ShadowDance

Roland wrote:Прочетох The Wonderful Wizard of Oz. Това ми е първото четене в съзнателна възраст и на английски език, и трябва да призная, че съм леко объркан. Вероятно е важен фактор и това, че напоследък се запознах с идеята на Wicked, обаче имам чувството, че Баум доста умишлено не е никак ласкав към своя Оз, нито към главните си герои. Едно такова доста егоцентрично е всичко, доста лицемерно и като цяло с доста негативна украска в стил "All we need is lies". Възможно е, разбира се, това да е поантата и да откривам в момента топлата вода, но трябва да призная, че книгата доста ми хареса в тази й странна и леко извратена светлина.

Без да съм чела "Магьосникът от Оз", в курса ми по макроикономика стана дума, че книгата е политическа сатира, касаеща смяната на Златния стандарт с Биметален такъв, там може да се крие ключа от палатката В любимата Уикипедия има статия по темата.

Преполових Breath and Bone и искам да се разплача. Защото скоро ще я свърша и после какво ще правя? Не е често, наистина не е честно една книга да е толкова добра /или на мен да ми хареса толкова много/. Разбирам защо дилогията - Flesh and Spirit / Breath and Bone - е спечелила 2009 Mythopoeic Fantasy Award for Adult Literature.

Не знаех къде да постна, затова тук.
Скоро се разтършувах в мазата и намерих разни фантастики ( най-вече Галактика ), та кажете кой от списъка стават за четене.

Ето ги и тях:

Spoiler: show

Освободения- Урсула Легуин
Среща с Рама
Кукла на верига
Гулярски истории
Чоки
Мегре и човекът на пейката
Добре охранявани мъже
Какво сънуват псиборгите ?
Онирофилм
Машината на пространството
Денят на трифридите
Лявата ръка на мрака- Уршула Льогуин ( )
В клопка
Тунел под света
Нулево решение
Апиксис
Фабрика за абсолют
Лунна дъга
Завръщане от звездите

онтопик

Започвам Фалшиви огледала. Лабиринтътр на отраженията ми хареса доста. Повече мнение, когато завърша поредицата.

След това започвам Хиперион, която днес намерих за 8 лева.

Бих ти препоръчал:

Чоки
Денят на трифидите
Какво сънуват псиборгите?
Среща с Рама
Лявата ръка на мрака
Освободеният

passer-by wrote:Бих ти препоръчал:

Чоки
Денят на трифидите
Какво сънуват псиборгите?
Среща с Рама
Лявата ръка на мрака
Освободеният

Тия трите особено къртят. Макар че последния път "Среща с Рама" ми беше много трудна за четене, не знам защо. "Лявата ръка на мрака" при мен чака ред все още. Преди време се отказах да я чета заради предговора, честно казано.

Чоки е прекрасна приказка на Джон Уиндъм (от когото препоръчвам и Какавидите освен Денят на трифидите), а Какво сънуват псиборгите? е великолепна смесица между фентъзи и фантастика от един малко известен френски автор на име Пиер Барбе. Четох я когато излезе без специални очаквания и се размазах от кеф. Роланд я е избрал за Евъргрийна в бр. 18, който е по избор на ревюиращите в списанието.

Spoiler: show

И така, благодарение на гениалната ми (ми не, не съм скромен пък :Р) идея в (пост)коледния брой всеки да пише за каквото намери за добре в евъргрийна, ми се предоставя възможността да драсна няколко думи за една книжка, която силно ме трогна преди твърде много време и която вероятно никога иначе няма да получи място тук. "Какво сънуват Псиборгите?" на Пиер Барбе е една великолепна научно-фантастична приказка, в която, напук на логиката, антигравитацията и машините си се сработват прекрасно с принцове, принцеси, рицари, джуджета и великани. Възможно е всъшност и да не е никакъв евъргрийн, но в моите очи е едно от най-върховните постижения на фантастичния жанр изобщо. По един такъв кротък начин...
Историята накратко. Капитан Сетни от полукската въздушна флота е повикан на планетата Калапол – седалище на Великия съвет на Мъдреците, който управлява всички звезди от Млечния път. Там му се възлага мисия да отиде до планета, намираща се в отдалечения край на спиралния ръкав. При първото си посещение до планетата, сондите се натъкнали на непробиваемо силово поле и не могли да получат никаква информация. При второто пък полето го нямало, но планетата била просто гола пустиня без следи от живот. Естествено, това е подозрително и на Сетни е оставено да разбере какво всъщност има на онази планета, като се спусне на повърхността й. Екипиран с всякакви свръхмодерни приспособления, той каца на непознатия свят... за да изживее най-великото приключение в живота си. Защото планетата не е необитаема. Напротив, тя е пълна с живот, сякаш излязъл от средновековен роман. Но истинските й господари стоят в сянка...
О да, сетъпът изобщо не е обнадеждаващ, но стойте и гледайте до какъв невероятен финал достига! Всеки от героите, от разказващия историята Сетни до джуджето Оберон или господаря на подземния свят Водан, е като излязъл едновременно от приказка на Братя Грим, "Star Wars" и постапокалиптична антиутопия едновременно. Историята и атмосферата са невероятен микс между научна и приключенска фантастика и и двете стават все по-мрачни с развитието на сюжета, докато не бъде открита злокобната тайна на енигматичния свят. И най-красивото в случая е, че всичко това става по един изключително... не знам как да го нарека... "правилен" начин, ако ме разбирате. Без кървища, защото това ще разруши приказката. Без милозливи клишета, защото това ще навреди на сериозната фантастика. Постигнат е съвършен баланс и тъй като книжката е много малка ("Библиотека Галактика" – номер 64, ако ви вълнува), няма нито една страничка, в която да не става нещо ако не важно, то поне приятно и увличащо.
И в крайна сметка, без да казва нещо особено или да предлага някаква кой знае каква идея, книгата е виртуозно написана и с мярка. Притежава този неподражаем чар на Саймъковата фантастика – способността да създадеш свят, който просто никога досега не е бил измислян, и да го натовариш с атмосфера, неприличаща на никоя друга. И да го направиш по начин, че да изглежда познато и близко на читателя. На мен това ми беше достатъчно и макар откак я четох за последно да минаха доста години и вече да си спомням твърде малко от подробностите в нея, книжката си остава в сърцето ми като една от най-хубавите, които някога съм чел. Може би всъщност никога няма да я препрочета. Това усещане ми харесва и не желая да го загубя.

ААААААААААААА Библиотека галактика - любимите ми книги с които съм отраснал .
Всичките :
Чоки
Денят на трифидите
Какво сънуват псиборгите?
Среща с Рама
Лявата ръка на мрака

са култови книги и са си спечелили почетно място на елитния ми рафт за фантастика. Особено среща с Рама - тя ми е в петицата на фантастиките.

Кукла на верига - това една особено любима ми книга но нещо много важно трябва да кажа - няма си на идея кой идиот е пуснал криминален роман в серия за фантастика. Повтарям - книгата е криминален роман , няма нищо общо с фантастика.

Машината на пространстовото - това е директно продължение на война на световете на Хърбърт Уелс и Машината на времето от същия. Просто от друг автор но със същия стил. Уникално много ме кефеше. Особено описанията на машините на марсианците.

Добре охранявани мъже - това също ми е много любима книга само че е социална фантастика в която фантастичното е сведено до идеята " какво би станало ако ?" и оттам нататък чисто човешки взаимоотношения.


Другите в списъка мога да ги опрделя като биващи но нищо особено.

Благодаря за съветите. Ще бъдат прочетени.

@ Радо, подхванал съм гантастиката като цяло, а има издадени над 100 Галактики. Тези ги намерих в мазата, от времето на баща ми. Ако някой се сеща за още култови Галактики, нека изброява ( тоест, направо ще ви помоля да кажете най-култовите такива). Мога да си ги намеря на доста добри цени.

Култови "Галактики"?

Галактическа болница - Джеймс Уайт (в 12 самостоятелни книги, на български са излезли само първите 3, тази е първата)
http://en.wikipedia.org/wiki/Sector_General

Повече от човешки - Теодор Стърджън

Недокоснат от човешки ръце - Робърт Шекли

Пътеводител на галактическия стопаджия - Дъглас Адамс

Краят на вечността - Айзък Азимов

Унищоженият - Алфред Бестър (детективски роман в общество на телепати)
Градът - Клифърд Саймък
Гробищен свят - Клифърд Саймък
Отново и отново - Клифърд Саймък
Черният облак - Фред Хойл

Дюн - Франк Хърбърт (в две части)
Замъкът на лорд Валънтайн - Робърт Силвърбърг (в две части)


За тия се сещам в момента.

Ами тези по принцип които баща ти умно е събирал са едно от най -качествените.

Сега ще ти кажа и другите които са култови за мен (и за много хора защото галактика беше нещо като бест ъф да бест изключаем забранените от комунягите книги и това че много руснаци издаваха).
Спускане в Маелстрьом - Едгар Алан По
Гробищен свят- Клифърд Саймък
Краят на вечноста- Айзък Азимов
Градът- Клифърд Саймък
Планетата на маймуните- Пиер Буле
Магьосникът от землемория - Урсула ле Гуин
Глинения Бог- Анатолий Днепров (това ми е първата фантастика изобщо)
Скок над Бездната - Сергей Снегов
Повече от човешки- Теодор Стърджън (тази е малкоособена но много добра)
Грубо в мозъка - Пиер Польо (човека е предвидл страшно много неща които и в момента стават)
Зелените хълмове на земята - Робърт Хайнлайн
Отровата на Алкория- Дан Дастие (тази книга дълго време беше смятана за върх на литературата в цялото училище)
Хищните вещи на века - Аркадий и Борис Стругацки
Замъкът на лорд Валънтайн (първото ми фентъзи евър )- Робърт Силвърбърг
Дюн- Фрак Хърбърт
Пътеводител на галактическия стопаджия - Дъглас Адамс
Свят на смърта- хари харисън - отнова любима книга но на гимназията

Ето това за мен са най -качествените и ценни книги от галактиката.


Едит: забелязвам че са постнали преди мен - което само показва че две мнения дублирани важат повече от едно

RRSunknown wrote: Кукла на верига - това една особено любима ми книга но нещо много важно трябва да кажа - няма си на идея кой идиот е пуснал криминален роман в серия за фантастика. Повтарям - книгата е криминален роман , няма нищо общо с фантастика.

Доста криминални романи са излезли в "Галактика", между другото - освен за "Кукла на верига", се сещам и за "Смъртта вкарва голове", "Летище", книгите за Мегре също, май, макар че не съм ги чел тях, също и нещо на Богомил Райнов, мисля, но не съм сигурен.
А, да. "Недокоснат от човешки ръце" беше сборник с разкази, нали? Едно с много грозна корица с някакви зъбати очи или нещо подобно върху нея. Ако е то, препоръчвам го горещо. Особено разказите за ААА-ОПС и "Мирисът на мисълта".

Никой досега не е споменал "Звездни дневници" на Лем, за мен най-ценната от всички в поредицата, засрамете се.

"Кутията на Пандора“ на Ярослав Ваис, е много добър сборник с разкази.

Demandred wrote:Никой досега не е споменал "Звездни дневници" на Лем, за мен най-ценната от всички в поредицата, засрамете се.

Засрамих се.
Знаех си, че съм изтървал някоя от култовите.
А по ред е точно след любимата ми "Галактическа болница".

Благодаря, правя си списък и всичко ще бъде прочетено.

Ееей, в училищната библиотека ги имахме тези и ги бях чел повечето Има малки пропуски де

мерси за списъка, тъкмо ми напомни какво съм пропуснал