ShadowDance

Не знам, може да е защото съм чел цялата книга само на български, но от любимите ми пасажи в нея нито един не ми хареса повече на английски. Имаше един момент с Фрийдъм, мотора и планински път някъде в началото - това е нещото, което първо ми хареса в книгата - и си спомням как се разочаровах, четейки го на английски за първи път. Това като пример.

Не казвам, че не ми харесва в оригинал, забележи, казвам, че не-в-оригинал ми харесва повече.

Ами с риск да те засегна малко, подобни неща обикновено се дължат на комбинация от първо прочетен и харесан превод и недостатъчно добро боравене с оригиналния език. Щото на Дънкан стилът е толкова елегантен и майсторски, че никой превод не може да се мери с насладата от прочитането му в оригинал.

Възможно е да е непознаване на английския език, но не мисля, понеже стилът му като граматика нямам спомен да е сложен, с думите имах пренебрежимо малко проблеми, а освен това обожавам блога му и нямам трудности с четенето). По-скоро се дължи на това, че първо съм прочел превода - като за първи път зачетох тая красота, така зяпнах (доказателство има нейде из страниците на тая тема), че сигурно вторият сблъсък с нея не е имал никакъв шанс да ме впечатли толкова.

Ще видим като чета "Мастилото" какво ще стане - нея не съм чел на български, a на английски седи и събира прах от трагично дълго вереме, щото все съм твърде зает да я започна...

Изумена съм от себе си! В момента чета книга със следното заглавие: Fierce Style: How to Be Your Most Fabulous Self ...на всичкото отгоре е hardcover.

Хотел при загиналия алпинист на Стругацки

Реших, че е крайно време за разтоварване. Като така налазих чиклитките и по-специално Беки Б.-тата. Много позитивно и приятно действат подобни книжлета в почивните дни. То не може човек само на хай-литература да кара, да ви кажа.

Аз пък мъча Шампионите на Жоро Малинов... Много ми губи времето тая книга, супер нервиращо ми действа

Marfa wrote:Реших, че е крайно време за разтоварване. Като така налазих чиклитките и по-специално Беки Б.-тата. Много позитивно и приятно действат подобни книжлета в почивните дни. То не може човек само на хай-литература да кара, да ви кажа.

Доста са разкошни за губене на време.

Wicked - The Life and Times of the Wicked Witch of the West на Грегъри Магуайър. Води се ревизионизъм, т.е. авторът взима класическа детска творба (в случая The Wonderful Wizard of Oz) и я променя изцяло, с цел да направи коментар на оригинала. Аз него не си го спомням много добре, тъй че не знам доколко се справя в това отношение, но иначе е доста приятна книга. Започва с раждането на "злата" вещица на Запада - Елфаба и продължава до сблъсъка й с Дороти. Естествено всичко е преобърнато - Елфаба е положителен персонаж, изправена срещу обявилият се за император зъл Магьосник, в доста фашистка версия на Оз. Трудно ми е да определя жанра, историята е най-вече свързана с изразстването на героинята и различните взаимоотношения, през които минава тя през годините. Стилът е доста игрив, особено в диалозите, но като цяло сюжетът се взима сравнително сериозно.
Между другото, по книгата има и доста успешен мюзикъл...

...за който повечето хора твърдят, че е доста по-добър от романа.

Аз все искам първо да го гледам и после да чета книгата, но така или иначе съм си я набелязал.

Проломът - Патрик Лий

Vash wrote:Води се ревизионизъм, т.е. авторът взима класическа детска творба... и я променя изцяло, с цел да направи коментар на оригинала.

За мен класическият пример за такъв ревизионизъм е "Черната книга на Арда", която, за съжаление, за момента като че ли все още не е превеждана на български. Преди години с един приятел прекарахме няколко часа в обмисляне на идеята да се съберем купчина почитатели и да съберем пари, че да я преведе някой от руски, та повече хора да могат да прочетат Силмарилиона от гледната точка на Моргот, ама в крайна сметка май нищо не направихме, отчасти защото пък не беше ясно и кой ще я издаде после

Иначе самата "Черна книга на Арда" е прекрасен (поне според мен) пример за това как може съвсем оправдано, подкрепено, аргументирано и реалистично да представиш нещата като опитите на един недоразбран гений да се противопостави на тиранията на мнозинството. Добавено: Започнах да говоря с твърде гръмки думи, май е време да спя.

Roland wrote:...за който повечето хора твърдят, че е доста по-добър от романа.

Аз също спадам към тая група, бтв.

В търсене на писателско вдъхновение ми щукна да отворя (за ненам кой път) Wuthering Heights и попаднах на това:

I was a fool to fancy for a moment that she valued Edgar Linton's attachment more than mine — If he loved with all the powers of his puny being, he couldn't love as much in eighty years, as I could in a day. And Catherine has a heart as deep as I have; the sea could be as readily contained in that house-trough, as her whole affection be monopolized by him — Tush! He is scarcely a degree nearer than her dog, or her horse — It is not in him to be loved like me, how can she love in him what he has not?

Освен, че ме навежда на неизбежната мисъл 'Хийтклиф е егати пича и колкото и да е нагъл психопат, не мога да не му се радвам и да ми се подгъват коленете', на секундата ме загриза онази мъничка завист...'Колко ми се иска и аз някога да напиша точно такова изречение'...Ритъмът му е убийствен. Та така...

Твърде е яко. Мисля да прочета книгата веднага