ShadowDance

Морви, да се надяваме че в деня в който някой палав джин е решил да те будалка, феята-кръстница на шефката ти я няобикалва нея и я предпазва от лошо настроение и разяряване!

Нин, късмет на изпита! И да знаеш, това сигурно е нескопосан начин на отблагодаряване. От нервен и разчувстван братовчед на бързолета!

Мдаааа, Морви на другата страница е споменала с две думи това, за което се канех да пиша днес по някое време Ако някой ви каже, че за няколко часа можете да си отгледате два пластмасови октопода между тухли и панел, не му вярвайте Така де, ако някой ви каже, че е лесно и няма никакви проблеми да смените хоризонтални щрангове[0][1], които са разположени в ниша зад тухлен зид, който не покрива цялата ниша, оставя дупки отгоре и отдолу, но не твърде големи... ми не му вярвайте

И двамата с водопроводчика изпаднахме в заблуждение, защото от двама-трима други хора[2] бяхме чули, че то принципно проблеми няма, преценихме си лошо времето, което ще ни е необходимо за работата, преценихме си лошо проблемите със запояването на тръбите, вкарването им сред вече съществуващата плетеница от тръби зад тухленото зидче в нишата и последните спойки на място, зад тухленото зидче, където нито можеш да видиш твърде добре какво запояваш, нито можеш да натиснеш тръбите така, че да се запоят...

Заради всичко това направихме една не-идеална спойка за топлата вода и после прекарахме четиридесетина минути в заместване на един елемент с три други елемента и две парчета тръби...

...след което установихме, че дори с много добра бормашина, подходящи приставки и какво ли не още всъщност хич не е лесно да пробиеш дупка в панел...

...и в крайна сметка надхвърлихме с 4-5 часа времето, което си бяхме отделили за тази работа, та човекът си тръгна поживо-поздраво в един без петнайсет сутринта Но пък си останахме със сменени тръби, малко повече житейски опит, малко повече разбиране за това какво *всъщност* се случва, когато нагрееш полипропилен до 280-300 градуса... и усмивка от малко проточилата се, но всъщност добре свършена работа

[0] тръбите, по които топлата и студената вода тече от големите тръби (за целия блок) до душа и мивката и какво ли не още в апартамента

[1] а да им имам и разбирането за "хоризонтални" щрангове... Да, много добре знам защо се наричат така, архитектурен план и други шментики, ама все пак... вече ще гледам със съвсем други очи на добрия стар screen-saver с водопроводните тръби, които растат и се преплитат напред-назад из екрана

[2] всъщност нищо лошо за двамата-трима други хора, за много неща много добри съвети сме получавали от тях, но точно с това, ако не си се борил преди, няма как да знаеш

Днес имах повод да се сетя за една случка, тя не е съвсем скорошна, но ще я разкажа, защото е едно от най-абсурдните неща, които съм преживявала.
Връщах се от лекар, с 38-9 гр. температура. Минавайки покрай един банкомат на Графа, с периферното зрение ми се стори, че прочетох „давам квартира”. На екрана на банкомата. Направих няколко крачки и се върнах, като в анимационно филмче, да проверя. Наистина това пишеше. На екрана на банкомата. Плюс уточнения - да е момче, да е непушач и т.н. Продължих, леко озадачена, към спирката. Където видях следната четливо написана обява: „Продавам изгодно кристална сфера за гадаене. За контакти ….” Защо пък да не си купи човек една сфера, щом е изгодно. Слязох от автобуса. На спирката до нас на онези метални работи, дето продават вестници на тях, този път (може и друг път да го е имало, де) един дядо беше наредил някакви зелени китки. Като се приближих, видях отпред на сергията, заклевам се, че не си измислям, голяма, написана на ръка табела: „Фрапирай Лятото с Джоджен!” Правописът е автентичен. Едва потиснах импулса да попитам някого от другите хора „Извинете, там „Фрапирай лятото с джоджен” ли пише наистина?!”. Никога не съм се чувствала по-близо до абсолютната сигурност, че съм се простила със здравия си разум (може би всъщност само още веднъж, когато един полицейски баш-шеф-полковник ме фрасна зловещо на Левски, пред погледа на патрул на 50 метра, погледна мен дали съм видимо-жива, погледна колата ми, която беше почти на кайма и рече притеснено: „Да викаме ли КАТ?")

Усещането не е приятно.

passer-by wrote: Морви, съчувствам ти и същевременно почти се разсмях с глас.

Е, аз се разсмях с глас

Ех, пък аз вчера уцелих възможно най-Убиташкия рейс София-Пловдив, ама нямаше удобен влак. Двуетажка, като ме туриха на горния, баш на предната седалка с панорама което ми донесе радост за около 10 минути докато рейса не излезе изпод козирката и се оказа че няма сенници отпред и не вее от никъде. Кочина неземна, ама нали панаир там са и ФРАШ, не може да се преместя. ПЕК! 50 минути от Ценрална до Горубляне, И ОЩЕ над два часа тътрене щото издъхва таратайката. И тва за 12 кинта. С компания "Витоша" или нещо от сорта просто няма да пътувам. Влачеца на връщане ми се стори просто песен пък и не ми светеше ЕБАТИ СЛЪНЦЕТО да не виждам екрана на псп-то и не ги усетих . Та така...

Хахаххахахххаа

Аз намерих един възедричък паяк в банята, след което го сложих в тоалетната и пуснах водата. Мислих над това поне 5 минути след постъпката си. Weird...

Muad_Dib wrote:Аз намерих един възедричък паяк в банята, след което го сложих в тоалетната и пуснах водата. Мислих над това поне 5 минути след постъпката си. Weird...

Паяците носят щастие. Не трябва да се убиват.

Вчера докато хапвахме със Сашко в една пицария на Семинарията, покрай нас профуча някакъв пушещ рейс 94, от чийто отворен капакна резервоара на струя като от маркуч бликаше вода по улицата, тротоара, спрелите коли и нещастните пешеходци...
Много апокалиптично беше.

Muad_Dib wrote:Аз намерих един възедричък паяк в банята, след което го сложих в тоалетната и пуснах водата. Мислих над това поне 5 минути след постъпката си. Weird...

И на мен ми се е случвало, затова ги изхвърлям през прозореца... да налазят някой друг .

И аз ги пускам навън. А това че не трябва да се убиват откъде идва? На мен баба ми го е казвала.

Убивам ги като стой и гледай Мразим паяци, щото като се разхождат по мен се обривам цялата на много симпатични пъпки

Явно и те те мразят.

В интерес на истината откакто прочетох в една статистика, че всеки човек изяжда средно 8 паяка през живота си докато спи и съвсем са ми противни

Аз пък много обичам паяци и внимавам да не ги нараня като им чистя паяжините (тотова и без туй се случва рядко). Иначе си мечтая да си гледам голям мъхнат паяк - тарантулка или птицеяд. Ще си го нося на рамото и ще си го гъдилкам по коремчето. Толкова са готини!!!