ShadowDance

Браво, Алдиме, само така:) И никъв футбол:)

shayhiri wrote:УРА!! Не знам колко точно време мина оттогава, ма дано се оправиш напълно още преди тея 2-3 месеца, дето се спрягаха.

Еми аз патериците ги свалих на 40 и ненам кой си ден. Оттогава малко по малко се раздвижвам вече 20-тина. Още малко остана.

AlDim wrote:Вече ходя... т.е. куцукам без патерици

Браво, дано всичко се нормализира напълно в най-скоро време!

футбола явно е опасен, трябва да направим един баскет

ама без Ал Дим, че ще отиде някоя ръка и ще е много трудно да се играе на Х-box-a

Skywalker wrote:

JaimeLannister wrote:Аз пък харесах една колежка от курса ми в СУ.
И се появявам на лекции и понеже знам, че живее в студентски град пък и аз държа общежитие там, се присламчвам след лекциите до нея за да се прибираме заедно...
И така... Лафим си с девойчето. И в един момент тя ме пита в кой блок живея. Аз казвам 52, а тя учудено ме гледа и вика- "ми аз съм в 52, ами в кой вход си?". Аз казвам, че съм в А и съвпаденията продължават защото и тя живее в същия вход... И после съвпаденията избиват рибата щото се оказва, че живеем и на един етаж....
Даже накрая както се разпитвахме очаквах, че още малко ша ми каже, че живее в моята стая ебати...
А после някой ша каже, че не ставали странни неща.....
В първия момент си мислех, че не е случайно ами просто защото сме една специалност.. Ама пък другите колеги живеят на съвсем различни места....
И така...
Направо реших, че съдбата е решила да ни събере....
Ама... Ша видим

обикновено такива истории завършват с годеж и сватба

Звучи обещаващо определено.

DELgado wrote:

Skywalker wrote:

JaimeLannister wrote:Аз пък харесах една колежка от курса ми в СУ.
И се появявам на лекции и понеже знам, че живее в студентски град пък и аз държа общежитие там, се присламчвам след лекциите до нея за да се прибираме заедно...
И така... Лафим си с девойчето. И в един момент тя ме пита в кой блок живея. Аз казвам 52, а тя учудено ме гледа и вика- "ми аз съм в 52, ами в кой вход си?". Аз казвам, че съм в А и съвпаденията продължават защото и тя живее в същия вход... И после съвпаденията избиват рибата щото се оказва, че живеем и на един етаж....
Даже накрая както се разпитвахме очаквах, че още малко ша ми каже, че живее в моята стая ебати...
А после някой ша каже, че не ставали странни неща.....
В първия момент си мислех, че не е случайно ами просто защото сме една специалност.. Ама пък другите колеги живеят на съвсем различни места....
И така...
Направо реших, че съдбата е решила да ни събере....
Ама... Ша видим

обикновено такива истории завършват с годеж и сватба

Звучи обещаващо определено.

Годеж... Сватба....
Не ме стресирайте де... Млад съм още...
И зелен.

МОята Панталей - пътнишка Одисея започна в събота и продължава с пълна сила.
В събота видях Белград. В неделя - Загреб, Любляна и Триест. Днес опукахме Венеция. Утре следва Флоренция и евентуално Пиза. После се целеустремяваме към Франция - Ница, Кан и т.н. като крайната ни цел там е Дижон и Страсбург, а после ще се върнем през Австрия (май). Очаквайте слонски пътепис в скоро време.

Европа е ПРЕКРАСНА!!!

Влюбена съм!

AlDim, браво! И честито де - то и за възстановяването от страна на организма ти, и за късмета, дето нищо не ти се е случило през това време, че да попречи... ха дано и занапред така

Jaime, мммфффф... мдам, случват се такива неща Ей на, тази вечер си припомних как преди почти година на края на един купон, като стана време вече за разотиване и таксита, един съфорумец нещо изскимтя, че трябвало да се прибира до другия край на града, при което аз казах "Абе какъв друг край на града бе, аз трябва да се прибирам до Драгалевци, говори ми ти за таксита през целия град!" - и в един момент се оказа, че той също говори за Драгалевци, също говори за Втора вилна зона - и че живее на петдесет метра под мен, на съседната улица

Амелия, мдам, из цяла Европа има много неща за гледане, ха дано ви върви гладко и нататък, че да можете да видите всичко, което сте си набелязали

купих си обувки и раница, Boreal и една 18 литрова Deuter съответно.

бтв - в Стената сезона на намаленията приключи - има някакви намалени неща, но повечето са вече на старите по-високи цени. Раницата я хванах буквално в последния момент.

ся ще пристъпим към тестване тези дни на Витоша, почвайки от утре, отпуска рокс

Амелия - искаме снимки

JaimeLannister, ако стане нещо интересно, честито!! Животът е голямо приключение!!

Алдим-е, честито!! От сега, само да риташ. И никой да не те улучва тебе. Нито да си кривиш лошо глезените!!

Амелио, ЗАВИИИД!!!

А сега да ви разкажа и аз нещо. Изплаквала съм си и аз мъката от толкова много работа, по темите жорови! И подобни, които са се пръквали из форума. И от седмица на седмица, има все повече работа. Вече, странично, успявам да влезна във форума всеки 2/3 дена и толкоз. Един есемес не смогвам да му отговоря на Кселича!!
А и доста бях напрегната, и ломотех насам натам из офиса. Бях казала и на шефката, че трябва да си поговорим, че покрай новата (тук е от 5 месеца вече) от звуковият оттдел, шефът й ми прехвърля все повече и повече работа. Не смогвам с моята! Всички фактури (от март и април) седят на 2 купчини, вместо архивирани на мястото си.
Тааа, миналата сряда успяхме да съвпаднем следобяд, шефката и аз, и си поговорихме. Аз си излях мъките и трудностите, обясних й защо не смогвам с баш работата си!! Тя ми пообясни, че напоследък изглеждам все по зла и озлобена!! Каза че ще гледа да говори с шефа на съответното отделение, който е единственото гадно копеле из фирмата!! И да ме пооблекчи.
И следващото беше че те са много доволни, виждат че върша всичко възможно за да помагам на всички, работа, бля, бля ... И че затова ще ми вдигнат заплата (Това е за 2 път в тази работа, и никога не ми се е наложило аз да искам увеличението!!)!!
Малкко след това, виждам как шефът на Звук забира шефката ми от бюрото й, и когато минава покрай мен ми изръмжава:
- Имаш ли един момент? Искам да говоря с теб насаме. И се изнася по вътрешните стълби към доста затънтеното студиото за звукови записи (гъза на географията, при нас)!
Аз вече бях получила нервна криза, защото сериозно бях решила, че шефката му е казала нещо, той се е разярил и сега ще иска да ни свие сърмите на нас двете!! И като знам как обича моята шефка да и се карат, си представих страхотна сцена от снъф. Абеее, изнервих се за 50 секунди, докато вървях след тях. И тогава шефа се обърна и в ръцете му изника нещо малко увито в хартия за подаръци!! Един iPod Nano, за няй-прекрасната им и работлива Office Manager, Personal Assistant, секретарка и т.н.!!
А днес, увеличението си беше внесено с все заплатата ми!

Ехааа честито Байита

Миси! Миси!!
Ще има мааалко повече за fiestas, през лятото!! Таааааааа, ако обичате, да не се налаг да повтарям, че съм доста озлобена и изнервена напоследък!!

А и ще имам нужда от помощ за айПод-а. Понеже не ми е ясно до колко е нужно да имаш нет, за него и айТюнс и т.н.!! Изобщо, ноу айдиа!!!

Честитка, Юле, има Господ на трудовите хора явно, уж ^^, е, в твоя случай .

Ще черпиш с испанска бадемова халвица!

Нямаш грижа за испанската халвичка!! От меката или от твърдата??!?

И поуката беше, че и такива работни места има! Макар да е първото което откривам, след 20 години работа. И много хора да не случват такова място през целия си живот!
Демек, че има хора и м/у шефове, собствници на фирми и т.н.!

еха, повече такива работодатели трябва да има

и веднага превели на следващата заплата увеличението е найс - при мен винаги е било на последващата - първо трябва да работиш един месец.