ShadowDance

След като приключих със "Звездна вълна се надига", смея да твърдя, че от средата насетне действието става много по-разчупено и интересно, а героите, макар да се държат повърхностно и дървено, доста по- симпатични. В крайна сметка, книгата ме спечели и определено си заслужава да и се даде шанс.

Някой може ли да сподели впечатления от "Войната за Ъплифта"? Имам само тях двете от цялата сага. Мисля че липсата на "Потапяне в слънцето" (която трябва да е първата) не ми попречи да се ориентирам в сюжета на "Звездната вълна", но все пак ми е интересно да чуя мнението на някой, който е чел всичките.

Това, че не си чел Потапяне в Слънцето, въобще няма да ти е проблем. Иначе Войната на Ъплифта също е много добра книга, за мен поне по-лесно четивно и увлекателна, но с по-малко интересни идеи и концепции. Има и повече хумор. Определено си срува като цяло.

Аз сега подхванах серията за Fafhrd and Gray Mouser на Фриц Лайбър, много приятна и добре написана е засега, и се вижда как голяма част от по-новите са били сериозно повлияни от нея. Анкх–морпорк на Пратчет примерно е seriozno базиран на Лайберовия Lankhmar (особено в някои аспекти като Thieves Guild). Хубаво е, че героите засега са доста по-интересни личности от типичното за sword and sorcery поджанра, а стилът на Лайбер е много добър, описанията са наистина впечатляващи на моменти.

Не е случайно, че двамцата с Хауърд ги броят за едва ли не за основоположниците на героичното фентъзи. Между другото от Fantasy Masterworks изданията ли си го подхванал Лайбър? Понеже имат и страхотен двутомник с оригиналните истории на Хауърд за Конан, а не дописваните по-късно полуфабрикати.

Да, чета Fantasy masterworks изданието (по-новото, което се казва само Lankhmar, с бяла корица и е всъщност първия том на по-старото). То като се замисля, повечето то книгите, които съм си купил и чел напоследък, са от Фantasy или Sci-Fi Masterworks серията, страхотен подбор имат.

Аз започнах новата на Стефани Майър The host/Скитница, скучновато върви, ама мамка му как коректора е бил пиян като е проверявал тази книга, а преводачът е превежда по слух... Биг Бръдър, Ани Франк, какофония (може и да е дублет, но масово се използва какафония)...

Е нямаш ядове да ти дам оригинала за сравнение.

Не, просто толкова си може преводачката. Щото и предните й бяха един път. Научих, че имало дума "напът" например. Запетайките бяха слагани по интуиция, както и цялата пунктуация. А кво са правили редакторът и коректорът още не знам. Явно такава е политиката на Егмонт - сближаване с младите дори чрез правописа.

Марфе, тази е на Сиела, не на Егмонт.

Да, и преводачът беше някакъв мъж. Всъщност в предишните не ми направи впечатление нещо чак толкова.

Тогава просто нинам какво да кажа.

Morwen wrote:какофония (може и да е дублет, но масово се използва какафония)...

Доколкото знам, точно "какОфония" е етимологично правилната форма.
На френски и английски си е с "о".

Тая какАфония ми е малко съмнителна и може да се е наложила с т.нар. народна етимология - повтаря се много пъти грешна форма и тя придобива гражданственост. По същия начин някои хора казват "сУшоар" и "полЮлей", ама това не ги прави правилни.

Остро е с "о"

Това че гугъл вади два пъти повече резултати с "а" все пак говори поне за дублет...

Morwen wrote:Това че гугъл вади два пъти повече резултати с "а" все пак говори поне за дублет...

Говори, че неграмотните в този конкретен случай са двойно повече от грамотните, нищо повече.

Нали видя какво писах за народната етимология? За да е дублетна форма, трябва да е официално призната. В тълковния ми речник дума "какафония" няма. В правописния на "какафония" се казва "виж - какофония".

Което би трябвало да значи, че съществува като дума? След като я има като указание с "виж другата форма"? Или има случаи от рода на "обия виж убия"?