Местя тук всичко от темата с плямпотенето

Само дано не съм бъгнал съществуващи постове... то ще си покаже
това надолу е моя пост, в отговор на този на Киллуа от гледаното напоследък:
Killua wrote:а преди малко изгледах и едно друго много красиво, много трогателно аниме - Beyond the clouds, наистина си заслужава, не е нито мудно, нито с недоразвита история, поне аз не усетих такива неща

За Beyond the Clouds, вярно си е

- красиво и в емоционален, и в графичен смисъл - с невероятно въздействащи кадри иззад героите - едни игри на светлини, красота просто... Много мила атмосфера, за която доста спомага и музиката, де, това ми направи впечатление в началото на филма

Все пак има какво да се пипне по сюжета, но така както е, постига един такъв ефект на недовършен щрих, сякаш съсредоточен на разни места в повече детайли, на други по-наедро... който сам по себе си въздейства... красиво е. Повече по ревюта, евентуално
И още малко ОВИ покрай филмчето
Other worlds - съвсем кратичка тетрадка от черно-бели сцени с красива музика и думи и по-точно красива е комбинацията от всичко това, много приятно пипнато..
She and her cat - малко по-дълга вариация на мотива с черно-белите сцени - тук го няма толкова ефектът на импресия, който го има при първата ОВА, но затова пък е по-сладко

Горе-долу става дума за размислите на един котарак, влюбен в стопанката си, ама то само като да има някаква сюжетна рамка. Много забавно моментче с котката-girlfriend. Май най-много ме впечатлиха преплитащите се гласове на няколко места, хубав ефект, абе цялото е едно такова тъжно-сладко-щастливо... малко за радостта от живота
Egao - не толкова впечатляващо като останалите, но с един толкова безобразно kawai хамстер....
Hoshi no Koe - ами сигурно някой вече е писал тук за него, ама нямам нерви да ровя назад - на мен безкрайно ми хареса

Разказва се за двама ученици, момиче и момче, не твърде осъзнато влюбени, които се разделят, когато момичето заминава с космическата флота да гонят разни извънземни и започва да пише на момчето писма от телефона си, които с отдалечаването от Земята стигат все по-бавно. Анимацията на героите наистина малко позасмуква и особено от героинята има доста какво да се желае, но иначе е доста красиво и атмосферно. Не съм съгласен, че сюжетът му е в повече - накрая наистина стана малко твърде екшън, но размяната на писмата и как двамата герои преживяваха времето между писмата един без друг, беше много трогателно. Няколко много разчувстващи момента има

The world is as far away as my cell can reach
