ShadowDance

Прочети книгата. Умолявам те. Просто филмът е толкова под нея, колкото една купчина тор е по-ниска от Еверест. Не знам, де, толкова огромно нещо надали може да се адаптира в един филм, но все пак...

Абсолютно съм убеден, че си прав Добавям си я в queue-то за книги, лошото е че стават 50-тина must read, което с настоящия ми темп на четене означава, че за да ги изчета ми трябват около 25 години...
Филмът ми хареса, понеже е единственият начин, по който се запознавам с този добър сценарий. Та като за хора, нечели книгата е добър В аспект екранизация на книга вероятно е трагичен.

State of Play
Един не лош филм за журналист, опитващ се да разкрие случай, в който са замесени корпорации, конгресмени, военните и т.н. Очевидно не блести с гениална тематика, дори Ръсел Кроу вече има един такъв зад себе си (The Insider). Въпреки това обаче е интересен, актьорската игра е на ниво (Ръсел Кроу е великан отново, другите се оправят, Бен Афлек не дразни), а и сюжета си е доста добър; дори успява да изненада на няколко пъти, не е от тези, които са ясни от самото начало. Не блести с динамика, нито звукови и визуални ефекти и не е особено задължителен за кино.

8/10

pnv_Creator wrote: State of Play
Един не лош филм за журналист, опитващ се да разкрие случай, в който са замесени корпорации, конгресмени, военните и т.н. Очевидно не блести с гениална тематика, дори Ръсел Кроу вече има един такъв зад себе си (The Insider). Въпреки това обаче е интересен, актьорската игра е на ниво (Ръсел Кроу е великан отново, другите се оправят, Бен Афлек не дразни), а и сюжета си е доста добър; дори успява да изненада на няколко пъти, не е от тези, които са ясни от самото начало. Не блести с динамика, нито звукови и визуални ефекти и не е особено задължителен за кино.

8/10

Доста напомня на собственото ми мнение, а и в ревюто ми съм му дала абсолютно същата крайна оценка.

New Amsterdam е едно сериалче, което много бързо е престанало да го има. хареса ми... има потенсиал...

Бобсън wrote:New Amsterdam е едно сериалче, което много бързо е престанало да го има. хареса ми... има потенсиал...

Приятно беше ма твърде еднообразно стана. Иначе един от най-яките опънинги има

"Дзифт" определено не е моят филм.

Marfa wrote:"Дзифт" определено не е моят филм.

Определено е моят. Снощи отново отново го гледах с кеф. Въпрос на отношение, предполагам

Vivian wrote:Доста напомня на собственото ми мнение, а и в ревюто ми съм му дала абсолютно същата крайна оценка.

Ако си сложиш някакъв anti-spy ware, не знам какво въобще ще поствам във форума

Push се класира в листата за най-глупави филми, които съм гледал.

From dusk till dawn
Бидейки фен на Тарантино и Родригез и на grindhouse стила като цяло се изкефих доста на този филм. Супер яки образи и нелеп сюжет, визия и всичко. Тарантино беше великан. Клууни не пасва по никакъв начин.
Деля филма на 2 части - първите 2/3 до танца на Salma Hayek и horror часта след това, с оценки съответно 10+/10 и 3,5/10.
Като цяло му давам висока оценка, тъй като колкото и да е слаб в края, просто има уникални и култови неща вътре. Брутален fun е да се гледа.

8/10

Ip Man
Не очаквах толкова много от този. Боят беше доста и наистина много добър. Артистите са впечатляващо непречещи като за източен филм. Няма псевдофилософии вътре. Историята като цяло също ми допадна, не знам до колко отговаря на действителността, но определено ми поддържаше интереса, а не просто да чакам следващия бой вътре. Драматичността си я бива и макар че не е Пианистът, военните нотки придаваха добра тежест.
И дори хумористичните моменти бяха яки.

9/10

The Long Riders (1980)

В памет на Дейвид Карадайн.

Един от най-качествените уестърни, които съм гледал и най-добрият разказ за историята на Джеси Джеймс и бандата му. Братята във филма се играят от братя актьори. Например Дейвид, Кийт и Робърт Карадайн в ролите на Коул, Джим и Боб Йънгър, Джеймс и Стейси Кийч в ролите на Джеси и Франк Джеймс и т.н. Чудесно се получава.

А и режисьорът не е случаен - Уолтър Хил (Deadwood, Wild Bill, Red Heat).

Силно препоръчвам на почитателите на жанра уестърн и/или историята на Джеси Джеймс.

"Рок Радио" - може би още ме държи първоначалният адреналин, но много ми хареса. Британски хумор и страхотни песни, едновременно с това донякъде филм за израстването (на мен са ми слабост). Имаше си и недостатъци, разбира се - няколко ненужно показни хиперболи, предвидим край... Обаче все пак беше много сладък по един особен начин.

http://www.imdb.com/title/tt1325753/
"Hulk vs.". Кърти. Много. Става дума за две четирийсетминутни филмчета, изправящи Хълк съответно срещу Улвърин и Тор, много готина анимация, никакъв сюжет и МНОГО екшън. МНОГО. Във филма с Улвърин има и доста кръв, чак съм учуден... Само на Тор му липсваше як мановарски саундтрак. Наистина, в смисъл, почти всичките му реплики бяха извадени като от текст на така любимата ми група, а и Один звучеше почти точно като онзи, който разказва "The Warrior's Prayer". Като цяло филмчето с Улвърин е доста по-забавно, по-кърваво и с по-хубав екшън, но и двете си заслужават много.

HOME

представлява криво-ляво драматизирана версия на лекциите на това деденце.
вече съответно всеки си напрагя гънките индивидуално и си решава сам за себе си дали ще става интересно след 15 години на тази планета или не

neEd'Le wrote:HOME

представлява криво-ляво драматизирана версия на лекциите на това деденце.
вече съответно всеки си напрагя гънките индивидуално и си решава сам за себе си дали ще става интересно след 15 години на тази планета или не

Филмът е на Люк Бесон. Пуснат е на 5 юни в 50 държави едновременно. На кино и на ДВД с намаление, по една голяма телевизия от всяка страна, а в интернет - безплатно. За пръв път виждам клип 93 минути в Тюба.

Morwen wrote:"Рок Радио" - може би още ме държи първоначалният адреналин, но много ми хареса. Британски хумор и страхотни песни, едновременно с това донякъде филм за израстването (на мен са ми слабост). Имаше си и недостатъци, разбира се - няколко ненужно показни хиперболи, предвидим край... Обаче все пак беше много сладък по един особен начин.

На мен ми се стори доста по-претенциозна и някак си невдъхновена версия на Almost Famous.

Изгледах отново The Notebook и подобен сорт филми понякога ме ядосват. Значи, навремето като излезе, ходих да го гледам с идеята, че ще е отвратна боза (бях чела книгата преди това, която Е отвратна боза), но излязох от киното с една такава полу-дебилна усмивка и после цяла седмица пред очите ми бяха все влюбени двойки и цветя. После изгледах филма още няколко пъти и се пробвах да смятам, че магията му се дължи на факта, че си падам по Райън Гослинг. Днес го отпочнах с твърдото решение да избегна момента, в който въздишам в края на филма и просто да го анализирам сухарски, щото имах някаква идея да пиша некъв материал за романтични филми. Е, не успях! Много мразя като подвеждат жените по такъв пагубен начин, че и такива неща се случват, а още по мразя аз да гледам тъповато като овца и да се връзвам на подобен сорт сцени! Напомня ми, че в крайна сметка и аз съм човек... Как да е, филмът някак си работи (при все че не харесвам МакАдамс) и е някак си дефинитивно сладникаво лигаво развличащ...

Предполагам, че са много малко филмите, които в някакво отношение не са по-лоша, по-невдъхновена, по-грозна и т.н. версия на друг филм ( и да, това значи, очевидно, и че много филми са по-добра, по-вдъхновена и т.н. версия на нещо). Ама ако ще тръгваме с лошо...