи се в Родината си, полетяха като стадо жерави в щастливите и свободни краища, където повече от 150 години с упоритият и умният си труд първопреселенците – тези конкистадори на земята и волята-напоиха реките им с мляко, а бреговете им – с мед. Емигрантите чувстваха топлото ръкостискане на тези далечни ръце и отиваха към зовА, разбираем за смелите и силните. Известно е, че емигранта отива там, където го води волята му.
А още по-рано флибустиери и авантюристи, яростни и непредсказуеми, презрели уюта на грошовете, два века (18-ти и 19-ти) упорито плуваха към края на съдбата и зад него, не знаейки какво ги чака зад пяната на океанския прибой, зад сивкавата повърхност на Атлантика, служейки на великото дело и на непосилния труд. Там мечтаеше да отплува неразбрания от съотечествениците си Шарл Бодлер... “Към дълбината на неведомото – за да стигнем новото.” Завидно дело и несъкрушим паметник! Задача за титани: със своите ръце да създадат такава страна, такъв народ, такава Конституция! Да останат завинаги в златните ноти на Декларацията на независимостта, в планинската чистота на Била за правата, в изумрудено-сините сталактити на небостъргачите, в имената на просторните щати, както името на Уилям Пен – в Пенсилвания. Това даже не е памет за потомците, това е безсмъртие. Безсмъртието на Дж.Вашингтон, Т.Джеферсън, Медисън, Патрик Хенри и стотици хиляди пионери, златотърсачи, фермери, рейнджъри, каубои, войници, банкери и свещеници, вложили своя труд и своят свободен дух в страната на общочовешката мечта. Те плуваха в нощта, за да запалят на непознатия континет свещта, която силите на Злото и Мрака няма да могат да угасят никога. И те я запалиха- бедни италианци, задъхали се в бордеите на Рим и Неапол; поляци, чиято чест и съдба открадна имперска Русия; арменци, все чакащи турския геноцид и накрая смачкани от него, даже и да оживяха; китайци, стегнати от лутаниците на феодалния ред в къщи, където личността винаги е считана от държавата за нищо; евреи, към чието гърло все се протягат ръцете на погромаджиите, черносотниците, антидрайфусите – всички те искаха да изхвърлят от себе си роба и да се заинатят, да се изправят в цял ръст. За такова нещо в света е имало само една земя – тази зад Океана. Всред морето беди человечески Америка беше Бряг. Твърдина. И видя Човекът, че това е добро.... Спомнете си героите на Шалом Алейхем, потиснати, унижени, поугладни, с възглавници, денкове, малки деца, изпадащи в неописуем възторг от безплатното и даже задължително (о чудо!) училище, от изведнъж полученото самоуважение, от правото да бъдат равни и свободни, от масата възможности да печелят пари.. Даже безпътните герои на Достоевски, Шатов и Кирилов са били в Америка и са лежали там на пода и страшно се удивлявали, че към тях се отнасят като към джентълмени, и видели, че тук храната, работата и свободата стигат за всички. Но бесовете, които са били у тях вътре са ги върнали в руската тясна несвобода.
Дарявайки САЩ със Статуята на Свободата с неугасващ факел в ръка, Франция се е досещала за бъдещото предназначение на западния континент.
Но новата утринна звезда, една заветна, една за всички, ще изгрее в небесата в края на Първата световна война. Европа най-накрая се забърква в кървава распра, Русия я завлякоха в хомота болшевиките и тя горя на кладата на гражданската война, а демократичната Англия с нейните парламенти, харти и права на човека смъртно заболя и умираше под кованите ботуши на немските легиони, защото всяка автокрация – това е страшен таран, оръдие за убийство, а да пробиеш приветлива портичка в европейската демокрация не е толкоз трудно. Европейските ценности можеха да се окажат в прах и Америка, без колебание, избра своята бъдеща роля на световен арбитър, световен застъпник и световен правозащитник, на суров отмъстител за сълзите на унижените и оскърбените. Младият Алексей Толстой се въртеше тогава из Париж и знае как е било – “Във френските пристанища влязоха задокеански многохиляднотонни кораби. В кълба дим затрещяха подемните кранове и започнаха да стоварват на брега влакове, локомотиви, релси, оръдия, хляб и месо, жица, планини от снаради, сандъци и бурета и стотици хиляди широкоплещести и весели американския юнаци.”
Американците казаха: “Трябва да се воюва нашироко” – и от пристанищата към фронта се хвърлиха релси, тръгнатха собствените им влакове, размотаха бодлива тел, сложиха оръдията, танковете и удариха по немците с милиони бомби, с милиарди долари, тръгнаха на пробив в тесен чувал от самият Ла Манш. А от океана идваха все нови и нови, димящи из половината небе кораби, натъпкани с войски. И храсна германската гръд внезапно. Изведнъж, тъй както и дойде, се разсея помрачението на войната. Мир, мир, мир – зашепнаха сърцата.
Американците им стигаше всичко. Да защитават човечеството с оръжие в ръка, да го хранят, да го учат, да го лекуват. Навсякъде, където се е случвала беда, те се появяваха с купичка супа, с Библия, с лекарства. Те се появиха даже в Русия, унищожила сама себе си, и то с нечуван ентусиазъм. Американската благотворителна организация АРА хранеше в началото на 20-те години гладни руски деца, голодающих российских детей, даваше помощи на студенти и учени.
Звездата се издигаше все повече и повече и накрая, през 1940 год. застана в зенита си и всички протегнаха глави нагоре и с надежда погледнаха на Запад.
Фашизмът не заплаши САЩ непосредствено. Можеше да оставят безумната Европа на печалната й участ. Но американците не можаха, все пак се оказаха носители на прогреса. И работата въобще не беше в Пърл Харбър. Японското изхвърляне стана само предлог. Причината беше друга. “Нито един човек никога няма да се почувства свободен, докато поне един остава роб. От чуждото робство свободата става каторга.” Анифашистът Албер Камю написа това в същите тези, 40 -тегодини.
САЩ предопределиха изходът от Втората световна война. Хитлер беше обречен. Америка гневно хвърли своя бляскав меч на другата страна на везната. Да, хрбрата малка Англия беше готова да стои до края и вложи много сили и кръв в тази есенна победа, но не би устояла сма, без неизчерпаемата американска мощ. За да обезсили Хитлер и за да не му даде цяла Европа, до Ла-Манш, на Съветския съюз му бяха нужни не хора, а титани. Такива се намериха на американския континет. И не само с камиони, техника, оръжие и злато плати Америка своя триумф. Тя щедро и безтрепетно проливаше кръвта си: в Африка, на Тихия океан, в Ардените, в звездния дюнкеркски десант. САЩ спечелиха войната на два фронта: Сталин беше спрян на границата на Европа; без САЩ той би лапнал всичко.
Япония стана страшен пример за божественото възмездие, когато висшите сили на Разума, обединени с ужасните тайни сили на материята стовариха Апокалипсиса върху два града, както някоха върху Содом и Гомор, унищожавайки и виновни и невинни.
Този безпощаден урок на века за всички, които ще посмеят на завоюват света по знамената на човеконенавистната идеология, престъпвайки всички права и потъпквайки божествените заповеди за милосърдие и хуманизъм.
Разбира се, от човешка гледна точка това е било много жестоко. Но Апокалипсисът не е четиво за слабонервни и кой ще дръзне да осъди Висшата сила? Всички тирани и злодеи на света, всички, които ги подържат, стават съучастници в злодействоата им: Ирак по времето на Залива, профашистка Япония, комунистическите Виетнам и Северна корея, Белград на Миошевич – те всички могат да повторят този стих от “Откровението на Йоан Богослов”: “И дойде деня не гневът Му, и кой може да му устои?”. Да бъдеш изпълнител на Божието правосъдие на Земята не е приятна мисия.Но на Америка тя е по силите.
Втората свтовна война беше спечелена не в провинциални сражения, не в мечите дупки на забравения от Историята и Бога Съветски съюз, а още през 42-ра, в океана и на моретата, където се решаваше въпросът – ще получи ли Хитер източници на енергия, ще има ли нефт, ще грабне ли той световните комуникации, кому ще принадлежат океаните. Америка подгони фашизма в ъгъла и го заключи в Евразия. Тя освободи тези, които жадуваха свобода и се бореха за нея. Народите на Европа избраха Сталин и несвободата и не му попречиха.
Къде щеше да е Европа без плана Маршал? САЩ вдигнаха от руините не само съюзниците си, но и бившия си враг – своята половина на Германия. Те подхранваха даже и упорстващите в неволята си съветски граждани; много не биха оживяли без техните консерви, яйчен прах и топла дреха по ленд-лиза, без да говорим за Източния фронт; без американската техника, без тяхното продоволствие и медикаменти съветската армия не можеше да се сражава.
Спасителите често търпят поражение, защото стихиите или Съдбата могат да се окажат по-силни.
Америка не можа да спаси всички, макар да се опитваше.Но й се удаде да издърпа от огъня поне Гренада, Кувейт, Южна Корея, Чили, Япония. Германия, Западна Европа в 1945-та, Източна Европа и Балтика - в 1991-м. Югославия - в 2000 . САЩ е душата на Атлантическия Съюз, този същият ужасен за Съветите НАТО, който стоеше като щит между Европа и СССР. Какво щеше да стане без САЩ с Тайван, Южна Корея, Латинска Америка, с прекрасният европейски резерват за вечни идеи и вечна красота? Каква ще стане със света, в който вече няма убешище и надежда, която носят тези американски атлантисти, или по-просто – Атланти?. "Тяхната тежка работа е по-важна от другите работи; ако някой от тях отслабне, небето ще падне. В мрак ще заплачат вдовици, ще изсъхнат полята и ще настане плесен лилава и ще се сърши със Земята..." Това, струва ми се, за тях е написал Городницкий.
Само американците се заеха, по Ян Амос Коменски, да учат всички на всичко. Затова края на хилядолетието, последното му столетие, го огрява тази звезда. Лидер и водач на човечеството. Звезда на
пленителното щастие.
Лампата на Элада в VI-V вв. до н.э., огънят на Рим в III в. до н.э. - III в. н.э. това са все локални огньове, освещаващи само част от Ойкумена. А американската космическа светлина разсейва тъмата над цялата планета. Само в САЩ има “Закон за подкрепа на свободата”.
Ще дойде следващото хилядолетие и пак някой ще му се наложи да храни, лекува, учи и пази човечеството. Никой не е готова да смени Атлантите от САЩ и да стовари върху себе си небето. Другите страни решават своите проблеми, САЩ- общочовешките. Защото Америка отдавна не е нация, не е народ, не е етнос. Америка – това е човечеството, взело се в ръце. Няма елин, поляк, индиец. Само американци, земляни. Земя на хората... Човечеството върви зад тази звезда, като отряд скаути.
Гори, гори, моя звезда.
-
The Dragon
- Elder God
- Posts: 9061
- Joined: Wed Jan 14, 2004 9:03 pm
-
simple_stupid
- Sorcerer
- Posts: 353
- Joined: Sun Jun 12, 2005 3:22 pm
емиии...The Dragon wrote:Опасявам се, че си сбъркал мястото на това - секцията за хумористични материали е в спама.
... като глупак се надявам да ми бъде простено... инак поздрави и за теб, умното си е умно, и хумора му такъв умен, от много време не се бях смял така, както хумореската с внасянето "хаос точно в центъра на най-важния ти източник на ресурси". Звучиш като настоящ нобелист или хуманитарист от програмата "петрол срещу храна" на ООН.
мноооого "стабилна" програма в "в центъра на най-важния ти източник на ресурси". 
-
simple_stupid
- Sorcerer
- Posts: 353
- Joined: Sun Jun 12, 2005 3:22 pm
-
The Dragon
- Elder God
- Posts: 9061
- Joined: Wed Jan 14, 2004 9:03 pm
Запознай се с данните за потреблението на USA на петрол (22МБД), количеството което внасят - около 65% от този обем, наличните в световен мащаб конвенционални петролни резерви, възможността им за експлоатация, както и че повечето производители на петрол в света са стигнали до плато или направо намаляване на продукцията, и единствената възможност за нарастване е точно арабският полуостров и ще разбереш защо геополитическото значение на Близкия изток в близките десетиетия само ще нараства. Внасянето на политически, военен и социален хаос, точно в държавата която е в центъра на този регион, не е нещото което бих нарекъл гениален външнополитически ход. Самият факт, че за цената която в момента плащаш за да си напълниш резервора вина имат точно щатите, защото производството на суров петрол от ирак намаля с 1МБД след войната и в момента света всеки ден консумира колкото се произвежда (82МБД). Лиспсата на луфт направи цените на петрола много нестаблни.
The sinking of the Titanic was a miracle to the lobsters in the ship's kitchen.
Who is online
Users browsing this forum: Ahrefs [Bot] and 2 guests