Posted: Tue Jul 31, 2012 5:51 pm
Изгледах и спешълчетата. пълен кеф си е във всякаква форма това заглавие.
Точно пък с Нодамето има няколко напълно анимирани сцени докато свири (имаше естествено и неанимирани) ...пък сцените не са само с нея...дадох я за пример.а в анимето почти липсва
Искаш да кажеш, че това не е направено достатъчно добре в анимето (с методите, които дискутирах няколко пъти по-горе)?а и ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да ни се покаже емоцията на свирещия
Героя - да, самата музиката - пффф.Почвам не само да чувам музиката, ами и ДА Я РАЗБИРАМ.
Това не ми звучи, като постъпка на японски ТВ продуцент . Ама никак!добре са обучили каста
Nope!Гледай сериала, пък обсъждай какво не е направил както трябва като го видиш.
Направено е добре, но няма какво да се самозаблуждаваме - може да се направи ОЩЕ по-добре. Сам разправяше по-нагоре, че качеството на Нодаме анимето е подчинено на бюджетните липси и т.н.alshu wrote:Amelia
Искаш да кажеш, че това не е направено достатъчно добре в анимето (с методите, които дискутирах няколко пъти по-горе)?а и ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да ни се покаже емоцията на свирещия
Да, и самата музика. Щото като просто я слушам и нямам никаква информация за нея, не мога и да разбера кво точно е искал да каже композиторът й с нея. В Нодаме, освен наличния разяснителен инфодъмп имаме и емоционалността на персонажите, която води до тяхната си интерпретация на съответната музика. И понеже това е аниме за изпълнители, почти винаги имаме и ПУБЛИКА, която гледа, слуша, коментира и слага музикалното произведение и емоциите на изпълняващия го в контекст. Така научаваме още повече за музиката - щото понякога, особено при Нодаме, изпълнението е в контраст със замисъла. Друг път е в пълна хармония. Когато тази емоционалност е предадена с физиономии и движение, тя се усеща доста по-добре. Оттам, целият процес за разбиране на музиката се улеснява доста. А и става особено приятен.Героя - да, самата музиката - пффф.Почвам не само да чувам музиката, ами и ДА Я РАЗБИРАМ.
За музикантите и костюмите - не знам. Може да носят костюми, щото класиката малко или много си е снобска история? Публиката, която гледа класически концерт що е костюмирана? За да не разсейва музикантите? Или да не разсейва себе си от музикантите? Аз бтв съм правила номера да се изсипя по дънки, тениска и маратонки на опера и доста хора ме гледаха лошо в антракта, докато се носеха насам-натам с роклите без гръб и пиеха шампанско.Защо класическите музиканти обикновено носят костюми? За да не разсейват публиката и за да бъдат възприети еднакво от колкото се може по-голяма част от нея.
Те не са предвидени изрично да се гледат (Е, има специални шоута, където нарочно са облечени странно и се държат екзотично...Майкъл Кенеди anyone?)
В случая тези герои ни интересуват, но описаните преживявания, според мен малко трудно биха се изразили с музикантски body language. (Без цялата работа да се превърне във фарс.)
Това не ми звучи, като постъпка на японски ТВ продуцент . Ама никак!добре са обучили каста
Добре, разбрах че и двете форми ви харесват ама малко трудно ще преглътна live action-ът да е по-добрата...и вярната...
Каквото и да означава това при адаптация на манга
Nope!Гледай сериала, пък обсъждай какво не е направил както трябва като го видиш.
Защо наблягам на анимация?
Защото всичко останало ме е разочаровало маса пъти. Някак не мога да проумея, как актьор може да играе прекалено и дървено по дОрама тертип...и в следващия момент да превключи на прекрасна и изразителна музикантска интерпретация...
Да го видя няма да го повярвам...значи няма смисъл да го гледам.
Аз не казвам, че не може да се анимира по-добре...а, че не може да се изрази по-добре с живи телевизионни актьори.но няма какво да се самозаблуждаваме - може да се направи ОЩЕ по-добре
Ето така изречението ми харесва повече.Или да не разсейва себе...
Тук под "вяра" имах в предвид "доверие"...че наистина сте ги видели тези неща там .То тея неща не стават с вяра, а с проба - не сме Църква все пак.
Ей това са те двамата ин а нътшел. И цялата тая драматична сцена е направена с хумор и озвучена толкова гениално, че се смея с глас всеки път като я видя. Това си е характерно и за цялото аниме - тея прекрасни персонажи и реалистичната човешка драма между тях (която е пълна с неща, които ЛИЧНО съм преживявала и продължавам да преживявам в моя живот с моята кариера и с моите мечти, във връзката ми с Александър и в компромисите, които двамата сме правили един с друг, в преместването ми в Канада и т.н.) са направени по лек, ненаврян в носа, хумористичен начин. Драмата и комедията на един истински човешки живот. С ебаси музикалния съпровод.Чияки: Let's end it. It's not too late. You keep telling me on the side that you love me, but you never really take me seriously. It's the same attitude you have toward music. I can't keep up with you. Find a guy from your own planet.
Обръща се и тръгва да се отдалечава от Нодаме, мислейки си, че тя сега ще почне да се държи с него както трябва. Нодаме се вбесява и му влиза с еленски скок в гърба:
Нодаме: You sure are full of yourself. To hell with you, asshole!
Обръща се и тръгва да се отдалечава от Чияки. Чияки си гледа ожулените длани, вбесява се, хваща й шалът и я забива в земята:
Чияки: You're the one wasting my time! To hell with you!
Нодаме се изправя, събаря го на земята и му казва "Fuck you" (така го събват, естествено, че не казва така на японски).
Чияки: Alright, that's enough!
Нодаме скача отгоре му и го хваща за яката на ризата:
Нодаме: I'm always serious. How can you say I'm running from you? You come close and then you wander away. Just like my music.