Posted: Wed Apr 28, 2010 5:59 pm
Е, иначе може да се премести жертвата, а и на самото училище да му излезе лошо име и да не се записват в него. Директорът губи много повече, отколкото печели така.
Page 6 of 8
Posted: Wed Apr 28, 2010 6:03 pm
Както казах това го има във всички училища и то не с 1-2 ученика. Поголовно се решават проблемите с физическа саморазправа и "мирните" ученици в момента са по-скоро рядкост отколкото норма.
Posted: Wed Apr 28, 2010 6:06 pm
Добре, странно ми е като започне да се обяснява как така е във всички училища, а аз и познатите ми все някак се оказваме учили в Големи Изключения. Не е във всички. И дори да беше, остава все така сбъркано.
Posted: Wed Apr 28, 2010 6:10 pm
Да уточним - аз не говоря къде сме учили - говоря за в момента като съдя по това че майка ми е учителка в такова училище и че покрай работата ми (обслужваме всички основни и начални училища в града) общувам с директори и учители постоянно.Morwen wrote:Добре, странно ми е като започне да се обяснява как така е във всички училища, а аз и познатите ми все някак се оказваме учили в Големи Изключения. Не е във всички. И дори да беше, остава все така сбъркано.
Posted: Wed Apr 28, 2010 7:23 pm
Morwen wrote: Именно тук грешиш. Именно ако им реагираш, ще им е забавно да продължават, иначе омръзва.
Като лирическо отклонение, когато бях година по-малка от теб, играех физическо с много стари, дошивани маратонки "Пирин". Принципно имах имидж на зубърка и лесен за нараняване човек, така че всеки път като се явях на физическо с маратонките, следваше небрежна лавина подигравки от няколко съученички. Това спря в момента, в който се ухилих им им обясних, че няма какво да се занасят с моите ръчно тунинговани "Пирин хендемейд спешъл лимитид едишън" или нещо от сорта. Не винаги е толкова моментално, но в този случай в момента, в който на мен спря да ми пука, спря и на тях.
Еми при мен е малко по-различно. Специално гамените не са остроумни и всичките са еднакви (еднакво "обиждат", еднакво се държат), абе не са интересни. В един ден бяха много ситуации..
Първия или втория час ме преместиха до едни начинаещ гамен и започна да говори нещо на тези зад нас и ме попита "имаш ли парфюм" и аз му замахан пред очите с юмрук(без да го удрям) и му казах "мухльо ше малчиш" и той взе та направи това. Същия час се обажда друг "абе той се е сетил да дойде на училище", замълчах си след часа отидох при него и се разбрахмe, че се лекувах и, че не е негова работа кога ще идвам - хубаво, спря и тоя. Дойде голямото междучасие и излезнах в "кафенето" до даскалото за кола(че в лафката нямаше) и видях, че едно момче е седнало направо до стълбите и най-учтиво го помолих да се мръдне и той каза не, хубаво мръдах и ми каза "ей дебел" усмихнах му се и си продължих пътя. На качване стана случката с ония дето ми беше казал "зубар"(нея я казах) след нея пък един от нашия клас идва и "газарски" ме пита има ли проблем, казах му да "има и то какъв". Почна да ме блъска и да обижда - отговарях му иронично, сякаш не ми пука и не може да бе обиди, обаче ми каза "майка ти е травестит" и му се измях и му отвърнах "твойта майка също" почна едно душене, дърпане естествено без да му отсъпвам в часа обаче имах уникално сърцебиене и пристеснение да не ме чака след часовете с 5-6 човека, 'щот нали е фешан, а и не е очаквал че ще му направя нещо. Както казах преди си мълчах на каквото и да е, което беше тъпо. На следващия ден се случи случката със юмрука и вече седмица се лекувам. И все пак отново не разбрах, как да се държа при такива ситуации с "ей балък", "ей дебел", защото принципно това е запазена марка на гамените.
Ми дай малко газ за кандидатгимназиалните изпити, те са главната част от оценката. Бих ти предложила дори помощ, ако решиш.
Online Ли ?
Знам какво е това, въпросът беше конкретно при теб как е:)
Ами не знам при мен е или социялна фобия или малоценност или и двете.
Иначе в бойното изкуство няма лошо, ако не прекаляваш. Ще е добро за физическата ти кондиция и може да те научи на дисциплина. Но няма да те предпази от гамени.
Ами аз го имам впревид, че ако някой тръгне на бой пак ще мога да се отбраня по някакъв начин.
Posted: Wed Apr 28, 2010 9:56 pm
Казах ти, по-малко да ти пука и това е. Сакън много лесно ти накърняват достойнството. Мен на времето, като бях ученик имаше хора, които от време на време ми подхвърляха по някоя обида, а на мен изобщо не ми пукаше. Просто виждах безсилието им и ми ставаше още по-смешно. А сега нещо им става неудобно, като се видим и се чудят какво да ми кажат. А класната ми беше най-смешна от всички. Никога няма да забравя с какъв поглед ме погледна, като се видяхме за последен път(на бала). Много мъчно и стана, защото тя разбираше къде съм аз и къде са останалите. Уважаваше ме тази жена, макар да бях крайно небрежен ученик. Чудна работа.
Та така... Less care. Просто не ги мисли тия неща и не обръщай, по възможност, внимание на глупаците.
А да! Научи се на тактичност. Не да ме занимаваш в скайп, при положение, че съм ти казал 10 пъти, че чета книга! FFS!
Та така... Less care. Просто не ги мисли тия неща и не обръщай, по възможност, внимание на глупаците.
А да! Научи се на тактичност. Не да ме занимаваш в скайп, при положение, че съм ти казал 10 пъти, че чета книга! FFS!
Posted: Wed Apr 28, 2010 10:46 pm
Ами явно човека не знае кога и какво да каже и това му е проблема 
Posted: Wed Apr 28, 2010 10:48 pm
Има нещо такова.. но може би социалната фобия ми пречи, не знам.
Posted: Wed Apr 28, 2010 11:05 pm
Аз ако намеря време бих ти казал каква е моята формула, обаче първо ще е свързана с доста усилие и последователност от твоя страна, второ най-вероятно ще те смъмря, докато ти обяснявам и трето сигурно другите от форума ще ме нахокат 
Posted: Wed Apr 28, 2010 11:15 pm
Давай смело.
Posted: Wed Apr 28, 2010 11:33 pm
Можеш да се възползваш и от т.нар. лични съобщения.Super M wrote:....и трето сигурно другите от форума ще ме нахокат ;)
Posted: Wed Apr 28, 2010 11:43 pm
@мамут
А, ти си и дебел. Аз също. И съм такава от 6-годишна.
Свиквай с обидите, защото те никога няма да спрат (най-бруталните ги преживях покрай сватбата си, между другото и ми бяха нанесени от съвсем големи и зрели хора, макар и индиректно). Или отслабвай. Тва са двете решения, до които съм стигала в живота си.
Не трябва да ти пука. Намери нещо в себе си, което уважаваш. Развий го. Завърти живота си около него. Израстни в собствените си очи покрай него. Научи се да се себеуважаваш заради него. Оттам насетне кво мислят другите няма абсолютно никво значение, щото ти много добре знаеш колко струваш и колко си ценен. И да се подиграват - не боли, щото не е важно. Други неща са по-важни.
Аз от малка си имах това себеуважение и околните го усещаха. Работи като магия. Ако успееш да балансираш самоуважение и надменност и не станеш някакъв очевидно свръхкомпенсиращ кретен, а нормален приветлив човек, който обаче създава усещане, че няма да позволи да му се качат на главата, значи си налучкал златната среда. Аз още не съм, между другото, щото не е лесно, така че ти желая успех.
Да, понякога ги имаше обидите и в семейството, и в началното училище, и в гимназията, и по улицата от случайни хора - обаче не ми налитаха на бой и в общи линии болшинството хора ме уважаваха, щото то си е въпрос на поведение и излъчване. Само не се самосъжалявай и не очаквай съжаление и от околните, щото е гнусно и нелепо. Сам си си виновен и за килограмите и за това, че си лесен за биене, така че или се хвани и промени тези неща, или се научи да живееш с тях и въпреки тях. Никой не е длъжен да те харесва. Околните са морално и законово задължени единствено да не те малтретират. Понякога не си изпълняват задълженията - ако нещата загрубеят твърде, търси законова помощ. Но се надявам да си спечелиш уважението на "гамените" преди това все пак, за да не се стига до там. Покажи на света колко си прекрасен, ако искаш да бъдеш оценен, щото той сам нито ще успее, нито пък е длъжен да те забележи. Намери си приятели. За целта трябва да ги потърсиш нали - не да стоиш и да ги чакаш да ти паднат отгоре барабар с вярната любов народна. За всичко се изисква усилие в тоя живот - побъхти се и си извоювай симпатиите на околните. Изобщо, хубаво е да свикнеш да се бориш от малък, щото оттам насетне става все по-зле. Взимай се в ръце и действай. И с повече хумор, нали. Щото така или иначе имаш избор да подходиш към ситуацията с мелодрама, агресия или хумор - хуморът е най-добрата оферта според мен. А и хуморът затапва пъти по-яко от елементарна, демонстрираща безсилие фраза като "мухльо ще малчиш", съпроводена с размахан юмрук.
А, ти си и дебел. Аз също. И съм такава от 6-годишна.
Свиквай с обидите, защото те никога няма да спрат (най-бруталните ги преживях покрай сватбата си, между другото и ми бяха нанесени от съвсем големи и зрели хора, макар и индиректно). Или отслабвай. Тва са двете решения, до които съм стигала в живота си.
Не трябва да ти пука. Намери нещо в себе си, което уважаваш. Развий го. Завърти живота си около него. Израстни в собствените си очи покрай него. Научи се да се себеуважаваш заради него. Оттам насетне кво мислят другите няма абсолютно никво значение, щото ти много добре знаеш колко струваш и колко си ценен. И да се подиграват - не боли, щото не е важно. Други неща са по-важни.
Аз от малка си имах това себеуважение и околните го усещаха. Работи като магия. Ако успееш да балансираш самоуважение и надменност и не станеш някакъв очевидно свръхкомпенсиращ кретен, а нормален приветлив човек, който обаче създава усещане, че няма да позволи да му се качат на главата, значи си налучкал златната среда. Аз още не съм, между другото, щото не е лесно, така че ти желая успех.
Да, понякога ги имаше обидите и в семейството, и в началното училище, и в гимназията, и по улицата от случайни хора - обаче не ми налитаха на бой и в общи линии болшинството хора ме уважаваха, щото то си е въпрос на поведение и излъчване. Само не се самосъжалявай и не очаквай съжаление и от околните, щото е гнусно и нелепо. Сам си си виновен и за килограмите и за това, че си лесен за биене, така че или се хвани и промени тези неща, или се научи да живееш с тях и въпреки тях. Никой не е длъжен да те харесва. Околните са морално и законово задължени единствено да не те малтретират. Понякога не си изпълняват задълженията - ако нещата загрубеят твърде, търси законова помощ. Но се надявам да си спечелиш уважението на "гамените" преди това все пак, за да не се стига до там. Покажи на света колко си прекрасен, ако искаш да бъдеш оценен, щото той сам нито ще успее, нито пък е длъжен да те забележи. Намери си приятели. За целта трябва да ги потърсиш нали - не да стоиш и да ги чакаш да ти паднат отгоре барабар с вярната любов народна. За всичко се изисква усилие в тоя живот - побъхти се и си извоювай симпатиите на околните. Изобщо, хубаво е да свикнеш да се бориш от малък, щото оттам насетне става все по-зле. Взимай се в ръце и действай. И с повече хумор, нали. Щото така или иначе имаш избор да подходиш към ситуацията с мелодрама, агресия или хумор - хуморът е най-добрата оферта според мен. А и хуморът затапва пъти по-яко от елементарна, демонстрираща безсилие фраза като "мухльо ще малчиш", съпроводена с размахан юмрук.
Posted: Thu Apr 29, 2010 12:23 am
Всъщост не съм дебел, може би малко по-здрав от останалите. Просто това е новия фешан израз - така обиждат гаменчетата. Пак казвам, че не могат да ме провокират, обидят или каквото и да е било. Всъщост никой не ме е бил в истинския смисъл на думата. Явно не мога да изградя самочуствие и се страхувам. От там сам развил социялната фобия/малоценност и то е нещо като господ над мен, осъзнавам го, но просто то ме контролира(не е извънземно)Amelia wrote:@мамут
А, ти си и дебел. Аз също. И съм такава от 6-годишна.
Свиквай с обидите, защото те никога няма да спрат (най-бруталните ги преживях покрай сватбата си, между другото и ми бяха нанесени от съвсем големи и зрели хора, макар и индиректно). Или отслабвай. Тва са двете решения, до които съм стигала в живота си.
Не трябва да ти пука. Намери нещо в себе си, което уважаваш. Развий го. Завърти живота си около него. Израстни в собствените си очи покрай него. Научи се да се себеуважаваш заради него. Оттам насетне кво мислят другите няма абсолютно никво значение, щото ти много добре знаеш колко струваш и колко си ценен. И да се подиграват - не боли, щото не е важно. Други неща са по-важни.
Аз от малка си имах това себеуважение и околните го усещаха. Работи като магия. Ако успееш да балансираш самоуважение и надменност и не станеш някакъв очевидно свръхкомпенсиращ кретен, а нормален приветлив човек, който обаче създава усещане, че няма да позволи да му се качат на главата, значи си налучкал златната среда. Аз още не съм, между другото, щото не е лесно, така че ти желая успех.
Да, понякога ги имаше обидите и в семейството, и в началното училище, и в гимназията, и по улицата от случайни хора - обаче не ми налитаха на бой и в общи линии болшинството хора ме уважаваха, щото то си е въпрос на поведение и излъчване. Само не се самосъжалявай и не очаквай съжаление и от околните, щото е гнусно и нелепо. Сам си си виновен и за килограмите и за това, че си лесен за биене, така че или се хвани и промени тези неща, или се научи да живееш с тях и въпреки тях. Никой не е длъжен да те харесва. Околните са морално и законово задължени единствено да не те малтретират. Понякога не си изпълняват задълженията - ако нещата загрубеят твърде, търси законова помощ. Но се надявам да си спечелиш уважението на "гамените" преди това все пак, за да не се стига до там. Покажи на света колко си прекрасен, ако искаш да бъдеш оценен, щото той сам нито ще успее, нито пък е длъжен да те забележи. Намери си приятели. За целта трябва да ги потърсиш нали - не да стоиш и да ги чакаш да ти паднат отгоре барабар с вярната любов народна. За всичко се изисква усилие в тоя живот - побъхти се и си извоювай симпатиите на околните. Изобщо, хубаво е да свикнеш да се бориш от малък, щото оттам насетне става все по-зле. Взимай се в ръце и действай. И с повече хумор, нали. Щото така или иначе имаш избор да подходиш към ситуацията с мелодрама, агресия или хумор - хуморът е най-добрата оферта според мен. А и хуморът затапва пъти по-яко от елементарна, демонстрираща безсилие фраза като "мухльо ще малчиш", съпроводена с размахан юмрук.
, което всъщост е нормално за малоценност. До колкото "мухльо ще мълчиш" - това беше първия път, когато съм обидил някого, просто бях адски раздразнен. Инече ти благодаря за напълно изкрения пост, отвори ми много очите(макар и да заспивам).Posted: Thu Apr 29, 2010 1:37 am
А според мен тия глупости за малоценност си ги въобразяваш за да ги ползваш, като оправдание пред себе си и тези, които по един или друг начин са заинтересовани от твоя "казус". Още си доста млад за да ги разбираш тези неща. То пък ако изобщо тая материя може да се разбере. За тая цел си има психиатри.
Posted: Thu Apr 29, 2010 1:49 am
Това, което се опитах да ти кажа по-горе, беше, че не, няма да можеш да се отбраниш. Не и в сериозно сбиване. Не и преди да е минало толкова време, че тормозът в училище тъй или иначе вече да е спрял.mamut wrote:Иначе в бойното изкуство няма лошо, ако не прекаляваш. Ще е добро за физическата ти кондиция и може да те научи на дисциплина. Но няма да те предпази от гамени.
Ами аз го имам впревид, че ако някой тръгне на бой пак ще мога да се отбраня по някакъв начин.