ShadowDance

Moridin wrote:

сори, бро

You're now officialy an elan. Congratulations! Please, call at 505-050-505 to receieve your award and diploma. A small fee of 999$ will be held off your supplied bank account, for the arrangings of the diploma and the little red fish that comes with it.

Стига бе?! Имам ли верно толкова пари за теглене?!! Де ги? Дайййй!

Накрая го дочаках и аз на кино, и какво да ви кажа - забавлявах се искрено. Смях се с глас през половината време на прожекцията. Най-хубавото нещо в филма си е Уил Смит, шапката му и лафчетата. Това го заявявам съвсем сериозно. Останалото е сбиршина от клишета и не особено интересен екшън.

И за мен няма нищо общо с духа на Азимовите разкази и романи. Само няколко примера:
- роботите са приети навсякъде и всички без един човек напълно им се доверяват и ги приемат - WTF?
- тези ужасно раздвижени и човекоподобни лица на роботите бяха в пълно противоречие с моята представа за тях
- развръзката, каквото и да разправя Роланд, хич не ми връзваше с книгите
- малоумната хубавица няма АБСОЛЮТНО нищо общо със Сюзан Келвин от книгите
И т.н., т.н., не ми се изброява.

Но просто гледката как роботите скачат и се захващат по разни стени почти като Spiderman наистина ще я помня дълго, такъв смях.

Ми знаеш кво :) Гледай си работата. Ма мноу яко си я гледай. А дето на тебе не ти пасвали на концепцията роботските лица най-вече :)

Отиде да го гледаш, за да не ти хареса, и не ти е харесал. Голямо постижение, ма поне сигурно е удовлетворяващо.

Деца...

Общо взето от Азимов бяха взаимствани само трите закона на роботиката и няколко имена. От там нататък беше направено холивудски. Обаче на мен ми хареса. Може би защото не беше чак толкова наблегнато на екшъна, колкото се очакваше от филм с (пфу) Уил Смит. И нещата си имаха логика, макар да не следваше онази на разказа, който се пише първоизточник на сценария. Пък лицата точно си бяха много добри:Р

Всъщност са взаимствани маса идеи от цялото творчество на Азимов, ма трябва да не си заслепен елитарен хейтър, за да ги видиш.

Morwen wrote:.... Може би защото не беше чак толкова наблегнато на екшъна, колкото се очакваше от филм с (пфу) Уил Смит. ....

Хехе дет се вика смех ....
Та викаш битките с роботите в тунела не било екшън, разрушаването на къщата също, битката със Сони също и т.н и т.н.... та кое не било екшън в стил У.С.?
Който и филм на У.С. да вземеш е все същото количество екшън ... просто човека това си може ...

Roland of Gilead wrote:Всъщност са взаимствани маса идеи от цялото творчество на Азимов, ма трябва да не си заслепен елитарен хейтър, за да ги видиш.

ЕЕЕ значи едно си баба бае едно си знае...
Айде посочи 5 идеи като си толкова отворен и незаслепен лавър...

Ок, от едноименният цикъл разкази на Азимов, примерно. Щото колкото и да се старая не мога да се набутам при заслепените елитарни хейтъри (кхъ, не взаимствай, кхъ ):Р

Най-хубавото нещо в филма си е Уил Смит, шапката му и лафчетата. Това го заявявам съвсем сериозно. Останалото е сбиршина от клишета и не особено интересен екшън.

'псулютно, Дем! Както бях споменала във връзка със случая, филмът е сбит преразказ на оня топик "Повече от намколко си неща дет трябва да ги знаем за киното". 90% от клишетата в него се бяха наместили във филма удобно като катеричка в хралупа!

Стига де, чак заслепен елитарен хейтър... И аз не ги видях идеите на Азимов в този филм. Нулевия закон - ок, но беше толкова опошлено всичко, че... А какво друго?

Рол, съвсем сериозно и отговорно си заявявам, че филмът ми хареса, доста приятно развлечение и отмора. Ама няма нищо общо с моята представа за света на Азимов. Аз и не очаквах да има...

Нулевият закон всъщност никъде не е споменат като такъв филма, а и между това, което правят Данил и Жискар и грубия бунт и световен преврат има доста голяма и ключова разлика, поне за мен.

Значи, за изброяването на Азимови идеи:

Нулевият закон. Това колко общо имало и колко е опошлено не го коментирам - тва е холивудско кино, трябва да могат да го гледат американци. Това не му пречи обаче да я използва тази идея. Ся, че Данийл и Жискар са пацифисти и мекушавци не пречи да има и друга гледна точка :р

Поведението на Келвин. Ше си гледате всички работата, точно такава е в книгата. Единствено възрастта и това, че е привлекателна, е разликата. Е, и е малко по-миличка като поведение, а не студена злобн кучка, не мога да не призная. Че се размахва в екшън-сцени не го броя, щото в крайна сметка Азимов просто не я е показвал в такава светлина. От друга страна вкопчването й в роботската идея. Това, че не просто смята роботите за полежни, а *има нужда* да вярва в безопасността им. Логичното й мислене, което я превръща почти в машина на моменти (начални моменти, ся, очевидно като имаме момченце и момиченце в такава история и единият е аутистче, другият трябва с много солидна доза пичовост да го излекува).

Поведението на роботите в склада, където новите нестори ги трошаха. Да, това някой ще го причисли към "само трите закона дето ги имаше", обаче на мен ми беше изключително Азимовско. Роботите, които се нахвърлят срещу опасността за човека инстинктивно, като природна сила, без изобщо да ги е еня за самите тях и без никой да им заповядва.

Омразата на Уили към машините. Именно това, което спъваше повечето хора в книгите за Илайджа Бейли, а тук на никого, освен на него не пречи, чувство на страх от логичната машина, която няма сърце и душа.

Ок, до 4 ги докарах. Но за мен тези дреболийки изграждаха цялата атмосфера на филма, придаваха му азимовостта, дето толкова ви липсва на всички. Да, естествено, че е екшън. Защо не? Щото при Азимов никой никого не наранява, освен случайно или много тайно, че да го разкрият детективите накрая и като в Скуби Ду да си каже, че щял да се измъкне, ако не били гадните хлапета? Ми на мен не ми пречи да е екшън. В 2035-а е, а не в 1995-та? Ау, ужас! Има бързи коли може би? Това ли е проблемът? Прилича на Специален Доклад с пътно-транспортната си система? Ми случва се. Думичката "осъвременяване" говори ли ви нещо? Или дайте и да измрънкаме, че в лабораторията на Келвин нямаше перфоленти и лостове, а? А и тва с клишетата. Изобщо не са толкова много, човек ако почне се лови за всяка глупост, сигурно и в "Полет над кукувиче гнездо" ще ги намери. Ама филмът пак е гениален. Ок, този не е, ама пък си държа, че е дълбоко по Азимов. Нека съм кво беше там, бабата, дето едно си знаела. Поне за тва не съм хейтър.

Ще ме извиняваш, ама това за бабата за себе си го говориш:Р Филмът бил гениален... Стегни се ве, момче! Това е клише! Има си всичките характеристики на средното клише! Историята е клиширана, персонажите са клиширани, поведението на героите е клиширано, единственото новаторско е идеята на Азимов за законите. Но това чак да прави филма гениален - еми не, не го прави... бабче:РРРР

Marfa wrote: Ще ме извиняваш, ама това за бабата за себе си го говориш:Р Филмът бил гениален... Стегни се ве, момче! Това е клише! Има си всичките характеристики на средното клише! Историята е клиширана, персонажите са клиширани, поведението на героите е клиширано, единственото новаторско е идеята на Азимов за законите. Но това чак да прави филма гениален - еми не, не го прави... бабче:РРРР

Я пак прочети какво точно е написал :А и тва с клишетата. Изобщо не са толкова много, човек ако почне се лови за всяка глупост, сигурно и в "Полет над кукувиче гнездо" ще ги намери. Ама филмът пак е гениален.

и след това:Ок, този не е, ама пък си държа, че е дълбоко по Азимов.

Нещо май за друг филм иде реч...

Рол, извинявай ,обаче ти казваш ,че Келвин е същата като в книгата и няма нищо общо едновременно. А тази загриженост към роботите беше същата като на всеки средностатистически гражданин по улиците. Логическо мислене не съм забелязал да проявява ,макар че е по-вероятно да съм забравил филма просто.

Същата е. Има разлики, например очовечаването й с времето, което поне в сборника на Азимов не става. Но студенината и логичността си ги имаше, в началото докато развеждаше Уили из комплекса и още известно време. Загрижеността й беше обаче изобщо не като на останалите. Граничеше с истерия. В сцената в дома й, когато той влезе след като строителният робот мина през къщата на Ланинг с него вътре. Тогава си личеше колко отчаяно е вкопчена в желанието си роботите да са безопасни. Личеше си, че едва ли не целият й живот се крепи на тази вяра и че съзнава, че разклати ли се, самата тя ще рухне.


Марф, следващия път вместо се излагаш с насилена подигравателност, чети верно по-внимателно.