ShadowDance

Ха, явно не само аз забелязвам броевете преди да ги обявите Иначе по темата, върнах се на старите книжки на Пратчет за Стражата - неизмерим кеф

Аз пък препрочетох днеска тамън Making Money. Кога най-сетне ще им !!(#^&!%*@!( на Вузев в тоя ред на мисли?

Допопрегледах Фантастика 2008..........

Преди малко завърших и едно томче, което случайно си купих от Ориндж, когато бях на гости на Веско, за да си поръчам няколко от томовете на Юнг само че на английски. Томчето се нарича "Човекът и неговите символи" и е "реквиема" на Юнг едва ли не, писан от професора и малцината най-близки нему ученици.
Самото му съществуване ме хвърли в див потрес.

Spoiler: show

Причината е интересна само мене ми, ама..... Тъй като школата на К.Г. Юнг (психология, отделяща внимание на несъзналното, сънищата като негово проявление, и въобще подпраговите пространства на съзнанието, както и проявата на символите в човешката история - алхимия, религия, литература) ми се превърна в огромна слабост през последните три години поизчетох немалко писма и дори открих две интервюта на професора. Във всички тях немалко пъти му бива зададен въпроса "Защо не напишете нещо на достъпен и за непрофесионално занимаващите се език?" На което Юнг винаги отговаря твърдо с "Не", обяснявайки, че както няма как да учиш някого на висша математика, без той да може да смята, така няма как да "преразкажеш" отгоре отгоре даден метод и дадена психологическа школа, просто защото няма да бъде разбрана и ще бъде прилагана от лаици и то крайно неправилно. Оказва се, че пет или седем години преди смъртта на Юнг (мързи ме сега да търся точната цифра) един журналист се опитва да убеди Юнг да напише все пак нещо, достъпно за средноинтелигенти любознателни люде без професионални познания. Отначало Юнг отказва, но после сънува как говори и словата му разбират не академици, а творци, математици и прочее хора, нямащи си общо с психологията като наука. Успява да завърши "Символите" година преди смъртта си.

Книгата успява да направи нещо, което ми се е струвало винаги привидно невъзможно. В съвсем кратък вид - "лекционоподобно" и чрез примери на прилагане на психоанализа и тълкуване - да обясни и даде поглед (не твърде задълбочен, но достатъчен) върху естеството на труда на Юнг. В 500 страници вмества всичко необходимо за познаване на школата (познаване в смисъл на обща култура и изграждане на достоверна и солидна представа). Само по себе си това винаги ми се е струвало твърде невъзможно за представяне, защото самият Юнг пише много пространно, с много летящи по привидно отделни линии мисли и на моменти ми е бил безкрайно непонятен дори и само при четене. Само че ето, че можело. Дори мисля, да я пробутам на Шулца

Аз пък препрочетох днеска тамън Making Money. Кога най-сетне ще им !!(#^&!%*@!( на Вузев в тоя ред на мисли? Evil or Very Mad

Трябва само да съберем достатъчно голяма групичка, въоръжена с камъни, тояги и джинджифил.... Или да им намерим преводач....

Ми тя Волния Народец е преведена в нета от година

Мхм..... Май все пак камъните и тоягите....

Изчетох "Вихрен свят" на Лари Нивън. История/сюжет - клонят към нулата, направо наивни... но интересното в тази книга е самият шашав свят и научните обяснения към него. Кефи, с други думи, но едва ли ще допадне на всички. Все пак има дървета-интеграли

На края съм на Сблъсък на крале и противно на очакванията започна да ми дотъпява. През цялата книга действието е как някакви групи рицари търчат наляво надясно а приглаждането на полите от Колелото тук е замстено с описанието кой какво вино пие и с колко дафинов лист и шафран и с описания за герба на поредния рандъм рицар и формата на лявата бивна на глигана на шлема му. Скука. Прословутите битки просто не ги видях никъде - опсаиния с по три реда как стрелците на сър еди кой си застреляли конницата на сър един кой си . В единия момент се готвят за бой в следващия ред ни четат резултатите от мача а какво има по средата - нищо. Виж ако си любител на дворцово феодални интриги и изпадаш в екстаз от хералдика и сложни родословни дървета книгата е велика Специално си бройкам фентъзи елементите за да оборя тези които твърдят че книгата била замаскирана историческа. Досега са наистина много , да не говоря че повечето важни събитие се случват именно с фентъзи елементи.

В Сблъсък на Крале иекшъна е съсредоточен баш в края. Тогава е момента в които Станис набива флотата си а в гръб му влиза Тивин Ланистър Останалото е както казваш ти "дай си ми куклите, на ти си парцалките" между Станис и Ренли. Което на мен ми дойде добре, щото тъкмо ми беше писнало да чета за малоумните Старки и пререканията им с Ланистър

Търпение RRS, търпение. Става и по-интересно.

Ако някой ти е казал, че Песента е пълна с як екшън, сериозно те е подвел. Битките нито са много като страници, нито са описани особено впечатляващо, силата на поредицата е другаде - интригите и развитието на героите.

Усетих . Това което ме дразни обаче са главите от гледна точка на Жон Сняг и Даенерис които са ни в клин ни в ръка спрямо събитията във Вестерос. Но едно нещо мога да ви кажа стопроцентово - Мартин има много хляб да яде доакто настигне Джордан в описанието на свят. Де да можеха двамата да се обединят и да имаше книга със свят измислен от Джордан и герои развивани от Мартин .

"Мравките" на Бернар Вербер. Сравнително интересно, без да блести с нищо особено. Единствено се изкефих на тънките преходи между двете сюжетни линии.

Сега съм на "Бог да Ви поживи, мистър Роузуотър" на Вонегът. Черен хумор и хаплива сатира, откровени до цинизъм. Железен!

Spoiler: show

"Приличаше на уплашен, застаряващ Исус, чиято присъда за разпъване на кръста бе заменена с доживотен затвор."

"Оптимистична теория за българския секс" на Иво Сиромахов.
Голяма простотия.

Явно се разглезих напоследък от качествени, кратки и добре изпипани книги. В момента съм на "Великият лов" и при все, че има интересни и вълнуващи неща през повечето време умирам от скука. Вече съм на 150 страница- е няма такава тъпотия. Първата беше по-добра. Превзетите реплики и безумните действия на героите, както и непрекъснатите описания ме дразнят откровено ( да не говорим за мега, ултра епичната история (тм) с безброй имена, места и факти, нахвърлени ей така ). Силно се надявам нататък да се подобри...

препоръчвам ти да не почваш Лев Толстой - описанията ще ти дойдат в повече