ShadowDance

Завърших Невромантик. Доста ми хареса, но мисля, че на второ прочитане ще видя много повече неща от сега.

Започвам Вино от глухарчета. Интересно ми е дали ще научкам подходящото настроение и как ще ми въздейства.

Изчетох
Wizard & Glass
Книга 4а от Тъмната Кула на Стивън Кинг...
сега ще почина и продължавам с късото в Легенди и после 5а 6а и 7а книга...

Цикъл Гейтуей.. и ужасно се забавлявам. толкова приятно депресиращ е.

Аз още се боря със "Звездна вълна се надига"

Super M wrote:Аз още се боря със "Звездна вълна се надига"

Хм, мислех че е лека за четене?

Mindcrime wrote:

Super M wrote:Аз още се боря със "Звездна вълна се надига"

Хм, мислех че е лека за четене?

Абе интересна твърда научна фантастика е, ама "лека" не бих я нарекъл. И на мен ми беше леко зор докато я дочета.

passer-by wrote:

Mindcrime wrote:

Super M wrote:Аз още се боря със "Звездна вълна се надига"

Хм, мислех че е лека за четене?

Абе интересна твърда научна фантастика е, ама "лека" не бих я нарекъл. И на мен ми беше леко зор докато я дочета.

Сравнено например с Азимов и да речем Кларк как е? По тежко/леко?

Субективно е, но за мен - по-тежко от Азимов (той ми е доста четивен бтв) и горе-долу на нивото на Кларк или малко по-лека. Идеята с делфините е адски добре развита, но на моменти историята ми беше леко скучна/тромава.

Виж и Евъргрийна в бр.47.

passer-by wrote:Субективно е, но за мен - по-тежко от Азимов (той ми е доста четивен бтв) и горе-долу на нивото на Кларк или малко по-лека. Идеята с делфините е адски добре развита, но на моменти историята ми беше леко скучна/тромава.

Виж и Евъргрийна в бр.47.

Изясни ми се.
Щото и на мен Азимов ми е доста четивен, за разлика от Кларк който на моменти ми е твърде "научен" и в доста по малки дози "фантастичен" докато при първия е обратното
Това исках да си изясня, мерси минувачо!

Подпочнах Flashforward. Засега не ме е зарибила особено, но и идеята още не се е развила като хората, така че си чакам чинно.

Джеймс Уайт - Галактическа болница. Минувача ме зариби с поста си в една друга тема и така...
Конуей малко ме дразни, надявам се да не е постоянно явление. Това е първата книга, в която извънземните раси са ми симпатични.

Е, завладяващото развитие на персонажи не е най-силната страна на поредицата, макар че майор О'Мара ме кефи. По-скоро радват медицинските загадки, различните типове first contact и адски увлекателните описания на вида и поведението на най-разнообразни извънземни раси.

Бих казал, че Sector General набляга повече на сюжета, отколкото на персонажите, които са най-вече гледни точки за описание на случващото се и прокарване на послания.

Конуей го има в първите шест книги, а следващите шест са от гледната точка на разни извънземни.

Super M wrote:
Аз още се боря със "Звездна вълна се надига"


Хм, мислех че е лека за четене?

Passer By добре се е изразил. Поне до средата, докъдето съм стигнал, историята е доста накъсана между много персонажи, които, обаче, трудно могат да те накарат да се вълнуваш за съдбата им. Стилът е изпълнен с доста технически термини и то навсякъде - независимо дали става дума за описание или екшън сцена, което забавя скоростта при четенето, защото изисква повече осмисляне. При един от малкото абзаци, в които се описваше просто небето, въздъхнах облекчено, сякаш този досег с природата ми беше липсвал, въпреки че цялото действие се развива в обкръжението на непозната и враждебна природа.

И все пак - книгата е добра. Историята, светът и цялостният замисъл са интересни и сами по себе си доста пленителни. Стилът на писане има определени недостатъци, но не мога да кажа, че е непременно лош.

За момента книгата е към 7 от 10

Реших да пробвам The Lies of Locke Lamora, но и още мъча The City and the City на Миевил.

Super M wrote:

Super M wrote:
Аз още се боря със "Звездна вълна се надига"


Хм, мислех че е лека за четене?

Passer By добре се е изразил. Поне до средата, докъдето съм стигнал, историята е доста накъсана между много персонажи, които, обаче, трудно могат да те накарат да се вълнуваш за съдбата им. Стилът е изпълнен с доста технически термини и то навсякъде - независимо дали става дума за описание или екшън сцена, което забавя скоростта при четенето, защото изисква повече осмисляне. При един от малкото абзаци, в които се описваше просто небето, въздъхнах облекчено, сякаш този досег с природата ми беше липсвал, въпреки че цялото действие се развива в обкръжението на непозната и враждебна природа.

И все пак - книгата е добра. Историята, светът и цялостният замисъл са интересни и сами по себе си доста пленителни. Стилът на писане има определени недостатъци, но не мога да кажа, че е непременно лош.

За момента книгата е към 7 от 10

Хм, мерси за хубавото обяснение.

Това обаче ме замисли над нещо друго. Тази книга(която все още не съм чел) на много места(вкл. тук) е споменавана като едно от must read четивата за всеки уважаващ себе си фантасто-четящ. Сега, аз съм изчел доста фантастика и това не може да ме изплаши като стил понеже, съм чел и доста по "тежки" неща като стил, но ако говорим за един прохождащ в стила, като чета, това по скоро би го отблъснало, ако аз примерно му го предложа като нещо с което би трябвало едва ли не да се прохожда в жанра.

П.С. Ама то в крайна сметка си завси до човека де!