Page 60 of 241
Posted: Mon Nov 30, 2009 7:57 pm
by Moridin
More so than Wolfe? ;p
Posted: Mon Nov 30, 2009 8:23 pm
by Ghibli
Alexis wrote:Подхаванах Mistborn и засега мога да кажа, че оправдава хвалбите, които доста хора й хвърлиха.
Давай, давай, мен още ме държи от лятото, разкошна книга

Posted: Mon Nov 30, 2009 8:38 pm
by Roland
Moridin wrote:More so than Wolfe? ;p
Подигравай се, плебсе.
Posted: Mon Nov 30, 2009 8:53 pm
by Trip
Жоре, факт бтв, човек 3 сф-книги да трябва да прочете през живота си в оригинал, Хиперионите (двете наедно) са си виден кандидат. А при положение, че ти едва ли ще се ограничиш до 3...

Posted: Mon Nov 30, 2009 9:33 pm
by Vivian
Vash wrote:Аз чета книгата на Сара Пейлин в момента...

All the rumors are true!!!
Я кажи малко повече за това творение плс, че изпитвам научен интерес.

Ами в началото съм, стилът е...забавен. Чете се леко, има неща, които вярвам, че са така като съдържание и едва ли биха позволили на друг човек да ги опише в книга, ако не е тя или някой като Парис Хилтън, примерно. От друга страна, съдържанието е изпълнено и с неща, зад които прозира чист маркетинг.
Posted: Thu Dec 03, 2009 8:07 pm
by Samail
Ха, знаех си.

Но все пак има и идеи заложени вътре които явно се купуват от десния електорат, че това чудо да се продава изобщо. Както каза един от вечерните водещи "книгата на Сара Пейлън е за всички които са подкрепяли Джордж Буш, но смятат че той е просто прекалено интелектуален за тях". ROFL

Posted: Sun Dec 06, 2009 12:27 pm
by Strelok
Дочетох Боен Клуб, сега си продължавам с Дюна.
Posted: Sun Dec 06, 2009 6:40 pm
by passer-by
Аз пък прочетох романа
Peter & Max и горещо го препоръчвам на фенове на приказки от братя Грим в оригиналния им вариант - демек оня дето не е за малки деца.
Принципно спокойно може да се чете и без да сте запознати с комиксовата поредица
Fables.
Ако следите и комикса - желателно е да се чете след Fables #50, а 8-страничният комикс в края - след Fables #75.
Posted: Thu Dec 10, 2009 7:03 am
by Roland
След един особено лют запой, се събудих в 8 сутринта на дивана на един колега, и понеже реших, че е неправомерно рано за ставане, а не можех да заспя, му избраузих набързо библиотеката (да, в Америка има музиканти, които акчуъли четат!!! I had to see it to believe it!). В резултат, сега чета за може би четвърти път (но за първи в оригинал), Ender's Game. Не мога да си обясня как е възможно един от най-монументалните и велики фантастични романи, писани някога, да е толкова директен, изчистен, прост и ясен всъщност @_@ И тези хирургически прецизни диалози, които винаги стигат два пласта под тоя, който очакваш... Толкова силно я обожавам тая книга, че е перверзно чак...
Posted: Thu Dec 10, 2009 9:33 am
by Dante
Aз я имам и съм си я набелязал за четене, след като завърша сагата за Хиперион.

Posted: Thu Dec 10, 2009 5:06 pm
by cordelia
След като прочетох Нощен патрул /който съвпадна с един период на депресия, която книгата задълба, между другото/ най-после се заех с Дневен патрул. Не съм напреднала кой знае колко, но като че ли повече ми харесваше Антоновата гледна точка.
А да, думата впрочем ми се навира в очите неприлично много пъти, но книгата има потенциал да ми хареса доста.
Posted: Thu Dec 10, 2009 10:15 pm
by passer-by
Ха, Нощен Патрул можела и минорно да действа.
Мен си ме радва руската философска насоченост на мирогледа.
... Да де, Великата Славянска Душа, ясно... Ама Патрулите мен ми действат по-скоро кефещо-замислящо. Сигурно е до настроение в момента на четене.
Освен да поразпуснеш с нещо от Галактическата Болница на Джеймс Уайт, цели 12 книги има. Те хем са готино замислени като истории, хем преливат от положителни настроения.

(
срамна неприкрита реклама, че нали се позариби 
)
Posted: Fri Dec 11, 2009 3:28 pm
by thunder
Спектър на Лукяненко
явно е популярен в момента в тази тема
страшно ми напомня на книгите за дълбината дотук
Posted: Fri Dec 11, 2009 4:38 pm
by ysn
бтв за мен Дневният патрул е къде-къде по-тъжен от Нощния. Тематиката на Нощния е някак много по-теоретична с целия този фокус в съдба, предопределение и пр. Дневният е по-човешки, което го прави много по-съпреживим и разбираем, поне за мен.
Posted: Fri Dec 11, 2009 9:01 pm
by tigermaster
Захванах "Четири след полунощ" на Стивън Кинг. Т.е. прочетох "Ланголиерите", освен това преди време четох и последните две, т.е. "Библиотечна полиция" и "Слънчевото куче". "Ланголиерите" ми хареса много, обаче от горе-долу седмица и половина цикля на средата на втората история, "Таен прозорец, тайна градина", и не мога да продължа. Не че съм чел много Кинг, обаче за първи път ми се случва това с негово произведение. Дали има смисъл изобщо да продължавам?