Social Justice in Speculative Fiction

[Yan]

Не знам за вас, обаче аз като човек израснал в пълната дупка, която е България, винаги съм се кефила на гротескни представяния на ситуацията тип нещата, които @Marfa примерно пише, тук и разни други коментари, писани от БЪЛГАРИ. И ми е забавно и се радвам на такива писания. В момента, в който некой западняк почне да пише високопарно колко сме зле и кви сме идиоти и как западът е рая, ПОЛУДЯВАМ. Та тотално разбирам възмутените.

А, възмутените и аз ги разбирам. Проблеми има навсякъде и винаги е кофти, когато ти ги посочват високомерно отвън. Конкретната книга очевидно има проблеми. На мен мисълта ми беше за истината за Мексико, която вероятно е някъде по средата, но според официалната статистика нещата хич не са розови.

[Demandred]

Mексико е огромна страна, има щати и градове с огромни проблеми с престъпността, които в голяма степен се управляват от наркокартелите, но ситуацията в по-голямата част от страната е доста по-нормална.

А в книгата, която дискутираме, главната героиня е преследвана от наркокартел, и е нормално да вижда много повече насилие от средностатистическия мексиканец.

[Matrim]

Надявам се, че поне някои от познатите на Роланд все пак са чели книгата, защото взе да става досадно толкова подробно да я обсъждаме без никой от нас да е прочел и една страница от нея. Аз съм виновен, че въобще повдигнах темата.

[Yan]

Аз прочетох откъса в Amazon , слабичко е доста и стандартно...

Иначе ей тая статистика е плашеща:
https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_c ... urder_rate

The following 50 cities have the highest murder rates in the world of all cities not at war, with a population of at least 300,000 people, and all relevant data available online.

Първите два са в Мексико, като вторият е Акапулко, където започва книгата. 5 от първите 10 са в Мексико, като страната има общо 15 града в топ 50, бразилците са втори с 14.
Иначе ясно, че не навсякъде е криминален рай, но картелите са огромен проблем там.

Edit: Попрочетох малко ревюта, включително от мексикански писатели и дам, още в първите пет глави има очеизбождащи проблеми. Не че това някога е пречило на книгите да стават бестселъри.

[Roland]

@Amelia прочете първите 30 страници също.

Иначе @Yan, проблемът е в моя телевизор, щото не се изразих правилно. Не се опитвах да твърдя, че Мексико е рай на земята, а по-скоро да обясня, че това е държава с много повече от една страна и че не е бялата мидуестърн леля тая, която е редно да я описва, когато видимо й липсва както контекст, така и лично знание за различните аспекти на живота там. Ся, факт е, че не са цъфнали и вързали, факт е и че някаква форма на събитията от книгата се случват там нон-стоп. НО хората продължават да живеят в Мексико (а и в по-кофти страните под нея) и продължават да се борят за по-добър живот. Да дойде някаква тьотка от Цялата Мара Втасала Американски Щати и да ти обяснява колко ти е лайняна страната без грам идея да има всъщност, е някаква гаргара пълна.

[Amelia]

Мексико може да е най-големият шитхол на планетата (вероятно е, в тези части, дето се вихрят картелите), но ако ще тръбиш наляво надясно как ще почваш важни диалози и ще придаваш лица на разни безлични кафяви маси, то поне си направи рисърча и опиши тоя шитхол както трябва с всичките му нюанси. Бонус точки в случай, че можеш да напишеш изречения, които да не звучат все едно някой ESL студент е търсил гъзарски звучащи синоними на нужните думи в thesaurus.com и е подбрал такива с грешни конотации, щото не познава езика. Бонус точки, ако накараш някой испанец да ти провери испанския за фрапиращи грешки, като оная с абуелата. Бонус точки, ако фабулата ти не е изкарана от третокласно екшънче с комиксови злодеи. Бонус точки, ако персонажите ти не са клиширани картонени изрезки. И т.н. Тая парцалка се дъни по абсолютно всеки параграф и за мен е абсолютно комично как пропонентите ѝ са скочили срещу наглите латино малцинства, за да опазели изкуството качествено и чисто от малцинствени политически адженди. Ха-ха. Изкуството тва. Ха-ха.

[Roland]

Ugh. Някакво русо и ултра бейсик на вид момиче си я купи точно пред мен в магазина в летището. Хем не искаш да ги стереотипизираш, но те те насилват.

[Dr. Horrible]

Абе истината е, че винаги ще има недоволни. Издателите са направили гаф, че са рекламирали това екшънче все едно е новият Стайнбек, вместо да си го представят като екшънче с престрелки. И Опра се разчувствала, щото е история за майка сред престрелки и кръв, та ѝ станало жал. На други пък не им станало жал... Ще мине и замине.

И покрай My Dark Vanessa четох разни неща. Там пък съвсем в джаза - жена написала книга за кофти връзка между гимназистка и даскал и една латино авторка, като прочела резюмето на неизлезлия роман, видяла, че звучи като нейните мемоари, в които разказва как имала кофти връзка със свой учител в гимназията. И казва "Срамота е да се продават такива художествени истории, аз това съм го изживяла." То нали е супер рядкото изживяване - аз в гимназията имах три съученички само от моя випуск, които спяха с учители. И не всеки иска да чете мемоари, хората си обичат художествени романи, много по-продаваеми са, освен ако мемоарите не са на известна личност. И авторката на художествената книга писала и-мейл на дамата с мемоарите "Аз наистина се интересувам от темата, прочетох много книги, направих проучване, чела съм това и това и това, и твоите мемоари." и другата само още повече се ядосала. Като направиш проучване и изчетеш реалните истории по темата - лошо, като не направиш и си пишеш квото ти хрумне - пак лошо. Винаги има недеволни. Дай всички книги да станат автобиографични... Накрая и авторката на романа казала, че и тя имала връзка с учител и не искала да го разкрива по-рано.
Аз мисля, че корицата МНОГО ми прилича на Софи Търнър, дори е едно към едно, вижте я!

Spoiler: show

Общо взето недолни винаги - това защо било художествено, защо било екшън, защо не било автобиографично, защо имало проучване, защо нямало проучване, защо се издало от голямо издателство с добър аванс, защо не се издало от малко издателство...

Нещо се присетих тези дни за мъдрите думи на Брандън Сандерсън, като го попитаха храни ли книги, които не са му харесали. Той казва "Не.", щото имал голяма власт и младите автори нямало нужда да се борят с негови хейт коментари. И каза, че вместо това просто много хвали добрите книги, казва "То резултатът е същия. Човек няма безкрайно време, не може да прочете всички книги, затова все ще избере някои и ще остави други. И дали ще кажеш коя книга да НЕ взима или ще кажеш коя книга да взима, ефектът е същия, просто едното е по-мило." Аз още си чакам препоръки за хубави книги от латино автори. При предишната полемика тука Рол ми препоръча едни новели за деца от различни измерения и аз сега наистина се хайпнах, поръчах от амазон, пътуват. Лиц ми препоръча Pose, към което май нямам интерес, но пък не съм само аз в тоя форум, други може пък да имат и да са го изтеглили. Верно по-добре да казвам какво сме гледали или чели и го смятаме за добър пример. Щото за всяко нещо ще се намери някой да мрънка.

[Amelia]

Аз още си чакам препоръки за хубави книги от латино автори.

Ако наистина те интересува, отвори Goodreads и погледни ревютата към American Dirt. Хората са направили всякакви списъци на латино автори там. Отделно, ако напишеш в Гугъл "better books than American Dirt" или "latinx authors recommended books" ще ти излязат няколко статии с препоръки за автентична латино литература. С втория стринг можеш да намериш и статии, в които латино автори препоръчват латино автори.

[coldie]

Аз още си чакам препоръки за хубави книги от латино автори.

Ако наистина те интересува, отвори Goodreads и погледни ревютата към American Dirt. Хората са направили всякакви списъци на латино автори там. Отделно, ако напишеш в Гугъл "better books than American Dirt" или "latinx authors recommended books" ще ти излязат няколко статии с препоръки за автентична латино литература. С втория стринг можеш да намериш и статии, в които латино автори препоръчват латино автори.

Имаше един, който е избягал от Аржентина, а преди да почне да пише е бил чирак обущар.

[penzata]

Аз още си чакам препоръки за хубави книги от латино автори.

Подобни етикети винаги са ме дразнели, но щом държиш на латино - "Къщата на улица Манго" на Сандра Сиснерос. Микро разкарази\винетки обединени в един сюжет. Книгата е великолепна.

[Claymore]

Аз още си чакам препоръки за хубави книги от латино автори.

Хулио Кортасар те чака с Игра на дама Иначе Her Body and Other Parties на Кармен Мария Машадо са доста готини разкази. Клариси Лиспектор я има и на български даже, сборниче на Жанет 45, Чуждестранния легион. Фърли око и на With My Dog Eyes на Хилда Хилст.

[Roland]

Само да споделя, че ако някой (конкретен човек) не си намира постовете тук, може да ги намери в прането.

Тази тема може да е пълна кочина на моменти, но си е нашата кочина и аз планирам да остане такава

[Litz]

Някаква изтрещяла лелка без талант е тръгнала да критикува Хамилтън в Гардиан. Пущам тоя текст тук, щото е толкова некохерентен, че няма накъде

https://www.theguardian.com/stage/2020/ ... my-stomach

I love so much about Hamilton but the fact is it is deeply ahistorical, overselling Hamilton’s progressive leanings and glossing over his active role in upholding heinous and inhumane practices. George Washington’s farewell to government is an emotional crescendo in the show, with a song to match. I have sung this song so many times it is part of my story now. Yet it feels perverse in 2020: a black man singing the words of a person whose mouth was filled with dentures made of teeth yanked from the heads of his slaves. I know this now, but the song still made me cry like it was meant to – and that reaction left a knot in my stomach.

it feels like Hamilton snuck monuments for slavers into our homes, our car sing-alongs and our hearts, and used black talent to do it. I’m not sure how that will satisfy a contemporary Australian audience now; we’ve come too far together

Малко в повече ми идва цялата тая диария, да не говорим абсолютното изтриване оот авторката на латиноси и азиатци в пиесата. Тва не са хора явно.
Не знам за останалите, но за мен Хамилтън по-скоро винаги е било повече омаж към рап и рнб музиката с интересен туист, на моменти напомня на Джизъс Крайст суперстар даже. Тва че голяма част от публиката, включително и авторката са лоботомирани идиоти, които не могат да направят разлика между истинските Вашингтон, Джеферсън и Хамилтън, не е проблем на пиесата или на Миранда.

[трубадур]

Хората пишат такива глупости, щото знаят, че предизвикват интерес и други им се възмущават, правят се ютуп клипове и как може и ала-бала, ся ако наистина някой ги вярва тия, немам думи.