ShadowDance

Devoted of Slaanesh wrote:Приятно съм изненадан от разказите на Джон Гришъм - Окръг Форд, романите му не чета от години, но в този сборник слаб разказ няма. 10/10

Абсолютно!

Селинджър е починал, жалко

Утре шотландците честват един свой голям поет, който е добре известен и у нас, с хубави преводи. А клипчето ми припомни за една книга, която всички харесвахме навремето, но съм я позабравил и трябва да си я препрочета
http://www.youtube.com/watch?v=fzq6AKi- ... r_embedded

Кристофър Мур - Агнецът. Толкова кефи! Определено е прав за шоколада!

Прочетох "Наследникът от Калкута" на Роберт Щилмарк. Нещото, което ми припомни защо толкова много обичам приключенските романи. Общо взето, постига това, което на Салгари, примерно, изобщо не му се удава - не просто да ти опише екзотичните места, а направо да те пренесе там. Прекрасен стил, увлекателна интрига и т.н. Една от най-добрите корабни истории, които съм чел. Дори леко комунистическите нотки накрая не успяват да я развалят. Като минус може да се спомене, че някои от имената на разни местности и градове звучат странно и твърде различно от това, с което сме свикнали - например Кейптаун се е превърнал в Капщад, а и не само това. Но си заслужава наистина.

Препрочитам разказите на По целия уикенд. Бях забравила колко много го обожавам и колко му се възхищавам.

Anthem на Ayn Rand, откровено казано не съм впечатлена. вероятно най-слабото й нещо, което съм чела.

Това Наследникът от Калкута ми е една от любимите книги - от първия път, когато я прочетох, на 8 (колко съм разбирал е друга тема), та до днес. Препоръчвам най-най-най-горещо и аз, заедно с другото нещо, в което съм влюбен - Синовете на Великата Мечка. Не че е толкоз вероятно някой да не ги е чел тия книги, ама какво пък, аз да си кажа

Specimen Days на Michael Cunningham. Може да се каже, че съм я преполовила и дотук съм твърде доволна, макар че аз него си го харесвам и не мога да претендирам, че съм обективна.

Прочетох Декстър Нощният ловец от Джеф Линдзи и ми подейства почти като наркотик.

Steph Swainston - No Present Like Time. Моят тип ню уиърд.

Минах второто томче на Вещерът. Изключително много ме грабва как пише Сапковски. И историите си имат всичко. А светът е точно това, кото трябва да бъде един фентъзи свят, за да ми хареса.

Този пост не знам дали не е за темата за книгите за Джордан.Препрочитам избрани моменти от Колелото на времето,че забравих за какво ставаше въпрос,а се чака 12 том на български.Сега съм на 10 том ,тук абсолютно нищо не се случва,чета само главите с Мат .
Тези сеанчанците са големи пичове-даже когато главния герой се би с армията им ,аз бях за тях.Напомнят ми на самураите в Япония като манталитет и култура. Дано не бъдат изтребени.
Айез Седай от друга страна и титулярки и бунтовници са неописуемо глупави ,даже легендарната Кацуан е егаси противната бабка, аз бих я удушил с голи ръце.
Единствено тази очилатата Верин е малко по-умна, другите са или ревливи кифли,или усойници или откровено ненормални.
Отстъпниците горките и те не блестят с особен акъл,само тази курвичката Грендал е малко по-умна,и Семирага не е съвсем тъпа,другите общо имат акъл колкото кучето ми.
Този Джордан обаче има дар слово-усещам се как чета страница след страница в които нищо важно не се случва и пак ми е интересно.Е освен главите с двете чудовища Елейн и Нинив -тях не мога да ги издържа.
По принцип женските образи не са му силата,освен няколко айилки дето ми бяха умерено симпатични.
Няма жена дето да не гледа като бик ,да не дъвче пирони и да не и капе киселина от дзурлата.Ако случайно не знае магии тогава пък е нинджа,има 100 ножа или е 8 дан по карате и ще те смачка от бой ако я пипнеш.Как изобщо някой в този свят се престрашава само да проговори на жена му се чудя,камо ли да има свалки и секс-то една не срещнах да не е страшилище.

The Zoo Story на Edward Albee, което се оказа великолепна екзистенциална пиеса. Който си пада по Стопард, би я заобичал.

Ахахаха, в Криейтив райтинга в даскало с Терзиев тая пиеса ни я даде като упражнение. Трябваше да вземем първите 20-ина реплики и да я продължим сами

Аз бях от критикуващите за тая конкретна сесия.

Минах първите 3 части на Percey Jackson. По-добрият Хари Потър (а и гръцката митология е правилната митология), гръцките богове са представени точно както си трябва - развратни, егоистични и като цяло прекрасни гадове (и гадини), и Пърсито даже е симпатичен, което си е постижение за такъв тип герой.