И такааа, както казах здравейте отново. Нямам много идея откъде да започна, затова ще започна пък да видим какво ще стане. Първо - вече съм си в БГ - отпреди седмица може би, трябваше да постна доста по-рано, но компа го включих за пръв път едва преди два дни пък и ме мързи да пиша. Даже и тлевизия съм отвикнал да гледам баси... Поствам тук, защото тоя форум ми беше доста скъп навремето, дори и в Англия, когато се добрах с колелото до Холт и до библиотеката първата ми работа беше да видя како става с конкурса и разказите. Усещането да се добереш до клавиатура след 2 месеца по полетата и в тунелите (така казваме на оранжериите) беше невероятно. Та поствам тук и за да пратя линк на приятели по света и у нас, щото ми писна да разказвам. И така - бях в Sharrington strawberries - това е една ферма на около десетина километра от северно море - до Field darling, близко до Holt, Lаngham и Morston ако на някой му говорят нещо тея имена, най-близкия голям град беше Norwich. Предупреждавам отсега - пазете се от тая ферма - фермерът, "добрия" стар Саймън Търнър е една алкохолизирана отрепка, на която вече му е изтекъл мозъка, а супервайзерът - българин - гордо ловджийче и рибарче, на име Ицо му е влязъл здраво под кожата, и Е АБСОЛЮТЕН ИНТРИГАНТ, МРЪСНИК И ПОДЛЕЦ, ако знаете какви неща са ми минали през главата не е истина просто - от крясъци до реплики като "Ти момче нищо не можеш да ми направиш, ще изгниеш в тунелите" Аз и другите момчета - румънци бяхме много прецакани. Аз бях най-зле може би - първия ден тоя ме сложи в една стая с него, при положение че в началото дори мислех че можем да сме приятели, мислех го за свестен баси... Отврат абсолютна, след време престанах да обръщам внимание на простотията му, на заканите, на интригите, обаче тоя СМЪРДЕШЕ! Жестоко просто, спал съм на отворен прозорец в студа и гърба ми е бил схванат заради тва прасе! Кво да кажа за 2 месеца и половина през такива интриги минах, че ще засенчат няколко сапунки взети наедно. Три българки които лижеха гъза на Ицо, а го псуваха зад гърба му, румънците лижещи гъза на Марк (механик, полуидиот, интригант... а да - АНГЛИЧАНИН) Интриги помежду ни и т.н Бяхме общо - двама българи - аз и Ицо, четирима румънци, един украинец, осем българки, 2 румънки, една молдованка, 2 украинки и четири полякини. Даааа, една от полякините беше причина за не една и две къси съединения на нервната ми система - тва да се влюбиш в такава обстановка е много опасно - чуствата са много силни в такава изолация - и любов и омраза, гняв, алчност - ооо виждал съм как някои хора се пречупват пред очите ми и се сриват - много е гадно когато са хора на които държиш адски много - когато човек който е твоя опора се срине, част от теб се срива с него. Виждал съм как от много нахакан някой си подвива крилцата и става толкова хрисим и усложлив, когато никой не му обръща внимание и всеки го избягва... За два месеца и половина видях много неща, от бачкането колената и кръста са ми доста разебани, но това няма значение - специално мен не ме убиваше работата - убиваше ме момента в който свършваше - момента в който се връщахме в караваниете - тия проклети каравани - не заради условията, те бяха доста добри - (баня, печки, телевизор, микровълнова) - заради хората - отвратително е да се имаш само с 5 човека, а общо да сте 25, просто в която и каравана да отидеш винаги има поне 3-ма които те дразнят... Мога да пиша още мнооого много в тоя дух и да ви разправям за простотиите, ама ще съкратя - един от румънците получи писмо, че го гонят - той беше най-добрият ме приятел там, тогава се сринах и аз, заедно с българката която му беше гадже - другата ми много голяма опора... Какво да кажа - не си спомням от колко години не съм плакал - 6 или 7 обаче нервите ми не издържаха, стисках зъби и се опитвах да си спра сълзите но не можех, това е нещо жестоко да ви кажа...
След два дни аз и другите румънци получихме писма - моето беше смешно - бил съм пиел и пушел на полето - интересното е, че дори не пуша... Избеснях и затърчах към къщата на фермера, останалите бяха там и се караха - попитах го "защо в писмото ми пише такива глупости, защо например не написа с големи букви некадърен си, изхвърлям те" оня взе да ми се пени и да ми вика че съм бил мързелив и жалък, адски много усилие ми костваше да не го почна с юмруците, на остнаналите също. Така и не разбрах кой мръсник беше уредил всичко Ицо или Марк, всъщност няма много голямо значение, мизерията вече е направена. Студентите нямат защита там да ви кажа, ХОПС не помагат - обаждахме им се, разказахме цялата история - румънците получиха трансфер, а аз предпочетох да се върна - но все тая фермата където са сега е голяма гадост пък и няма българи, не е за мен.
какво да кажа друго - ще постна някъде снимки, ако някой иска да види каква яка компания
бяхме и естествено имам снимка на Ицо, да се пазите от тая смрад просто - ако има някой от Димитровград. Това е, надявам се че ще поствам както преди след като се аклиматизирам малко, но всъщност не знам.
Ако някой го влече към англия и има въпроси към техническата част - работата, условията и така нататък, да пита, ще му бъде отговорено
Сега като гледам не съм написал почти нищо от това което можеше да се напише, но кво да се праи, неам нерви. ще добавя още нещо все пак - всяка събота и неделя всеки говореше със близки, роднини, гаджета - на О2 цените са много ниски с един код. Допреди седмица аз говорех с приятелите и семейството в БГ, сега съм от другата страна на слушалката и чакам да ми се обадят приятелите които бях принуден да напусна... Баси гадно е... гадно е много, дано никой от вас не изпитва никога подобно нещо, особенно когато оставяш и приятели от други страни...
Life is an illusion, death - just reflexion, heaven is a dream, only hell lies within...
_________________
- Happy people do not wear watch, you know:-)
Kinga
- Well I guess I'm not a very happy person... I'll remove it right away:-)))
Me
Въобще ей такива работи... Яд ме е че румънците и полякините например са много по-задружни от българите и че българите се прецаквахме взаимно. Яд ме е че не можах да видя Стоунхендж и да разгледам Лондон както трябва (въпреки че хората са абсолютен боклук там) Яд ме е че губя връзка с приятелите си... Абе харесваше ми, въпреки мизериите, яд ме е че съм тук сега. Психически травми не съм получил много (имах си ги достатъчно и преди да замина, ама не казвай на никой:-)))))))))) Мисля дори, че съм станал малко по-силен психически.
