ShadowDance

passer-by wrote:Нали видя какво писах за народната етимология? За да е дублетна форма, трябва да е официално призната. В тълковния ми речник дума "какафония" няма.

П.П. Това да ти е бил проблемът с превода на оная книга...

Както казах, не ми беше само този.

Equal Rites
Terry Pratchett

Изчетох я тия дни и много е добра.

Прочетох "Градът на зверовете" на Исабел Алиенде. Съдържанието би могло да се опише като: Стас и Нели, в случая Алекс и Надя, отиват в изгубения свят, за да открият въпросния град на зверовете. Въпреки фантастичните елементи, въпреки вълнуващата история, макар и четенето да ми спореше, някак не останах удовлетворена (вероятно защото тайничко се надявах на нещо по-сладко и приказно от сорта на "Ева Луна")...

Looking for Jake, сборник с разкази на Чайна Миевил. С променливо качество са, някои все пак са доста добри. Общото между тях е, че разчитат на идея и атмосфера, вместо на сюжет. Най-много ми хареса The Tain, който е новела всъщност. Концепцията е убийствена - образите в огледалата са всъщност същества от друг свят, които са принудени да имитират света ни, но успяват да се измъкнат. Действито се развива след това, в опустошен Лондон, където малкото останали хора биват избивани от образите(наречени imagos), или се бият помежду си. Има го типичното за Миевил поставяне на героите си в ситуация без "правилен" морален избор.

И тъй като и без това съм станал фенбой реших да мина и последната непрочетена - King Rat. Страхотна е, усещането е много подобно на някои неща на Нийл Геймън - ърбан фентъзи с герои от мрачни приказки, в което всичко е мръсно, грубо и жестоко. Мисля, че това е книгата му с най-добре построен "стандартен" сюжет, така че е най-походяща за тези, които искат да пробват автора. Бас Лаг-овете му все пак ми харесват повече, но те са доста по-шизофренични.

Дефинитивно трябва да го почна Миевил вече

Welcome to Temptation на Jennifer Crusie -ужасно забавно и твърде остроумно.

Тъкмо прочетох "Планетата на прокълнатите" на Хари Харисън.
Кратко и непретенциозно. Приятно.

Moridin wrote:Дефинитивно трябва да го почна Миевил вече

Мхм, няма да сбъркаш.

новият Вещер, още топъл от печатницата. или поне това е планът за довечера

Приключих днес с Понеделник започва в събота. Ужасно много ми хареса. Ще си потърся още нещо на двамата Стругацки като ми се отвори възможност.
Преди това четох Линията на бляновете. Става да си изгубиш времето и има интересни идеи, но не можа да ми запука за героите.

cordelia wrote:Преди това четох Линията на бляновете. Става да си изгубиш времето и има интересни идеи, но не можа да ми запука за героите.

Да, и аз установих, че каквото Лукяненково съм чел извън Патрулите и Дълбината не ме впечатлява особено. А съм изчел почти всичко негово, преведено на български - без втората част от "Студени играчки са звездите", точно защото първата част ме остави безразличен (нелоши идеи, но не ме грабна емоционално).

Може би защото първите неща, които четох от него бяха точно "Нощен патрул" и "Лабиринтът на отраженията" (и после продълженията им, когато излизаха) и това страхотно вдига летвата на очакванията ми от него.

За жалост извън Патрулите и Дълбината Лукяненко е твърде посредствен. Но пък шест много силни книги не са малко. Някои нямат и толкова.

Аз тъкмо дочетох "Последен патрул” и съм… изненадан, в интерес на истината. Въобще не очаквах такъв завършек. Не че не беше невероятно интересно и красиво, но… го бях чел вече. Същият беше финалът на една доста популярна фантастична поредица, последната част на която е излязла пет години преди финала на Патрулите.
Ако искате да знаете коя е поредицата -

Spoiler: show

„Тъмните му материи” на Филип Пулман

Защо двата финала са еднакви –

Spoiler: show

и в двата ставаше дума за света на мъртвите. И в двата финала става ясно, че мъртвите не са щастливи в света, в който живеят, затова искат просто да умрат. В крайна сметка желанието им е изпълнено и те с усмивка се разтварят във въздуха, радвайки се, че най-после са получи смъртта.

Просто ми е прекалено странно... Наистина не мога да преценя дали става дума за дублиране на идеи, възможно е Лукяненко просто да не е чел другата поредица, макар и да е доста популярна. И ми се струва направо невъзможно да е откраднал финалът толкова буквално.

Не съм чел другия финал (не-Лукяненковия ), та не мога да изразя мнение доколко са еднакви, както твърдиш.

По принцип обаче във фантастиката е доста трудно да докажеш кражба на идеи. Колкото по-общи са като формулировка, толкова по-трудно е да се заявява, че има плагиатство.

А даже да са с голяма степен на прилика, пак не е изключено двамата автори да са се сетили за идеята независимо един от друг.