Page 45 of 157
Posted: Mon Jun 08, 2009 10:40 pm
by Vivian
Аз точно към този автор винаги тръгвам с добро, защото го обожавам като писател. Просто натюрелът му е доста близък до моя собствен. А иначе, ужасно много са филмите, които са по-добра, по-вдъхновена и по-красива версия на нещо старо. Включая Почти Известни.
Posted: Tue Jun 09, 2009 1:07 am
by pnv_Creator
Vivian wrote:Много мразя като подвеждат жените по такъв пагубен начин, че и такива неща се случват, а още по мразя аз да гледам тъповато като овца и да се връзвам на подобен сорт сцени!
Ако ще ти помогне и на мен ми хареса
И определено не е заради Райън Гослинг. От малкото в стил "филми за майка ми", които ми допадат.
Posted: Tue Jun 09, 2009 9:31 pm
by Vivian
pnv_Creator wrote:Vivian wrote:Много мразя като подвеждат жените по такъв пагубен начин, че и такива неща се случват, а още по мразя аз да гледам тъповато като овца и да се връзвам на подобен сорт сцени!
Ако ще ти помогне и на мен ми хареса
И определено не е заради Райън Гослинг. От малкото в стил "филми за майка ми", които ми допадат.
Помогна!
Чудя се защо
The Way We Were ми влияе така биполярно всеки път като го гледам - ту ми харесва, ту не ми харесва...Какво му е на филма/мен?
Posted: Wed Jun 10, 2009 2:23 am
by Roland
Posted: Wed Jun 10, 2009 10:42 pm
by Vivian
На мен
Bartlett ми стана едно от любимите guilty pleasures още с докопването му миналата година.
Сега, неоспоримо е, че понякога залита към модната напоследък тенденция в indie филмчетата "аз съм богат, разглезен, но доста остроумен -обичайте ме и аз си имам проблеми", но тук нещата се случват бързо, леко, по доста фин начин, а изпълнението на Йелчин е толкова заредено с всичко, което подобен образ би трябвало да има, че не е за изпускане. Бих могла да кажа, че рядко се случва актьор на тази възраст да играе така дозирано и да нацелва подходящите нотки, лъкатушейки между комедийно и драматично, подправено с доза самоирония. Като се прибави към това доста интелигентен сценарий (в който има разни МНОГО конотации към други култови филми, като
Харълд & Мод, примерно!), извънредно-слушаем саундтрак и съвсем сардонично очарователен Дауни Джуниър, при все цялата предсказуемост на продукцията, филмът е успявал всеки път, когато съм го гледала (дотук 4) да ми задържа вниманието и да развеселява значително (което при мен е трудно).
Posted: Thu Jun 11, 2009 1:53 pm
by pnv_Creator
Aliens, Alien 3, Alien Resurrection
пак
Вероятно любимата ми филмова поредица.
Posted: Thu Jun 11, 2009 2:08 pm
by passer-by
pnv_Creator wrote:Aliens, Alien 3, Alien Resurrection
пак
Вероятно любимата ми филмова поредица.
Първия дето е на Ридли Скот не го ли признаваш?
Posted: Thu Jun 11, 2009 2:18 pm
by pnv_Creator
Цялата поредица ми е любима
Просто сега гледах само тези 3 (нали такава е темата)
На другите не им се гледаше, понеже бил "прекалено стар"
Posted: Thu Jun 11, 2009 2:19 pm
by passer-by
Ами просвети ги де.
Posted: Thu Jun 11, 2009 10:28 pm
by Vivian
Love Story в нов опит да разбера къде се крие магията на въпросната класика. Сега, да, като започне ОНАЗИ мелодия да звучи, в гърлото ми леко засяда някаква форма на буца, но филмът е така...плъзгащ се по повърхността на всичко. Бих го окачествила като инфантилно-очароващ и важен по някакъв начин, защото бая филми са се инспирирали от него, но така и не успява да ме съкруши...аз съм студен човек...
Posted: Fri Jun 12, 2009 9:58 am
by tigermaster
Докато все още се чудя дали да изгледам новия терминатор, гледах "Терминатор 2". Уникален филм, уникален екшън, страхотност в най-чиста форма. И много яки звукови ефекти...
Posted: Fri Jun 12, 2009 2:06 pm
by passer-by
Не знам дали е добра идея да гледаш Т2 малко преди новия.
Posted: Fri Jun 12, 2009 4:41 pm
by Amelia
Не е. Ние с Александър така направихме.
Posted: Fri Jun 12, 2009 5:00 pm
by Roland
Може и да не е. Аз го гледах веднага след това и някакси ми бяха прекомерно различни, за да ми се промени нещо, но ако е преди това, не знам...
Posted: Sat Jun 13, 2009 2:19 am
by Roland
Fierce People
Странен и леко безпосочен филм. Действието се развива 80-те години. Фин (Антон Йелчин) живее сам с майка си (Даян Лейн), която е масажистка, пристрастена към наркотици и алкохол. След един дребен проблем с полицията тя се обажда на свой някогашен клиент (Доналд Съдърланд), който по съвместителство е семият най-богат човек в Щатите. Въпросният ги кани да му дойдат на гости за лятото, където майката да го масажира, а Фин да си развява къдравата хобитска косица с внуците му Мая (Кристен Стюарт) и Брайс (Крис Еванс).
В първите си 3/5 е нещо като coming of age версия на произведение на Робърт Олтман, макар и малко по-дрогирано и жизнерадостно. Следва силно дистърбинг сцена, от която нататък
Fierce People се превръща в доста сериозна драма. Йелчин успява да изнесе и двете страшно успешно, а в първите сцени след рязката смяна на посоката е особено въздействащ. Така или иначе филмът по-скоро ми хареса, особено предвид разкошния си каст (Даян Лейн и Доналд Съдърланд в главните поддържащи роли, Кристен Стюарт в ролята на младата яка пичка, а и Елизабет Пъркинс (от
Трева), която обожавам) но наистина можеше да е по... конкретен в идеите и целите си. Ениуей, трябва ми нещо жизнерадостно сега...