ShadowDance

ifadriana wrote:

Dante wrote:Прочетох "Пикник край пътя". Страхотна книжка.
Само дето...втф стана накрая?

Spoiler: show

Пичът не можа да си каже това, за което беше отишъл и затова повтори думите на момчето, което по-рано пожертва, за да мине. А не можа, защото в последния момент преосмисли ценностите си, живота си и Смисъла

Това го разбрах и си го тълкувах по този начин, но ми се видя малко странно.

Към края на "Охлюв по стръмното" съм. Много е откачена и ми харесва.

The Google Story на David Vise -отегчително, празно, незаслужаващо кой знае какво внимание дотук...

"Антипапата" на Робърт Ранкин. Силно четивна, с лек и забавен стил на автора, макар на моменти да прекалява в старанието си всяко съществително да е придружено с определение и всеки глагол - с наречие.

Много добре ми действа след почти двата месеца, през които се борих с "Игра на дама" на Хулио Кортасар. Борбата беше неравностойна и накрая, прочитайки и последната страница (която разбира се не съвпада със страницата предхождаща задната корица - не че не съм я прочел цялата, просто авторът е решил да се скача от глава на глава, разпръснати из книгата), осъзнах, че съм загубил битката. И морален победител не съм, в никакъв случай. Много различна литература, истински модернизъм. На моменти се кефех; понякога побеснявах от безсилие пред факта, че не мога да схвана или почуствам еднозначно (което може би е било една от целите на романа - да избяга от стереотипа и да предложи нов начин на четене) това, което Кортасар предлага. Преливаща от идеи, това е книга, която определено си струва четенето.

Подхванах и "The Blind Watchmaker" на Ричард Докинс, време е да се дообразовам

За хората с интерес към идеите на атеизма: http://atheistmovies.blogspot.com/

Довърших Странник в странна страна на Хайнлайн.

gal.eon wrote:Подхванах и "The Blind Watchmaker" на Ричард Докинс, време е да се дообразовам
За хората с интерес към идеите на атеизма: http://atheistmovies.blogspot.com/

А чел си "Делюзията Бог" на Докинс? Даже на български е преведена. Силно препоръчителна ако те вълнува тази тема.

Strelok wrote:Довърших Странник в странна страна на Хайнлайн.

Аз съм някъде до средата и как само кефии...
След Странник... съм си заплюла Спечели облог за сатаната. Дано и тя да ми хареса толкова.

Мен тя ми беше любимата му книга навремето като ги четях, редом със Сираци на вселената, ма сега не помня нищо

Strelok wrote:Довърших Странник в странна страна на Хайнлайн.

Преди няколко седмици си я намерих за четири левчета и сега чака реда си.

Свърших с "Охлюв край стръмното" - много странна книга, ама страшно странна, при това ми хареса... Как си я тълкувате вие?

Най-сетне започнах Хиперин, след като си намерих и последната част.
Започва великолепно и се надявам да продължи така.

passer-by: да, прочетох я на български (наистина задължителна!), и затова реших да прочета и другите книги на Докинс, които засега намерих в pdf формат. Може би ще си ги поръчам от амазона.

Прочетох новия "Вещер" и съм доволен. Върви си във същия дух.
Довърших и "Музей на невинността" на Памук и също ми допада, макар, че за разлика от "Истанбул" тази може да бъде (а това се случва инстинктивно) сравнявана със "Сняг", а е по-слабата от двете, което по никакъв начин не може да развали удоволствието от четенето й, де.

Да се похваля - с един приятел си поделихме 22та тома събрани съчинения на Юнг, изданието на Принстън. Поръчахме ги от Ориндж, и те взеха, че дойдоха най-после.

Тъкмо минах сцената от The Shining, в която Дани се страхува от падналия пожарогасител. Убийствено добра! Интересно е, че Кинг май е най-добър в обрисуването на детски страхове. Също така винаги се разпадам от кеф при сцени (или както в случая - цели глави), фокусирани върху един най-обикновен уж предмет, който внезапно крие в очите на героя някаква мистериозна заплаха. разкош!

Не мога да повярвам че и хора в България приемат книгата на Доукинс като информативна и важна - тъжно е че безчувствената рационалност е взела такъв превес и над въпроси които са чисто човешки и персонални..Прочетете малко от Стивън Хоукинг или си припомнете Достоевски, да се четат егоцентрични наивници като Доукинс е безсмислено.

И религиозният фанатизъм е тъжен, във всичките му форми. Както сам каза въпросите са персонални т.е. личен избор...

Първата Дюн.

Strelok wrote:Първата Дюн.

Завиждам, че я четеш за сефте.


Продължавам с Хиперион.
Кажете ми, че качеството се запзва и в Ендимион...