ShadowDance

Нин, забрави!! Току що умря!!! Първият бързолет който "изгубвам"!!

Съжалявам, цял ден нямах нет и чак сега почна да идва на пресекулки! Не че знам дали щях от разстояние да мога да помогна много де. Дано наистина да си е умрял от старост поне . (Ти сигурно си знаеш, но за всеки случай- много добро почистване на мястото ако си го вадила от кутията и миене на ръцете, че птиците могат да пренасят някои не съвсем безобидни работи.)

Много благодаря, Нин. Макар да не знам как да различавам възрастта при такива по-малки прички!! А и за почистването, няма страшно аз съм бивш соколар, та поне с по-големи "птички" съм си имала доста години вземане-даване.

Валка, добре че е бил само един гълъб. В къщи събирането на всякакви ранени или новородени животинки е направо традиция. Ако има нещо ранено из улиците ще се намерим и ще се съберем със сигурност. И е имало какво ли не в къщи; дори прилепче с бяс гледах, докато си умря. Но това е второто привидно "здраво" животинче което умира в къщи, повечето оживяват и оздравяват или порасват. До сега, за трийсет и доста години ( ), само с бързолета и с едно много малко бебе фокстериер не съм успяла да се справя. Грамаданският Ото за който говори Ленчето, го намерих на няколко дена , т.е. на Нур баща и го намери и ми го донесе. И стана 12/13 килограмов котарак.

Бая шапка ти свалям за това че успяваш да намериш време и сили да се занимаваш с това. Дано има повече хора като теб по света.

За всеки който спасява има по двама които бесят и избиват животни.
Преди 4- 5 дена минавам покрай реката и гледам някви хлапетии вързали един камък за една котка и я гледат как се дави.

Леле ако бях на твое място какъв бой щях да им хвърля.

И аз, без да се замисля изобщо.

Ма и да се замислям, тва е един от малкото случаи, в които намесата е оправдана и необходима.

Честно казано и аз ! Или поне щях да се опитам

Пък представете си как сме се чувствали ученици 5-6ти клас, когато намерихме изгорена котка в двора на училището от някакви по-големи. Има ги всякакви зли хора, включително като бях малка едни 'приятели' обичаха да им целят главите с камъни (на уличните котки)...

Не разбирам подобен род агресия.

Олигофренчета, ще станат поредните таксиметрови шофьори, пребиваща жена си след тежка пиянска вечер.

Elayne wrote:Не разбирам подобен род агресия.

Хората се възбуждат инстинктивно от насилието. Ако нямаш изградени морални норми, е лесно да се поддадеш - а впоследствие и да свикнеш, че и да се пристрастиш.

Не бих го нарекла възбуда.

Но е точно така всъщност.

Да се бият един друг тогава. А не да посягат на безащитните животинки.

Абе аз тръгнах към тях ама те избягаха завалиите- то и някаква жена и викаше вече.
За всеки случай мога да ви кажа че изглеждаха много горди от себе- сякаш голямо геройство са направили.
Кой както си възпита децата.

Димеее, това със заливане на котка с бензин и палване на клечката кибрит после, го има и в семейството!!! Тенето, за справка.
Но пък дядо Димо (Лека му пръст!) ми разказа как веднъж докато Тенето се е дуел като пуяк, аз съм се измъкнала до кухната (Била съм на 3/4 години.) и съм хванала някакъв месарски грамаден нож. Върнала съм се в хола, насочила съм ножа към него и съм му се хвърлила!! С перфектен стил Psychosis
Та явно, не е здравословно да ми говорят как се измъчват животинки (Или хора.) , когато лесно мога да докопам стабилен нож!! И това, от съвсем малка. Знам, че на първото клане (Прасе ли е било, агне ли не знам!) на което съм присъствала, на Гъмзово (Видин), също съм го била погнала с нож или със сътър!!


RRSunknown, това че има от другите не само не ме разколебава. Напротив, вдъхва ми такова желание да ги одера живи, че е по-здравословно за тях да не знам кои са, къде са кво са и що са!!