ShadowDance

Твърде добре си спомням една добре облечена, добре изглеждаща, добре възпитана млада дама, която дойде да работи като асистентка на PR-ката в тогава най-големия софийски доставчик на Интернет. Още на първия ден, понеже още нямаше компютър за нея, й се наложи да седне на компютъра на колегата до мен. Първо ми трябваха минута-две, докато й обясня, че, не, той не си е изключил компютъра, изключил е само монитора, достатъчно е да включи монитора и ще види Windows, с който уж може би донякъде ще може да се справи. На следващия ден, когато той предната вечер действително си беше изключил компютъра, тя тръгна да го включва - и съвсем уверено посегна към бутона за изваждане на дискета.

И това е човек, който идва да работи в ISP. Да, съгласен съм, не беше на техническа позиция, ама все пак...

А аз разправял си съм ви как техници в Габровския интернет доставчик не успели да пуснат интернета на клиент и му казали че трябва да си преинсталира Windows докато в administrativе tools се оказа че са изключени всички сървиси за мрежа .

Roland wrote:Мен единственият ми аргумент е усещането, че софианци са доста по-комплексирани на тема елитност и съответно се пънат минимум да не демонстрират тотално незнание за разни работи. Смисъл, не че софианецът не може да му свърши хартията на Уърда, а че би го досрамяло да изрази това гласно...

Принципно нищо чудно и да имаш право, че софиянци биха гледали повече да не станат за резил. Според мен обаче има голям шанс човекът със "свършила хартия в уърд" въобще да не схваща, че може да стане за резил.
Бтв, при моята работа повечето стряскащи случаи, които съм срещала са били от разни селца и паланки (бтв, за мен това е провинция, а не големите градове), но възможно най-непредставителния, неугледен и невъзможен за комуникация човек беше от София...

Дами на ръководни постове от народната библиотека, чиито имена няма да споменавам, щото някой може и да ги гугълне, от години отказват да използват "емайлето" по разнообразни причини, като най-милата от тях е, че "ма то там има едно такова малко прозорче за писане, дето не може да събере цялото ми писмо". В резултат нашия отдел междубиблиотечно заемане води засилена интернет-кореспонденция дори с читалища от Дългопол, но като опре до баш институцията, се започва едно писане на писма, не си е работа.

Тук ще възпея последните два случая на сблъсък с горепосочената инстанция. Понеже в народната се съхраняват документи, дето ги няма никъде другаде, хората от други населени места могат да си заявят да им се направи ксерокопие и да им се прати по пощата. Ние обикновено сканираме и пращаме я като пдф, я като тиф, я като джпег - който както му е удобно. Но да не издребняваме. Дава се заявката, след което се получава по куриер пратка за сметка на клиента, която съдържа необходимите копия. После той пък заплаща стойността на копията по сметка. Но внезапно се получи следния казус. Заявява няква жена десетина страници от някакъв вестник от миналия век, дето го имало само там. Не щеш ли, след известно време се получава CD на нейно име, което очевидно съдържа сканираните и записани материали, както и разписка за 50 лева. Обяснението беше, че това, новите технологии, били много скъпа работа, CD-то било скъпо, зора да се сканират десетината страници бил още по-скъп, записването им на електронен носител било мамата си трака, бе изобщо, много хай-тек.

Вторият случай се дължеше също на нежеланието да се работи с емайлето. Изпратиха по спиди до Варна разписка за 1,50. По Спиди. До Варна. Разписка за 1,50. Да. С искане парите (левът и петдесетте) да се преведат по не знам коя си там сметка.

Не щеш ли, след известно време се получава CD на нейно име, което очевидно съдържа сканираните и записани материали, както и разписка за 50 лева. Обяснението беше, че това, новите технологии, били много скъпа работа, CD-то било скъпо, зора да се сканират десетината страници бил още по-скъп, бе изобщо, много хай-тек.

А тя знаеше ли и преди това, че ще й струва тези пари?

НЕ! Нямаше откъде да знае, щото подобен ценоразпис не беше обявен никъде. Ама тя не си ги плати, споко.

Spoiler: show

Записахме й диска, след което го върна барабар с разписката и с обяснение, че тя пък с чак толкова високи технологии като CD-та не може да борави, та ще се въздържи от употребата на електронния носител.

Ама не им казвайте. Ще разбиете илюзиите им.

А, само да се съглася с Морвето. Човек, способен да се оплаче от свършването на хартията в уорда, въобще не би могъл да си даде сметка какъв резил е това.

Браво на вас!

Случка от преди 1 минута.
Колегите ми от бялата техника продават ето такива печки:

Spoiler: show

Има етикет на който ясно пише - Отоплителна печка Tesy и т.н.

Влизат двама (около 40 годишни) и единия вика на другия :
- Чакай , да видим тонколоните.
Доакто се чудя за какви тонколони говорят забелязвам че гледат печката и единия вика на другия :
- Брат ми има същите - 60 W гадини, без баса.

2 минути обсъждаха и не разбраха че гледат печка.

Хех:) Брат му има същите, какво искаш.

Бтв и на мен ми заприлича на тонколона тва.

А за Уърда няма кво да се вживявате толкова. Аз преживявах подобни неща с майка ми преди да се научи да ползва комп. А тя не е тъпа. Ни най-малко. Ако човекът не е виждал Уърд или друг текстови редактор до този момент, няма НИЩО срамно в това да не знае как да го ползва. Позабравяте май, че в Бг хората все още нямат чак толкова масово компютри, колкото на Запад. Знам, ще ви удивя, но не се раждаме с кабела забит в главата и знанието как се ползва МС Офис не го получаваме по генетичен път. Нито провинцията е виновна за това, нито пък това може да се отчита като мерило на дебилщината на населението. Никой не е длъжен да е компютърно грамотен, ако до този момент не му се е налагало да се занимава с компютри. Ако пичът с поемите (който сигурно е отишъл в библиотеката на компа, щото си няма в къщи и все пак му се иска да провери кво е това животно) беше системен администратор или секретар или квантов химик или нещо от сорта - да се възмутим, пък то...

ЙЕЙ, след 2 години мотане по инстанции и комуникация с роднини си уредих един въпрос окончателно. Колко е яко да не се чувам повече с тия две нещастия в живота.

Аз един път се возя в едно такси и бакшиша като разбра, че работя "с компютри" ме попита, дали може да се яви при нас на "ревю" . Аз му казах че може.

Друг готин случай е как на една бг геймдев фирма им разбиват офиса и им земат видеокартите. На сутринта чистачката идва, вижда отворените кутии и решава да ги почисти външно и вътрешно. Лелката забърсва и всякакви евентуално оставени отпечатъци .

Смешен случай #3: по едно време в гсм-а имах номер, записан под името "HAKERA". И един път малката ми братовчедка идва при мене и ми разправя: "Бате! В телефона ти има 9 хакера!!!!". Погледнах дисплея и видях че имам 9 missed calls, пишеше нещо от сорта на "(9) HAKERA" .

Новата пикаса е НЕМА КОЛКО ЯКА, най-после фейс рекогнишън и под уиндоус АЛЕЛУЯ

Аз един път се возя в едно такси и бакшиша като разбра, че работя "с компютри" ме попита, дали може да се яви при нас на "ревю" . Аз му казах че може.

При мен шашът беше с един таксиджия, който ме вози на 15-ти септември и минава покрай някакви деца, при което почва да се чуди в кой клас учат дробите. Аза започвам да обяснявам, че аз ги учих в 4 и 5, при което получавам отговор от рода на "А, ама ти учиш дробите". Аз първо изяснявам, че не съм нито учителка, нито ученичка, та да ги уча, а после решавам, че този явно нещо се подиграва с мен. В отговор на обидената ми физиономия, таксиджията съвсем сериозно ми обяснява ка така и не ги разбрал тези дроби, те не били за деца и това било границата на научните му способности.

ЙЕЙ, след 2 години мотане по инстанции и комуникация с роднини си уредих един въпрос окончателно. Колко е яко да не се чувам повече с тия две нещастия в живота.

Честито. Понякога просто става