ShadowDance

The City and the City на Миевил. Досадно леко.

The Prince Of Tides...опитвам се да разбера дали ще дойде моментът, в който ще успея да не прескачам някои определени моменти. За пръв път я чета на английски и засега много се радвам на езика и оформлението.

paju4eto wrote:The Prince Of Tides...опитвам се да разбера дали ще дойде моментът, в който ще успея да не прескачам някои определени моменти. За пръв път я чета на английски и засега много се радвам на езика и оформлението.

Не вярвам да се получи момента с липсата на прескачане, щото съм чела романа и ...определено има места, където се затлачва нечовешки. То тъй или иначе е един от най-надценяваните бестселъри.

Имах предвид твърде бруталните сцени.
Не знам какви точно са мненията за нея, обикновено не чета ревюта, съобразявам се само със собственото си усещане за дадена книга. Тази ми е харесала страшно много, но поради горната причина не мога да взема отношение по въпроса дали е надценявана или не.
Не съм сигурна какво точно имаш предвид под "затлачване", но допускам, че бих се съгласила с теб

paju4eto wrote:...За пръв път я чета на английски и засега много се радвам на езика и оформлението.

В ориджинъл винаги е възхитително. Оформлението тоже...

paju4eto wrote:Имах предвид твърде бруталните сцени.
Не знам какви точно са мненията за нея, обикновено не чета ревюта, съобразявам се само със собственото си усещане за дадена книга. Тази ми е харесала страшно много, но поради горната причина не мога да взема отношение по въпроса дали е надценявана или не.
Не съм сигурна какво точно имаш предвид под "затлачване", но допускам, че бих се съгласила с теб

Ами, аз нямах предвид твърде бруталните сцени, а по-скоро пасажите и моментите, които страдат от твърде неудачна за мен преработка на клишета асоцийрани с Юга, което понякога работи, но в случая мен ме губеха като читател. Инак само хубави неща са се изговорили за въпросния роман в цял свят, брои се за една от съвременните класики.

Току-що приключих със "Звезден прах" на Нийл Геймън. Обичам го този човек. Страшна приказна атмосфера, преплитащи се сюжетни линии и започва със стихотворение на Джон Дън.

Сега ще започвам сборниците от благоевградския конкурс, с леко омерзение. Няма как да не мразиш нещо, което си мъкнал на гръб 560км (добре де, с помощта на влакове и автобуси, но все пак - в раницата), дано си е заслужавало.

Прочетох "Трилогия за Бартимеус" - страхотно леко, забавно и интересно четиво Сега имам няколко варианта за четене и не мога да реша какво да почна Може би Малазана...8-ми том

Прочетох на Прачет пощенската книжка, но не се сещам заглавието, много ми допадна, на няколко пъти се хилих като идиот и накрая се изнесах да си я дочета в хола, че да може мъжа да спи спокойно.

Невъзможен свят на Ф.Х.Фармър

Чета паралелно Чупливи неща на Геймън и The Gargoyle на Andrew Davidson. В процеса на четене стигнах до прозрения за себе си.
Преди си мислех, че разказите които съм написала/недовършила не са съвсем посредствени и не са за боклука. После разгърнах сборника. За боклука са. Всичките.
За второто прозрение благодаря на Андрю Дейвивсън. Наистина имам фетиш към истории с герой, който трябва да преодолее физически и/или психически недъг. Понякога се срамувам от собствената си
предсказуемост. Иначе The Gargoyle не е кой знае какво като стил, но е достатъчно интересна, за да задържи вниманието ми и даже да ме накара да се поровя в мрежата за повече инфо за гаргойлите /които всъщност е правилно да наричаме гротески/.

"Сол" на Адам Робъртс. Леко разказвателна, но това е лесно обяснимо с избраната форма на предсатвяне на събитията през погледа на двама герои. Отдавна не съм чел "твърда" научна фантастика и затова все пак се радвам...
Оставих "Камъкът" за след това, помня че ревюто в SD беше доста по-ласкаво.
А за още по-след това (?) съм си подготвил "Пергаментът" и "Мастилото" на Хал Дънкан.

Чета обявяването на серия #49 на Т.Пинчън.Моля някой,който е чел нещо на Пинчън ,да вдигне ръка и да се изкаже.имам мнение ,но се ослушвам

Робъртс се срути много лошо на пазара, което е жалко защото е чудесен автор. Камъкът си заслужава четенето, гарантирам.

Чета Фиона Макинтош, Перчерон сагата - слаба работа за мен.

Тръгнах да препрочитам Шипковия крал на Кейс, че последните две не съм ги чел. Ще видим дали ще ги добутам до края.

Довърших Mistborn трилогията на Брандън Сандерсън. Много, много добро.

Сега чета Guards, Guards на Пратчет. После вероятно ще наваксам с малко Dresden Files.