ShadowDance

Добре де, оспойли ни всички тука!

Сигурен съм, че щеше да се зарадваш неимоверно на тази случка, ако не знаеше за нея

Trip wrote:Бягат нашите с коне сред руската степ. Някакъв мафиот е пратил хората си да ги гонят, но нашите са им се измъкнали временно. Спират и се чудят какво ще правят оттук нататък насред нищото. По самотния път приближава кола. Колата на Клайв Къслър. С Клайв Къслър и жена му в нея. Които измъкват нашите и им купуват билети за влака, за да избягат на мафиота.

Клайв Къслър и жена му спасиха нашите от руски мафиот току-що.

Аз лично просто бих се разплакал, честно. Трудно ми е много, ако не става въпрос за Braveheart, но тук ще се напъна и ще си се разрева като пич.

Сигурен съм, че е по истински случай

Мозъкът ми даде накъсо нещо и отказва да мисли на български. Как би се превело "willing suspension of disbelief"?

Нямаме устойчива фраза за това, доколкото знам.

Къслър страйкс ъгейн!!!!!!

The man, who
was now a skeleton, wore leather pants and a tunic

Абе, к'ъв е тоя бе? Фантастика ли пише или трилъряци? Започвам да изпитвам болно любопитство...

Трилъри пише, принципно. Чувал съм даже, че бил добър, обаче не съм го чел.

В предните няколко абзаца пределно ясно е обяснено, повторено и потретено, че оня е хиляда и петстотингодишен труп - мъжът, дето е скелет, това. Обаче пак ми дойде изневиделица! Мъж е, но е скелет! Вече!

Veritas wrote:Мозъкът ми даде накъсо нещо и отказва да мисли на български. Как би се превело "willing suspension of disbelief"?

„доброволно потискане на недоверието” съм виждала да го наричат като реферират към израза на Колридж.

Много хубава статия.

Marfa wrote:Много хубава статия.

Съгласен. Рекох съвсем леко да я зачета в началото и неусетно я опосках.

Лично аз отдавам огромно уважение и почитание, към добрите преводачи в България и от доста време внимателно следя кой е правил превода, преди да закупя книгата.

Даже се оказа, че я има и майка ми сред цитираните

Да раздвижа темата: предизвиквам някой да преведе това гениално творение на Джон Скалзи

Night had come to the city of Skalandarharia, the sort of night with such a quality of black to it that it was as if black coal had been wrapped in blackest velvet, bathed in the purple-black ink of the demon squid Drindel and flung down a black well that descended toward the deepest, blackest crevasses of Drindelthengen, the netherworld ruled by Drindel, in which the sinful were punished, the black of which was so legendarily black that when the dreaded Drindelthengenflagen, the ravenous blind black badger trolls of Drindelthengen, would feast upon the uselessly dilated eyes of damned, the abandoned would cry out in joy as the Drindelthengenflagenmorden, the feared Black Spoons of the Drindelthengenflagen, pressed against their optic nerves, giving them one last sensation of light before the most absolute blackness fell upon them, made yet even blacker by the injury sustained from a falling lump of ink-bathed, velvet-wrapped coal.

With the night came a storm, the likes of which the eldest among the Skalandarharians would proclaim they had seen only once before, although none of them could agree which on which one time that was; some said it was like the fabled Scouring of Skalandarharia, in which the needle-sharp ice-rain flayed the skin from the unjust of the city, provided they were outside at the time, while sparing the just who had stayed indoors; others said it was very similar to the unforgettable Pounding of Skalandarharia, in which hailstones the size of melons destroyed the city’s melon harvest; still others compared it to the oft-commented-upon Moistening of Skalandarharia, in which the persistent humidity made everyone unbearably sticky for several weeks; at which point they were informed that this storm was really nothing like that at all, to which they replied perhaps not, but you had to admit that was a pretty damn miserable time.

Which is to say: It was a dark and stormy night.

"Беше тъмно като в кучи гъз и бушуваше ебем ти бурята."

Бългериън пъблишинг-стайл.