ShadowDance

Аз пък съм на мнение, че прилики има. Най малкото се описват паралелни светове и герои.

Devoted of Slaanesh wrote:Аз пък съм на мнение, че прилики има. Най малкото се описват паралелни светове и герои.

"Господарят на светлината" и "Човекът във високия замък" и двете са бегло фантастични и имат дума от мъжки род в заглавието. Няма как да не си приличат.

PWNED.

Lubimetz13 wrote:

Devoted of Slaanesh wrote:Аз пък съм на мнение, че прилики има. Най малкото се описват паралелни светове и герои.

"Господарят на светлината" и "Човекът във високия замък" и двете са бегло фантастични и имат дума от мъжки род в заглавието. Няма как да не си приличат.

PWNED.

Голям си ми хитрец, ама не вървиш!!!

Прочетох и втората книга от трилогията Black Magician на Труди Канаван (The Magicians' Guild, The Novice, The High Lord). Първата не ме впечатли особено, но тази е доста по-добра (между другото ето едно фентъзи с жена като главен герой, при това много смислена). След края на първата книга бях решила, че сюжетът на трилогията е напълно предвидим, но бях изненадана приятно, когато във втората изведнъж събитията се развиха в доста интересна посока. Сега е наред третата книга, дано не ме разочарова

Прочетох "Валс на раздяла" на Милан Кундера. Хареса ми както всички негови книги. Няма да навлизам в подробности и да се опитвам да правя анализи, но бих препоръчал книгата на всички, които си падат по философията, а не им се рови из дебелите скучни книги...

Започнах да чета "Принципът на Питър". В началото ми беше интересна после ужасно почна да ме дразни. Честно казано цялата работа ми се струва нещо сбъркана Малко като ония неща дето звучат много добре и убедително, но на практика не работят или просто не са верни.
Някой да сподели мнение?

А аз тракам This Immortal на Зелазни. Изненадващо сходство в атмосферата със Stations of the Tide на Суонуик. Засега ме кефи. Бях я чел много отдавна на бг и не ме беше впечатлила, но не помня нищо и все едно я чета за пръв път.

Зелазни е велик, как можа неговата кожа да вземе да умре:(

Последно четено-Лукяненко новата и е криво, че я няма следващата част. Ужасно ми напомня на нещо вече четено и ме е яд, че не мога да се сетя на коя книга точно и да го обвиня в плагиатство:)

За Споделящия нож - наистина е малко смотана, но според мен дава надежди за много по-добри следващи книги. За мен най-дразнещо беше не че е твърде любовна, а че е малко безсмислена като самостоятелна книга, а при Бюджолд винаги ме е радвало, това че книгите и могат да се четат и по отделно като завършени истории, въпреки че са част от по-голяма такава.

P.S. Най-смотаната книга на Бюджолд (за мен) и досега си остава Окования пръстен, въпреки че Споделящия нож е на крачка след нея.

E Окования пръстен реално си беше първият й опит в света на фентъзито, тъй че и е простено Ма най-добре да си се върне към фантастиката и Майлс

И да опропасти една от най-свежите серии във фантастиката с дълги лутания между любовта и дълга, изтървани навсякъде описания на обострената физическа възбуда на еди-кой-си, когато еди-коя-си го погледне от другия край на стаята, и пубертетни терзания? Не, благодаря.

Не знам какво й е станало в последните години, ама не е като да е свързано с проблемите на жените над 50 - на Хоб и Ле Гуин не им се случи. Не знам как да си го обясня.

Иначе съм в началото на The Light Ages на Маклауд и стилът и атмосферата са садистично убийствени, както винаги, а социалният подтекст далеч надхвърля нивото, на което е свикнал жанрът. След като прочетох неговите The Summer Isles и The House of Storms, вече мога сто на сто на сто да кажа, че бъдещето на фантастиката не е толкова безлично, колкото си мислех.

Преди малко дочетох Камуфлаж от Джо Холдеман (ИСФ 151). Този път "Бард" съобщават на корицата, че романът е взел награда - "Небюла" за 2005 г.
Изключително приятно четиво.
Двама извънземни се шматкат на планетата ни от много отдавна и опознават човешката култура лека-полека. И двамата имат (различни) свръхспособности, които им позволяват да живеят незабелязани сред хора.
Междувременно екип учени от 21-и век изследва загадъчен предмет, който е лежал на дъното на океана от милион години.
Извънземните не знаят един за друг през по-голямата част от книгата (въпреки че търсят себеподобни), но накрая се срещат...
Има страхотни описания на война, военнопленничество и работа под прикритие като таен агент (това е само сравнение ), както и разсъждения на теми като астрофизика, океанография, биохимия и криптография.
Повествованието редува гледните точки и епохите - ту двамата извънземни в различни периоди от 20-и век, ту учените в 21-и. Ама накрая извънземните стигат до учените, защото и те се интересуват от загадъчния предмет.

Прочетете я.
За начало - ей го откъсът от сайта на "Бард" - http://www.bard.bg/fragment.php3?BookID=1131

Подкрепям за Камуфлаж. Снощи реших да отложа с още малко агонията от Джак Ванс и я подхванах, а съвсем скоро след "подхващането" установих, че съм стигнал до страница 100. Ако не друго, книгата се чете супер леко и увлекателно.

Roland wrote:А аз тракам This Immortal на Зелазни. Изненадващо сходство в атмосферата със Stations of the Tide на Суонуик. Засега ме кефи. Бях я чел много отдавна на бг и не ме беше впечатлила, но не помня нищо и все едно я чета за пръв път.

Ха, This Immortal му е първата книга (май) и някои от нас, за голям срам не са я чели...

Аз съм си дал 'Хемингуей холидейс' - 'The Green Hills of Africa' и ' The Old Man and the Sea'

Тоя човек е непростимо талантлив. Едва ли има друг писател, който би успял да пулл-не аут такъв стил с подобен резултат. Трябва да си непоклатимо уверен в себе си и брутален непукист просто. И неприлично талантлив.

Факт. Ама аз така и не успях да харесам "Стареца". Явно съм я чела в неподходящ период, знам ли.

Дочетох Камуфлаж на Холдеман. Готина книжка, определено, но по-скоро в графата "нищо специално". Чете се супер леко и е интересна от начало до край, обаче нещо ми е много странен избор за Небюла. Обаче е в същия тон като следващата - Seeker (Загадката на Марголия) на Джак Макдевит. Леко, не особено претенциозно и добре написано...