ShadowDance

Interpreter wrote: ...
Ако някой познавач на поредицата в оригинал наистина е готов да се закълне искрено с пета, опряна на препуциума на Закачуления, че това е най-страхотният фентъзи стил - ОК ще призная, че този автор просто не съм го разбрал.

Валери (драго ми е да се наречем и по име, аз съм Калин, их как сближават хората българските форуми ), а кой е най-страхотният фентъзи стил за тебе?

Сериозно питам, за такива работи винаги. Trip да ми е свидетел.

Дефинирай ми какво е "познавач". Аз съм я чел два пъти в оригинал и не мога да определя стила за най-страхотния във фентъзи изобщо, понеже има маса неща, до които просто не съм стигнал, но лично за мен това е СТИЛЪТ. Не съм му правил разбори, щото нямам и нужната квалификация, за да ги правя, но е факт, че Ериксън ме кара да немея от кеф. И не е като само аз да го твърдя нали...

@gholam - То понякога имам чувството, че не само кадърни редактори няма, ами редактори изобщо:(

Interpreter wrote:Е, сега - какви комплекси съм избивал - моите си, естествено. Междувременно излязоха и други неща покрай тези 6 Малазана, а не срещнах такава яростна критика, не знам.
Ако някой познавач на поредицата в оригинал наистина е готов да се закълне искрено с пета, опряна на препуциума на Закачуления, че това е най-страхотният фентъзи стил - ОК ще призная, че този автор просто не съм го разбрал.

PS Честно казано, просто се вдъхнових от друга една тема тук, пусната от Моридин Доскуча ми от липса на конфликти

Еми да, мой, Е най-добрият фентъзи-стил Ако не си съгласен, пиши сравнения. И впрочем, примерите, които си дал, са смешни. Едното е техническа грешка, а в другото има... ъъъ... немъртва маймуна. Никое от тях не е твърде стилистично, не?

Валери (драго ми е да се наречем и по име, аз съм Калин, их как сближават хората българските форуми Very Happy), а кой е най-страхотният фентъзи стил за тебе?

Сериозно питам, за такива работи винаги. Trip да ми е свидетел. Wink

Калине, стига си рипал с копитца и сиял, че току виж съм ти завидял
Искам си и аз своя Еднорог - това най-сериозно

Хм и аз искам един. Имам старо издание май, ама е някъде в баба ми и дядо ми...

Изобщо не обичам да говоря на някого, без дори да съм го виждала, още по-малко, когато подозирам, че ще съм малко рязка. Е, не можах да се сдържа...
Преводачо,
при положение, че на представянето момчетата подходиха повече от добронамерено - не просто не казаха нищо за превода на книгата, но и се съгласиха, че хората, чели само българското издание, нямат оплаквания - този саркастичен, на границата с жлъчта подход ми се струва, не знам...неуместен?
По ме притеснява обаче липсата на разумно обяснение защо точно човекът, който най-много би трябвало да иска да се потуши този спор, го разръчква отново, когато той очевидно е оставен настрана. Като гледам, на половината от тези 50 страници е казано всичко дето има за казване по темата. Още 50 ли да се изпишат?!
Наистина не разбирам. И отхвърлям абсурдната мисъл, че е възможно просто да Ви е приятно... Защото на мен - а аз съм абсолютно страничен и независим човек - не ми е.

Ми щото просто работи точно в момента по превода на поредния Малазан, натъкна се на нещо и сподели. Нямаше как това да се случи, ако не работеше в момента по превода на Малазана. Т'ва по повод що сега и що така. А и те (спорещите де) си се знаят и не си правят спонтанно харакирита колчем се стигне до тая болна (касаеща превода на Малазана де) тема. А и щеше да е тъпо да се открие нова тема "глейте на ко пак попаднах в Малазана", при условие, че си има готова Малазанска тема.

Любопитно що не споделя на какво е попаднал при Мартин и Джордан. Там всичко е цветя и рози? Впрочем, ако правилно съм разбрал, Валери е силно смутен от наличието на немъртъв примат в Малазана. Извинявай, прилагателното "немъртъв" ли те фрустрира? Щото се среща в 90% от фентъзито, нали, не за друго. Или тва, че е мамуна? Понеже пък помним немъртвата полярна мечка във Вихър от мечове, таковата...

Roland wrote:Понеже пък помним немъртвата полярна мечка във Вихър от мечове, таковата...

Къде това бе?! Майко, как съм могъл да го пропусна? А съм я чел, уж.

(Скелет на бяла мечка ми беше любимата северна твар като малък. Бях я използвал в Децата на Гуор, която така и не видя бял свят.)

shayhiri wrote:(Скелет на бяла мечка ми беше любимата северна твар като малък. Бях я използвал в Децата на Гуор, която така и не видя бял свят.)

Mmmmm... oooook... whatEVER you say...


А мечката беше в една от сцените с Джон или стражите извън Вала, дето търсеха чичо му, не помня точно. Твърде отдавна беше.

Симеоне, нито браня превода със зъби и нокти, нито, пак ще кажа, отричам силата и размаха на Ериксън - би било нелепо да го правя, нали. Нещо повече, бях един от хората, които горещо настояха да се издава, след първото прочитане на първа книга. При второто, бавното четене, обаче, се появиха неща в езика му - отделни неща, които на мен лично не ми допадат много, но други ги приемате за стилистична окраска, нека да е така. А те са:
- това непрекъснато повтаряне на then... then и as... as;
- трупането на прекалено много (според мен излишно) синоними в рамките на едно изречение;
- многократното повторение на една и съща фраза в рамките на 1 с.;
- честата употреба на изречения от типа: "Silence. Then:";
такива неща... но мнението ми е субективно, може и да греша.
Помня, че подобни тегоби имах и с Фийст, у Джордан и Мартин не съм го забелязал в такава степен. От всички автори, които са минали през главата ми, може би най ме е радвал езикът на Стивън Бруст, въпреки че той не стана толкова популярен. Както и на Мартин, разбира се.
Извинявам се, че досадих

PS а, и тези безглаголни изречения - много са бе

Безглаголните изречения са върха ;р
ОСВЕН мястото където Карса се бие с гущера. Там наистина ми скъса нервите, признавам си чинно

Най-после чух записа от Ефремов. Мнението ми накратко - много добре се представиха Рол и Емо, личи си заразителният ентусиазъм, което е най-важното за тоя тип презентации. Даже отчитам ИЗОБЩО като постижение, че са заинтересували някого от хората там (които не бих си представил изобщо да ги влече нещо като Малазана). Голямо евала и благодарности от цялата малазанска общност


Ще кажа и малко критики, понеже само са ви хвалили нагоре, няма да повтарям ;р Критиките ми са първо към твърде честото прекъсване един друг. Ясно, че е част от ентусиазма и всичко е импровайз, ама все пак малко стана лудница съвсем по едно време. Второ мисля, че макар да нямаше никакъв спойл, разкрихте твърде много от сторибилдинга, който се осъществява чак към последните до момента излезли книги. Все пак голяма част от удоволствието при Ериксън е сам да си откриваш по малко по малко уърлдбилдинг парчетата из книгите. Трето, твърде щедро и бегло се отнесохте към слабите (за някои) страни на Ериксън - клонингите-войници, претрупаният и трудночетивен на места "прилагателен" език, солидните философско-интроспективни моменти и най-вече все по-голямото количество хронологични и сюжетни инконсистентности. Ясно, че искате да зарибявате, но е по-добре човек да е подготвен, защото ако нещо от тези неща е за него непреодолим минус, по-добре да не я чете, отколкото да я чете и да я плюе


п.п. ОМГ чичето с "руския Ериксън" и неговите кучета - сексуални демиурзи - как нямаше НИЩО общо с Малазана...

Значи, за недостатъците - мисля, че споменахме част от тях (като инконсистентностите и интроспекциите, които, прочее, бледнеят пред Бакъровите). Иначе за уърлдбилдинга не бих се тревожил. Когато не си чел една толкова сложна поредица, а само ти я разправят, шансът да запомниш конкретни детайли е практически нулев, тъй че ПАК ще ги открият наново при четенето

Иначе мерси

Interpreter wrote: Помня, че подобни тегоби имах и с Фийст, у Джордан и Мартин не съм го забелязал в такава степен. От всички автори, които са минали през главата ми, може би най ме е радвал езикът на Стивън Бруст, въпреки че той не стана толкова популярен. Както и на Мартин, разбира се.

Валери, мерси сърдечно. Като дойде време сериозно да превеждаме фентъзи (на английски, чикак ), ще си спретнем добър микс от Ериксън, Мартин и Бруст. Юнаци преводачи, гответе се; пък вие, български автори, сядайте да го пишете това фентъзи, дето си струва превеждането. *хихик*

(Интересно, че Мартиновият стил никакъв спомен не ми остави; явно съвсем разсеяно съм го прехвърлял.)

- - -

Жоро - аз бях завладян от идеята за инконсистентностите (пу, пу, отивам да си мия устата... ). One man's meat is another man's poison, да. И сиииилно ме възрадва способността на Симо и Емо да преливат изреченията си.

Тъпите тъпанари, които биха били възпрепятствани от такива неща, току-що казах какво мисля за тях. Те и без това няма да доживеят Малазан.

Не знам дали като говорите за инконсистентност имате предвид някои сюжетни неточности и противоречия. Според мен те не са голям препъни камък, защото цялата фактология и информацията изобщо, така те завърта, че или изобщо не обръщаш внимание, или ако обръщаш, не ти пречи. Обаче, Калине, това, което мен ме притесняваше на моменти, а мисля, че и теб би те притеснило, е пак вид нецялостност - на връзката между автора и читателя. Ериксън действително притежава много голям интелектуален и писателски потенциал. Но то и точно за това е лесно понасянето по инерция. На места е осезаемо как в старанието си да държи авангарда на собствения си размах, не си дава сметка какво прави читателят в този момент - ориентира ли се кви са ся тез кучета, същите ли са като онези другите, що се мотат тука и къв е да му се невиди тоз свят…примерно.
Да не докарваме нещата до крайност като казваме „Е, той просто изисква от хората да мислят”. Защото първо, това все пак не е Уравнението на Шрьодингер, и второ – какво като мислиш? Когато юздите са изпуснати дотолкова, всъщност трябва да си му вътре в главата, за да се ориентираш. И е опасно вероятно точно в този момент да спре да ти пука „какви наистина са тез кучета и кво дирят тука”, щото си се уморил. Разбирам, че много абстрактно звучи, но не знам как по-ясно да се изразя.
Това е като да се мъчиш да разказваш сън. За теб има логика /дори да е абсурдна/, всичко е много цветно и ярко, но ако не се опиташ да го приведеш някак към сетивата на слушателя, той просто нищо няма да разбере. А ако крайната цел е все пак собствената ти представа да бъде доставена до другия човек и ти си наясно, че по този начин не се получава, не става ли разказът ти самоцелен?