Бах мама му! (ше ме прощавате)
Няма такъв анекдот. Рядко ми се случват интересни и идиотски неща, но това беше предела на всичко. Дето вика Ники - КРАЯТ!
Куцукам си аз снощи от спирката на рейса към апартамента на родителите ми в "Младост", облечен съм си в униформичката, с бялата ризка отдолу, недоволно си мърморя, че ме наболява раната на крака, откъм строежите тишина, щурци свирукат в горичките на манастирчето, татко ми некъде отзад изостава и говори по телефона си..... Абе пасторална идилия направо.....
И не щеш ли от другата страна на пътчето някакви метълки вървят и нещо си говорят. Не щеш (пак) ли от тях се отдели една мома, горе долу хубавка, наклепана в бяло, с тениска на Dimmu Borgir и МНОГО сенки под очите, тръгна да върви до мене и диалогът беше уникум....
Тя (видимо пияна и намръщена): Абе, ти поп ли си?
Аз (намръщен): Ти как мислиш?
Тя (намръщена): Ми мисля че си.
Аз (хилещ се тъпо): Радвам се, че забеляза.
Тя (все още намръщена): Аз съм блек метълка. Не ме кефят поповете.
Аз (озадачен): Съжалявам за тебе.
Тя (презрително-не знам какво си): Ше си изпатиш.
Аз (мислейки си КАКВО точно могат да ми направят три метълки (и съответно какво би ми направила Аби после)): Не думай! И как....
Тя (не обърнах внимание, напуши ме смях): Ште вкарам в гората и ще изчукам, после щи откъсна патката.
Аз (много ухилен): Айде! Ма сама или и тричките ше ми се изредите?
Тя не се сети какво да отговори и леко се шашна. Можеше и да ми излезе късмета все пак, ама татко ни настигна, а и другите две почнаха много да подвикват "Айде стига, заеби го!"
Тя (пак намръщена): Пак ше се видим.
Аз (много ухилен): Прати поздрави на Нечестивия. (затананиках си "Mourning Palace" (само нея помня) и я вкарах в шок).
Тате (много адекватно): А?
Разбира се довечера като се прибирам ако пак си ходя към младост ще си взема големия чадър....... Че знам ли как ше се развият нещата
