Posted: Mon Oct 18, 2010 1:08 am
Точно същото бтв беше и в Япония, изключвам разбира се НЕВЕРОЯТНАТА ЦИГАНИЯ да те цакат пари, като ти звънят, което е Е ТАКА: 
Заради това бтв Симеон не ми дава да му звъня, въпреки че имам някаква гига евтина карта за звънене в чужбина. Предстаяте ли си???
Та в Япония повечето от останалите неща ги имаше: цакането за всякакви екстрички, блокирането на телефоните за дадени компании (даже сим-картите им бяха май различни видове изобщо) и най-вече абсурдния задължителен двугодишен договор, с който видях БАЯ проблеми - пичовете просто отказваха да разберат, че аз съм за една година там и толкова. Викат прав ти път, зимай си предплатена карта. ВЪпросната предплатена карта естествено излиза майка си и баща си при положение, че аз нямах пари за праскови и чушки там. Идеята, че можеш да си вземеш телефон не на лизинг също им беше слабо позната - имаше го тоя вариант, но и той беше бая скъп дори за най-тъпите телефони, с какъвто се сдобих накрая и аз. Лизингите - естествено - също са двугодишни.
Нямаше го и това с лонг дистанс, но за сметка на това имаше друга дивотия (която бтв екзибират във всички обществени услуги) - първите два месеца си ЗАДЪЛЖЕН да им ползваш вскякави набутващи те добавки, за които тотално не те ебе и които дори не помня. В моя случай това включваше и интернет на телефона, който остро не ми трябваше. Ама ей така, да пробваш, белким върже. Ми кат искате да пробвам, дайте го без пари бе! Келеши. Казвам им (по-точно помолих някъв японец да им каже, той кво им е казал, друг въпрос) - добре де, аз ви обещавам искрено, че НЯМА да ги ползвам тия работи, искам да ги махна отсега, зимам малка стипендия, не ми трябват. Не може. Точка и тва е.
Телевизията на телефона ми пък (имаше си антена) беше класически пример за ситен шрифт. Петнайсет хиляди пъти ги питах безплатна ли е - не че исках да я гледам, просто и тя не можеше да се махне първите намсиколко месеца. Викат, да, напълно е безплатна. Напълно е безплатна, ама си цакаш йените за мегабайти по нея като пич. Иначе самата тя си е напълно безплатна рийш ли.
Решението на цялата тая безизходна ситуация беше в това, че набарах едновременно телефон на разпродажба и относително ниски цени в комбо с някаква сравнително добра промоционална кампания на един от операторите, който тъкмо си беше сменил името и правеше реклама. На практика с всички в тяхната мрежа си говориш безплатно до 9 часа вечерта, което беше ОСТРА оферта, а и ми позволиха едногодишни договор (оказа се, че ако не плащаш лизинг, било по-лесно).
Аз почти не звънях на други телефони (което беше пишка, щото повечето ми приятели там бяха на другия оператор заради студентските му намаления - бавно се усещаха хората кое е по-изгодно, не са българи
), а с Мели минах на някакъв семеен план, който позволяваше звънене и след 9 часа и на който естествено нямахме право (не, и парите не ме накараха да се оженя ), но се оказа, че може, ако и двата телефона са мои, та аз плащах нейната сметка, а тя ми даваше кинти. Абе българското си е учено, все ще намери как да цакне системата.
Плащах си основно смс-ите, които бяха другата изумителна простотия - реално смс-ите в Япония са смс-и само до свойта си мрежа, а до всички други мрежи са и-мейли. Можеш да пращаш смс-и на имейли и обратно свободно, а не като тук с някакви сложни дитирамби. Та тия и-мейли имаха три импликации. Едната е, че заради тях трябваше да си оставя нета, иначе няма смси и тва е (?!!??). Втората е, че ги таксуваха на символ, което към мойта компания не праеше почти никви стички, но към и ОТ всички други азиатски гаджета правеше нелоши суми, не на последно място и поради склонността на азиатците, която и аз сдобих, да ръгат един милион картинки-смайлита по мейлите си. Третата импликация е, че смс-ният спам е БОЛЕЗНЕН. Аз първо си смених мейла с нещо напомнящо името ми, но това явно се оказа твърде лесно за ботовете, защото започнах да получавам покъртителни количества спам, ама смятай по едно на час. Който мрънка за това не М-тел тука игричката с по двете на ден, нищо не е видял. Аз обаче не исках да си сменям адреса на по-сложен, щото всички вече го знаеха така, та си търпях спама >< Иначе то е публична тайна там, че мобилните компании дават списъци от адреси на фирми да рекламират за кинти, което подозирам нарушава всякакви защити на потребителя. То и тук сигурно го правят. Най-забавното беше, че както вече стана ясно, тия мейли-спамове наистина ти хабят пари, макар и малко, но фънът беше когато отидохме в Китай - по някакви причини на телефона на Мели беше активиран роуминг и смятай каква сметка беше навъртяла само приемайки спам смс-ите от Япония за няколко дни - над 100 лева тукашни пари. Това аз го осъзнах в последния ден преди да замина, когато трябваше да й закрия и сметката и по щастливо стечение на обстоятелствата ТЪКМО си бях затрил портфейла с всички останали пари
Заради това бтв Симеон не ми дава да му звъня, въпреки че имам някаква гига евтина карта за звънене в чужбина. Предстаяте ли си???Та в Япония повечето от останалите неща ги имаше: цакането за всякакви екстрички, блокирането на телефоните за дадени компании (даже сим-картите им бяха май различни видове изобщо) и най-вече абсурдния задължителен двугодишен договор, с който видях БАЯ проблеми - пичовете просто отказваха да разберат, че аз съм за една година там и толкова. Викат прав ти път, зимай си предплатена карта. ВЪпросната предплатена карта естествено излиза майка си и баща си при положение, че аз нямах пари за праскови и чушки там. Идеята, че можеш да си вземеш телефон не на лизинг също им беше слабо позната - имаше го тоя вариант, но и той беше бая скъп дори за най-тъпите телефони, с какъвто се сдобих накрая и аз. Лизингите - естествено - също са двугодишни.
Нямаше го и това с лонг дистанс, но за сметка на това имаше друга дивотия (която бтв екзибират във всички обществени услуги) - първите два месеца си ЗАДЪЛЖЕН да им ползваш вскякави набутващи те добавки, за които тотално не те ебе и които дори не помня. В моя случай това включваше и интернет на телефона, който остро не ми трябваше. Ама ей така, да пробваш, белким върже. Ми кат искате да пробвам, дайте го без пари бе! Келеши. Казвам им (по-точно помолих някъв японец да им каже, той кво им е казал, друг въпрос) - добре де, аз ви обещавам искрено, че НЯМА да ги ползвам тия работи, искам да ги махна отсега, зимам малка стипендия, не ми трябват. Не може. Точка и тва е.
Телевизията на телефона ми пък (имаше си антена) беше класически пример за ситен шрифт. Петнайсет хиляди пъти ги питах безплатна ли е - не че исках да я гледам, просто и тя не можеше да се махне първите намсиколко месеца. Викат, да, напълно е безплатна. Напълно е безплатна, ама си цакаш йените за мегабайти по нея като пич. Иначе самата тя си е напълно безплатна рийш ли.
Решението на цялата тая безизходна ситуация беше в това, че набарах едновременно телефон на разпродажба и относително ниски цени в комбо с някаква сравнително добра промоционална кампания на един от операторите, който тъкмо си беше сменил името и правеше реклама. На практика с всички в тяхната мрежа си говориш безплатно до 9 часа вечерта, което беше ОСТРА оферта, а и ми позволиха едногодишни договор (оказа се, че ако не плащаш лизинг, било по-лесно).
Аз почти не звънях на други телефони (което беше пишка, щото повечето ми приятели там бяха на другия оператор заради студентските му намаления - бавно се усещаха хората кое е по-изгодно, не са българи
), а с Мели минах на някакъв семеен план, който позволяваше звънене и след 9 часа и на който естествено нямахме право (не, и парите не ме накараха да се оженя ), но се оказа, че може, ако и двата телефона са мои, та аз плащах нейната сметка, а тя ми даваше кинти. Абе българското си е учено, все ще намери как да цакне системата.Плащах си основно смс-ите, които бяха другата изумителна простотия - реално смс-ите в Япония са смс-и само до свойта си мрежа, а до всички други мрежи са и-мейли. Можеш да пращаш смс-и на имейли и обратно свободно, а не като тук с някакви сложни дитирамби. Та тия и-мейли имаха три импликации. Едната е, че заради тях трябваше да си оставя нета, иначе няма смси и тва е (?!!??). Втората е, че ги таксуваха на символ, което към мойта компания не праеше почти никви стички, но към и ОТ всички други азиатски гаджета
правеше нелоши суми, не на последно място и поради склонността на азиатците, която и аз сдобих, да ръгат един милион картинки-смайлита по мейлите си. Третата импликация е, че смс-ният спам е БОЛЕЗНЕН. Аз първо си смених мейла с нещо напомнящо името ми, но това явно се оказа твърде лесно за ботовете, защото започнах да получавам покъртителни количества спам, ама смятай по едно на час. Който мрънка за това не М-тел тука игричката с по двете на ден, нищо не е видял. Аз обаче не исках да си сменям адреса на по-сложен, щото всички вече го знаеха така, та си търпях спама >< Иначе то е публична тайна там, че мобилните компании дават списъци от адреси на фирми да рекламират за кинти, което подозирам нарушава всякакви защити на потребителя. То и тук сигурно го правят. Най-забавното беше, че както вече стана ясно, тия мейли-спамове наистина ти хабят пари, макар и малко, но фънът беше когато отидохме в Китай - по някакви причини на телефона на Мели беше активиран роуминг и смятай каква сметка беше навъртяла само приемайки спам смс-ите от Япония за няколко дни - над 100 лева тукашни пари. Това аз го осъзнах в последния ден преди да замина, когато трябваше да й закрия и сметката и по щастливо стечение на обстоятелствата ТЪКМО си бях затрил портфейла с всички останали пари 
