Page 7 of 9
Posted: Sun Nov 29, 2009 2:44 pm
by RRSunknown
1. Ирак го завзеха за 2 месеца "военно" , вече няколко години битки има. Мисля че това доказва достатъчно версията дали и хората нямат никакво значение.
2. не говорим за защита на непосредствени близки или за половения в което сме под управление на насилствено управление и ни освобождават. Говорим за ситуацията в която враждебни нам сили ни нападат и опитват да асимилират. Въпроса не да защитиш семейството си като дойдат до теб а да защитиш хора от другия край на държавата. И не става дума за елементарното виждане по въпроса да вземеш калашника и да тръгнеш а за по глобална мисъл - всячески вид помощ.
b.t.w. На война няма как да преценяваш противниците всеки за себе като хора си а напротив - идентифицираш ги по държавата която представляват с униформата си. Уверен съм че в германските редици втората световна война е имало доста свестни хора както в руските и американските редици сигурно е имало изроди но в момента едните ги помнят като изроди като цяло а другите са героите.
Posted: Sun Nov 29, 2009 3:20 pm
by Super M
1. Ирак го завзеха за 2 месеца "военно" , вече няколко години битки има. Мисля че това доказва достатъчно версията дали и хората нямат никакво значение.
Ирак са държава с между 4 и 5 пъти по-многобройно население и по-обширна територия, в която на власт беше диктаторски и малко или много милитаристичен режим, подготвен в известна степен за война. Битки вече няма отдавна. Има форми и прояви на гражданска война, в която различни фракции от религиозен, етнически и политически характер се борят за влияние, избивайки много повече иракчани, отколкото войници от окупационните сили.
2. не говорим за защита на непосредствени близки или за половения в което сме под управление на насилствено управление и ни освобождават. Говорим за ситуацията в която враждебни нам сили ни нападат и опитват да асимилират. Въпроса не да защитиш семейството си като дойдат до теб а да защитиш хора от другия край на държавата. И не става дума за елементарното виждане по въпроса да вземеш калашника и да тръгнеш а за по глобална мисъл - всячески вид помощ.
От гледна точка на отделния индивид съм склонен да предположа, че хората, които участват в благотворителни прояви, граждански инициативи и всякакъв род общественополезни дейности от безкористен и идеален характер, биха помагали и по време на криза. От гледна точка на национално обединение пред лицето на непосредствена външна опасност, смятам, че докато в България терминът "гражданско общество" има пожелателен характер и огромна част от активното и високообразовано население вижда спасение от родината си в емиграцията, по-високия процент хора ще са предпазливи и нерешителни, а камо ли самоотвержени и жертвоготовни в защитата от някаква военна форма на външна агресия. Вече степента и проявленията на помощ са доста разнообразни, така че не мога да правя конкретни коментари, но обществото ни е много раздробено, конфронтиращо се и изпълнено с омраза към самото себе си, така че активните прояви на родолюбие и героизъм към днешна дата ще са силно ограничени, соред мен.
Posted: Sun Nov 29, 2009 3:54 pm
by RRSunknown
Вместо да задължавам излишно в детайли ще дам друг пример - Палестина - там изобщо нямат армия в смисъла който влагаш - професионални войици и други. Въпреки това продължават боя вече години без да дават признаци на изчезване като нация.
Posted: Sun Nov 29, 2009 4:06 pm
by Vash
Израел могат да унищожат Палестина както си искат, но западните й съюзници(Америка, тоест
) все пак не биха я оставили. Не че лидерите се интересуват толкова, просто има доста голяма обществена подкрепа за Палестина. Това, което Израел си позволяват за момента е да правят периодични набези над цивилното население (последното беше май Януари) и да строят израелски селища на палестинска територия. Ако продължават така след известно време няма да има Палестина.
Иначе на въпросът ти - ако България стане диктатура бих се борил, да. Това обаче е доста по-вероятно да се случи след спечелване на избори от някои истински патритоти като БНС, отколко заради външна атака.
Posted: Sun Nov 29, 2009 4:30 pm
by RRSunknown
Унищожение не е равно на война. Досега не съм чувал някоя война да е завършвала с унищожение и поголовно избиване. За сметка на това имаме много асимилирани държави.
Иначе на въпросът ти - ако България стане диктатура бих се борил, да. Това обаче е доста по-вероятно да се случи след спечелване на избори от някои истински патритоти като БНС, отколко заради външна атака.
Изобщо не е това въпроса ми тъй че не отговаряш на него - никога не съм питал за дикатура , даже точно обратното съм казал
не говорим за защита на непосредствени близки или за половения в което сме под управление на насилствено управление и ни освобождават.. Също не става дума дали има или няма вероятност за нещо - говорим теоретично и с примери.
Елементарния въпрос е - нападат ни. Ще се включите ли в защитата на хората от другия край на България или ще гледате да избягате от страната (предполагаме че имате такива възможности) или да помогнете на нашественеците които като хора преценявате че ви допадат повече.
Posted: Sun Nov 29, 2009 5:18 pm
by Matrim
Хич не се виждам да защитавам родината. Ценя животеца си далеч повече от някакво си късче земя, пък ако ще и да е това късче на което съм се родил. Както казва класикът Ринсуинд - "Животът ти е само един, а каузи [за които уж си струва да го жертваш] през куп за грош".
Posted: Sun Nov 29, 2009 5:33 pm
by tigermaster
Matrim wrote:Хич не се виждам да защитавам родината. Ценя животеца си далеч повече от някакво си късче земя, пък ако ще и да е това късче на което съм се родил. Както казва класикът Ринсуинд - "Животът ти е само един, а каузи [за които уж си струва да го жертваш] през куп за грош".
+достатъчно.
Posted: Sun Nov 29, 2009 5:41 pm
by Strelok
И аз съм съгласен, пък и не виждам как бих могъл да бъда полезен.
Posted: Sat Sep 11, 2010 11:21 am
by Claymore
Roland wrote:Презирам патриотизма и родолюбието в почти всичките им форми и националности. МНОГО СИЛНО ги презирам!
И на мен ми е много противно като някой започне да се тупа в гърдите.Това че си от богата страна лично теб по-велик човек ли те прави от някой от бедна страна?Не мисля.
Но пък от друга страна се гордея с поезият на Ботев например.Толкова е силна и надъхваща че ми иде да съберем хора да отидем в Парламената и да направип преврат.
Moridin wrote:Можем да се хвалим с народното си творчество и народните ни традиции - известно е по света, макар разбира се да има доста други държави с по-характерно. На моите познати чужденци носиите ни им правеха голямо впечатление. Конкретно за Япония е лесно да се хвалиш с Котоошу и киселото мляко, защото са популярни, иначе киселото мляко не е толкова популярно по света (а би трябвало, защото е на светлинни години пред аналогичните му продукти), както и сиренето ни, което по света се възприема като турско и гръцко, но тук си е най-яко пък ;р Можем да се хвалим с доста разнообразна и изобилна кухня - тя също не е известна, но можем да я правим такава. Дори аз с аматьорските си готварски умения, впечатлявах с мусака примерно.
Можем да се хвалим с розите си и слънчогледите си, можем да се хвалим изобщо с природата си, която определено заслужава това, нищо че я съсипваме (това може да се премълчава). Можем да се хвалим с историята си, защото все си е за хвалене, в сравнение с бая на брой държави сме доста напред в това отношение. Изобщо, има държави, които са баси голото поле, пред тях ние бъкаме от история и география и традиции. Имаме исторически паметници от много цивилизации, може да не можем да се мерим с Гърция и замъците на средноевропейските държави, нито с Тайланд, Китай или Индонезия откъм храмове, но имаме много добри образци на архитектура и история в сравнение примерно с Нигерия, Финландия или Казахстан нали, които никак не са малки или маловажни държави.
Според мен има с какво да се гордеем, за мен не на последно място с поезията ни, която може би защото е на родния ми език, дефинитвно е за мен много по-силно от всяко нещо, което съм чел на английски. В литературата като цяло нямаме някакви звезди, а и всичките ни големи поетични творби са отпреди минимум 60 години, но и това не е малко. Да не мислиш, че Естония, Швейцария и Белгия имат с какво да се похвалят особено на фронта?
И така. Човек има от какво да се гордее, стига това да има значение за него. Пак казвам, за мен е важно да познаваме културата и историята си. Твърдо съм за те да се изучават в училище. Принципно училището не стига за задълбочено изучаване на каквото и да е. За тая работа има университети. Училището възпитава обща култура. Ако нямаш собствената си култура в общата такава, си оставаш човек без корен, а това пак казвам, не е много готино за самочувствието и според мен пряк резултат от него е това, че българите не милеят за мястото, на което живеят, за околната среда, за възхода на държавата си в икономически и културен смисъл, а милеят единствено за житейски блага, без да се осъзнава, че именно задружността, често подклаждана от любов и гордост към общото - т.е. към общия дом, общата родина, общата култура, са това, което би ги накарало да милеят и сами да направят живота тук по-добър и да има още повече с какво да се гордеем.
Мнението ти е АБСОЛЮТЕН УИН,ПИЧ!!!!!!!!
@passer-by,не съм съгласен с теб във връзка със стереотипите.Японците например са повечето работливи,но не ужасно и това е заради културната им специфика и прагматизма.Сори просто сега чета история на Япония.
Posted: Wed Sep 22, 2010 11:02 pm
by raylight
Аз защо си мислех, че американците са от добрите
Роланд, патриотизмът е любов към бащиното огнище, любов към семейството и към рода, това ли презираш
Posted: Wed Sep 22, 2010 11:19 pm
by Ghibli
Много по-различно нещо е патриотизмът, айде сега. Иде реч за Родината, майката-кърмилница и прочие патетични думички.
Американците естествено не са от добрите, независимо, че не знам за какво става въпрос
Posted: Wed Sep 22, 2010 11:25 pm
by Roland
raylight wrote:Аз защо си мислех, че американците са от добрите
Роланд, патриотизмът е любов към бащиното огнище, любов към семейството и към рода, това ли презираш
А ТЕ БИЛИ ЛОШИТЕ!!!!!
Ама верно ли това бил патриотизмът?!
Posted: Wed Sep 22, 2010 11:29 pm
by Trip
raylight wrote:Роланд, патриотизмът е любов към бащиното огнище, любов към семейството и към рода, това ли презираш
Нищо от това не включва отношение към държава/етнос. Аз не обичам семейството си, щото са българи, а щото са ми семейство. Ако половината бяха палестинци, пак щях да ги обичам, дори да ненавиждах всите палестинци. А "бащино огнище" ми е малко безсмислен израз. Какво имаш предвид с това?
Posted: Wed Sep 22, 2010 11:58 pm
by RRSunknown
Днеска дядо ми плачеше като гледаше по телевизията за независимоста и почна да разправя как се клели на царя да умре за България и как от отряда му от 120 човека оцелели 8.
шантава работа.
Posted: Thu Sep 23, 2010 10:36 am
by Morwen
Роланд, патриотизмът е любов към бащиното огнище, любов към семейството и към рода, това ли презираш
Не, любовта към бащиното огнище (бтв, това с огнището е малко смешно, като се има предвид, че от три поколения насам се ползва ток) е привързаността към дома и мястото, където си израсъл. Любовта към семейството е любовта към хората, които са те отгледали. Всичко това са неща, които можеш да усещаш без да изпитваш грам патриотизъм, който е чувството, което имаш към страната си. Не към някои места или хора в нея, а към цялата, без да подбираш. Мисля, че има доста хора, които обичат семействата и домовете си и въпреки това не смятат, че всичко българско и родно е върхът на сладоледа.