ShadowDance

Подхванах "Драконът и джорджът" на Гордън Диксън. Едно такова, приятно долнопробно някак. Готинко е.

The House Next Door на Anne Rivers Siddons. Баси, толкова е изумително добра дотук, не е за вярване. А може би просто не очаквах, че тя може да пише тъй добре хоръри...

Ian McDonald - Desolation Road


Някъде малко след средата съм и засега се кефя максимално, макар книгата да не е ултимативно увличаща. Но за това е виновна структурата - вместо да разказва историята на един герой, романът развива историята на едно малко градче чрез нещата, случващи се с жителите му. Действието се развива около хиляда години в бъдещето, на тераформирания и поддържан от колосални орбитални машини "Арес" (да се чете Марс) и е някакъв брутален микс от тайм-травъл, фентъзи мистицизъм, киберпънк, стиймпънк и колонизаторски адвенчър.

Да, несъвместимо е, но работи, мамка му. И можеш от една страна да имаш Най-Великия Играч на Билиард, Който Вселената Някога Е Виждала, изправен в турнира на живота си срещу Дявола, а от друга - Др. Алимантандо, който, след срещата си със Зеления Човек от бъдещето, измисля теорията за пътуване във времето и се пуска по таймстрийма, за да намери отново Зеления Човек. Или града на Корпорацията Витлеем Арес, който представлява огромен метален куб, където всеки се казва просто Шеърхолдър Номер... и всичко се подчинява на антиутопичната робска юпи-чиновническа философия на Индустриалния Феодализъм. И разбира се да не забравяме Света Екатерина, която предпочита да й викат Кати (никога не позволявай да те наричат с титла, която не си си избрал сам!) - светица и богиня на машините, създателка на седемте поколения механични Ангели, покровителка на всяка технология и на хората, прегърнали свещената чистота на механичното, бдяща от орбиталния си град на генетично променени човеци. А го има и бебето, отраснало в стъкленица на прозореца, клонираните тризнаци, влюбени и женени за една и съща жена, градината, която се променя всеки път, когато влезеш в нея и където можеш да се изгубиш завинаги..

На който му се е завило свят, да свирка. Но книгата е брутална и работи. И на всичкото отгоре е дебют на автора, писана е преди 15-тина години...

Хех, много яко звучи. Аз отдавна съм си я харесал, така че ще я тествам обезателно някога. Малко Зелазниево ми звучи, а авторът е доказан в жанра, та съм почти сигурен, че ще ми хареса.

Звучи като многообразието на Приказка Безкрай в куул сетинг, което няма как да е зле

Бе не бих казал, че са твърде сравними двете.

Супер звучи, фен съм на стиймпънка (незнайно защо Чайна Миевил не ме грабна толкова, колкото се надявах) така че бих я пробвал.

Чета "Замъкът на Лорд Валънтайн".
Приятна и увлекателна книга. Другите две части от издателство "Камея", залужават ли си? И придават ли някакво чувство за завършеност? Знам, че има още няколко книги по поредицата, неиздавани в България.

маджипурски хроники е сборник истории в същия свят. готин е, но не придава каквото и да е. другата книга си е директно продължение (валънтайн понтифекс).

Aз най-сетне захванах The Dispossessed , почва доста интересно, но така или иначе очакванията ми са високи

Рандъм, точно тази книга би трябвало да ги оправдае. Не знам как успях да допусна да я прочета едва преди две седмици (когато пък бях подбутнат наааааай-накрая да я почна, след като прочетох блог-постинг на програмист с малко разсъждения за това какво означава това, че в повечето човешки езици е почти немислимо да нямаш притежателна форма на всичко), ама като я захванах, не я пуснах

Мдам, от това, което изчетох днес по автобусите, май наистина ще е така. Но все пак да не избързвам с впечатленията, че още съм в началото.

Чудя се, що ли при мен тази книга хич не сработи. Така и не успях да я довърша.
Уж имам социологическо образование и като цяло фантастики със социална насоченост чета с кеф. Освен да пробвам пак някой път.

*

А напоследък чета изключително малко, на компютър в офиса, и то ако ми остане свободно време. Конкретно в случая: F. Paul Wilson - The Tomb (първата от Repairman Jack серията).

След като минах Бас Лаг поредицата на Чайна Миевил, реших да си почина с нещо по-стандартно и съм на две трети от The Name of the Wind.
Приятно-зарибяваща е, което сигурно обяснява успехът й, но определено не ме впечатлява с нещо друго. Квоут е сравнително интересен, но друг развит персонаж няма. Светът е доста рандъм, освен някои интересни детайли като магията например. Стилът е увлекателен, но на моменти теърде... мек за моя вкус. Особено се дразня на някои диалози, изглеждат ми като взети от приказка. Знам, че е търсен ефект, но не ми допада.
В крайна сметка не съжалявам, че си я взех де. Като я мина сигурно ще започна новата за Локи Ламора.

Рекох да си почина от Desolation Road с And Another Thing... на Кофлър. Да видим кво е сътворил човек с топките да пише сикуъл на Дъглас Адамс...