Page 59 of 241

Posted: Mon Nov 23, 2009 8:22 pm
by Roland
Не се. Но и те са яки :)

Posted: Tue Nov 24, 2009 8:01 pm
by kire4a
Властелинът на пръстените, То (за тия ми бяха необходими 7 години :mrgreen: ), Невидимият, Смъртта е занимание самотно.

относно с.кинг-ми пича владее няколко 'номера' и ги прилага от 30+ години

Posted: Fri Nov 27, 2009 6:03 pm
by Dr. Horrible
Аз започнах днес „Не е време за дракони” на Перумов и Лукяненко.
Прочел съм само 50 страници, но много ми харесва. Стилът е невероятно приятен, а не превзет и изкуствено епичен. Персонажите са интересни, историята е увлекателна, въобще ще си я прочета с удоволствие. :)

Posted: Mon Nov 30, 2009 8:35 am
by gal.eon
Прочетох "Брентфордският триъгълник" на Робърт Ранкин. Хареса ми повече от "Антипапата" и не знам дали причината е в автора, в преводача, или в мен самия (може би просто вече свикнах). Този път почти няма фентъзи елементи; книгата е весела фантастика от сорта на Пътеводителя с преобладаващи кой-ще плати-следващия-ред елементи.

В момента чета "Камъкът" на Адам Робъртс. Солидна фантастика! Макар и "твърда" със що-годе сериозната научна основа на квантовата физика и наномашините, книгата разглежда основно промените в обществата, породени от възможностите за използване на високи технологии, предоставяни от околната среда и съответно отхвърлянето на технологии по културно-/религиозини причини. Освен това не липсва и приключенския дух.
Spoiler: show
Главата "Дъжд" ми напомни за пътешествията на Лорд Валънтайн - първо спускането по реката, после изкачването на върха (не Връхни, а Островът на съня), макар и съвсем не толкова епични.


Радвам се, че открих тази книга благодарение на Shadowdance!

По всичко личи, че до края на седмицата най-после ще захвана "Пергаментът".

Posted: Mon Nov 30, 2009 11:11 am
by Roland
Тъй. След като се видя, че няма изход, останах буден до 4, за да си прочета последните 200 страници на The Shining. Брутална книга, зверски атмосферична и определено едно от най-добрите неща на Кинг, които съм чел, макар и да не може да ми измести То от първото място. Основният й проблем е разфокусираността на заплахата, която вместо да подсилва атмосферата, я размива, а също и това, че 3/5 от книгата са въведение. Супер увлекателно, но все пак въведение. При все това обаче наистина зверски се изкефих и толкова надъхан да разбера какво-ще-стане-мамка-му не съм бил отдавна. В смисъл, почти бях изпаднал до нивото да отгръщам по-нататък, за да видя...

Posted: Mon Nov 30, 2009 11:14 am
by Alexis
Подхаванах Mistborn и засега мога да кажа, че оправдава хвалбите, които доста хора й хвърлиха.

Posted: Mon Nov 30, 2009 12:49 pm
by Vivian
Roland wrote:Тъй. След като се видя, че няма изход, останах буден до 4, за да си прочета последните 200 страници на The Shining. Брутална книга, зверски атмосферична и определено едно от най-добрите неща на Кинг, които съм чел, макар и да не може да ми измести То от първото място. Основният й проблем е разфокусираността на заплахата, която вместо да подсилва атмосферата, я размива, а също и това, че 3/5 от книгата са въведение. Супер увлекателно, но все пак въведение. При все това обаче наистина зверски се изкефих и толкова надъхан да разбера какво-ще-стане-мамка-му не съм бил отдавна. В смисъл, почти бях изпаднал до нивото да отгръщам по-нататък, за да видя...

Yay! Now, onto the movie! :mrgreen:


Аз чета книгата на Сара Пейлин в момента... :neutral: All the rumors are true!!!

Posted: Mon Nov 30, 2009 1:31 pm
by Vash
Аз чета книгата на Сара Пейлин в момента... :neutral: All the rumors are true!!!
Я кажи малко повече за това творение плс, че изпитвам научен интерес. :mrgreen: :mrgreen: :mrgreen:

Posted: Mon Nov 30, 2009 6:10 pm
by Strelok
Дюн II

Posted: Mon Nov 30, 2009 6:18 pm
by Dante
Свърших с "Хиперион".
Колосална.
Колко много багрила от персонажи, човешки съдби, интереси, интриги и мистерия, колко заплетено и взаимно свързано се оказа всичко...
Спирам, щото за тази книга, само суперлативи мога да сипя.

Започвам с "Падението на Хиперион", която се очертава още по-добра.

бтв
Шрайка е един от най-култовите персонажи/елементи (не знам как да го нарека), който съм срещал въобще.

Posted: Mon Nov 30, 2009 6:25 pm
by Moridin
завиждам ти :)

Posted: Mon Nov 30, 2009 6:36 pm
by Roland
Няма кво да му завиждаш, ами я подхващай на английски. Това е съвсем ново изживяване.

Posted: Mon Nov 30, 2009 6:37 pm
by Dante
Аз го разправях на един приятел, но ще го кажа пак:
от много време не е случвало една книга да осмисля ежедневието ми. Просто по цял ден седя и си мисля за нея, като се чувствам изключително добре, когато си поема малката порция за деня. Даже в училище я нося със себе си...
Мисля, че ме разбирате. :D

Posted: Mon Nov 30, 2009 7:04 pm
by Moridin
Roland wrote:Няма кво да му завиждаш, ами я подхващай на английски. Това е съвсем ново изживяване.
Животът е кратък ;) Има и много други нови изживявания

Posted: Mon Nov 30, 2009 7:07 pm
by Roland
Това е трансцедентно обаче ;)