В пристъп на безумие го изгледах днес.
Мнението ми най-точно се покрива с това на Бобсън, който право и ясно казва нещата; почти също толкова с това на Сашо и Амелия (като изключим дразненото от реднекски клишизми, това не ме бърка толкова); НАЙ-ВЕРОЯТНО с това на Симеон, който според мен се е изказал умерено ласкаво за филма основно защото "не е явен боклук" въпреки че ей тонинко мисля, че не му е харесал (освен с актьорската игра, definitely not SUCH a big deal, though); и донякъде с Джен в критиките й към филма.
Скучен. Много скучен. И изобщо скучен филм.
Доста.
Безцелен.
Неоригинални послания, поднесени по неподходящ начин.
Един-едничък много добър образ, който уви писва на четвъртата си проява.
Рехашната осемнайсет пъти сюжетна ситуация (нашият бяга. другия го гони. отблизо. убива хора. уау.)
Да оставим настрана факта, че сетингът и тематиката на тоя филм са безумно не по мой вкус. Горе-долу чиклит за живота на Камелия единствено би ми бил по-антипатичен като тема. НАДЯВАХ се обаче всичко останало наистина да е толкова велико колкото изглеждаше по коментарите в тази тема, а то какво се оказа - нищичко велико. Грам. Освен Бардем, малко (ролята му в Морето.. е много по-интересна, бтв).
Както вече казах, абсолютно съм съгласен с Джен, че частите на шерифа (който иначе беше забавен и остроумен тип, което донякъде го спаси от всепомитащата ми омраза към безумния му сценарно образ и реплики) са като кръпки. Как няма да са, при положение, че целият филм е някакво скучно еднообразно и изобщо по никой начин адреналиново гонение, което, видите ли, се оказва просто илюстрация на ОСНОВНАТА уж тема на филма, закотвена в три мизерни (и въпреки това досадно дълги) разговора напълно извън сюжетната линия, които по неубедителен, не твърде свързан и излишно метафоричен начин изказват идея, стара като света. Изобщо финалът беше толкова out there, че единствено абсурдно дългото начало с празната пустош го бие по кретения.
Всъщност направо съм изненадан, че дори жестокостта на Чигур се оказа абсолютно невъздействена в ролята си на илюстрация на, как го казахте, "неспираемото зло".
В абсолютно и тотално недоумение съм как може толкова хора да са го харесали и то яко (Рандъм ???). За Никола е ясно, тематиката е твърде негова и има склонност да се впечатлява твърде много от някои прилични сцени, или пък Емо сигурно се е изкефил на неортодоксалния (не за добро) ред на сюжета, но за другите просто ми е наистина необяснимо. Дори Атоунмънт, който въпреки че беше много готин, си беше бая холивудски, е на светлинни години пред тая прашна като голо тексаско поле и празна като действието в първия си половин час прийчи досадна чекия.
Известно време си мислех, че аз нещо не съм схванал. Но уви прочетох този т.нар. FAQ, който с авторитетен тон заявява някакви абсолютни очевидици. Окей, не бях схванал че и мексиканците са наети от пича с липсващия етаж. Couldn't care less. Всъщност каквото и да не бях схванал, пак нямаше да се променят нещата, сега замисляйки се в ретроспекция.
Много съм разочарован.
И да, не разбирам от кино. Все тая.
п.п. Няколкото интелигентни сюжетни решения като
- Spoiler: show
- убийството на Мос
не правят филм. НАИСТИНА.
п.п.п. Изказаха се мнения, че режисурата и операторството било добро. Пак ще насоча хората към Атоунмънт, при който камерата буквално флиртуваше със зрителя, а дори само една от ретроспективните-през-различни гледни точки сцени в началото да я беше имало, пак щеше да е по-добре от Ноу Кънтрито. И въобще изобщо.
п.п.п. Симеоне, имаш лично с няколко думи, които се чувствам абсолютно длъжен да кажа.
. 
). 
Терминатор среща По жицата, ебати