ShadowDance

Вероятно наивен въпрос, но все пак - защо нарязват кабела? Или имаш предвид неволно при някакъв ремонт?

Нещо такова подозирам http://www.monitor.bg/article?id=454146

Тоест един отдел от общината си иска интернета, а друг вижда кабели и ги реже? Е, ако е това -

нарочно ги режат - още по-забавно е, че от общината правят и одобряват проекта за подземната мрежа която копаем ние , но не са одобрили изкопаване на тръби за собствения си обект .

Пък аз напуснах работа.
Причините няма да ги споменавам, че съм подписал договор да не издавам вътрешна информация, обаче повече определени услуги просто няма да правя, пък да става каквото ще.

Не знам от къде да започна този пост. Изминаха 10-на дни от тогава, но все още осъзнавам нещата и ми е много, много трудно.

Жена ми ме напусна.

След десет години заедно и девет брак преди две седмици се запозна с един и се изнесе да живее при него.

Проснат с мокър парцал. Пляснат с тухла по баданарката.

Имаме дете на 8 години, отгледано с много любов и грижи, силно привързано и към двама ни. Тя сега е при баба си и дядо си за лятната ваканция и нищо още не знае, но колкото и далече да ми се вижда септември той ще дойде и тя ще трябва да разбере за това, ужас.

Ето малко предистория. Запознахме се преди 10 години на морето където работех като управител на рецепция в един хотел. Тя беше рецепционистка. След края на лятото (и края на една моя предишна връзка) аз на 23, а тя на 19 се събрахме и година и половина по късно се роди дъщеря ни. Никога не сме се карали или били, не сме си изневерявали и живеехме в хармония с една малка брачна криза преди няколко години, когато бях останал без работа и се бях умърлушил в летаргия. За тези години минахме през много изпитания и лишения, но винаги успявахме да се справим защото бяхме заедно и единни.
Преди около двайсет дни отидохме на един рожден ден на една хижа и там някак си неусетно нещата са се катурнали. Две седмици по късно след като детето тамън беше тръгнало при баба си и дядо си(нейните родители) тя просто дойде и ми каза, че си тръгва, че не ме обича повече, иска да е щастлива и че нищо не може да промени нещата. Има ли друг се запитах моментално? Няма как, отговорих си ние прекарваме всичкото си време заедно и само в тоалетната не ходим заедно. Да но ето че няколко часа разходка бяха променили коренно целия ни живот.
В последните няколко месеца тя се промени, почна да пие и пуши повече, забавленията почнаха да взимат връх. Аз се ядосвах за всички тези неща, но си казвах спокойно, детето като тръгне за лятото ще седнем да поговорим и ще оправим нещата. Много ги оправихме, няма що. Сега всичките ни приятели, роднини, родителите й т.н. сме в шок защото никой не беше предполагал, че нещо такова може да се случи. Винаги бяхме били пример в очите на другите.
Най-много ме боли, че през цялото време слушах как само аз съм бил виновен за това, как аз съм бил лош, непоносим и как тя била жертвата. Има ли друг човек? Твърдо не, решението било принципно. Изнася се на квартира и щяла да вземе детето с нея. Ама чакай как така това дете си има дом и навици къде така от нищото ще го мъкнеш по квартири. Не та не била го решила.

Следващите седем дни прекарах в търсене на грешките си, опитвайки се да разбера какво и защо се случва, но отговор не откривах, минах и през криза в която захарта ми падна и припаднах(почти) в коридора. Цял живот я глезя, какво не и дадох? Да, скорпион съм и не съм най-лесният човек, но всеки си има своите чудатости. Чудих се, питах се и не можех да си обясня какво се случва. Всеки ми казваше има друг, но аз отказвах да повярвам и се забивах все повече и повече в себе си. Преди два дни обаче ми писна. Част от служебните ми задължения включва това да намирам забравени пароли и затрити файлове. Тя го знае и мисля, че се беше постарал доволно да зачисти след себе си, но все пак докопах някакъв фейсбук месенджър чат който се беше провел между нейния и още един телефон и онемях. 30 годишният меланхоличен ерген и продавач на авточасти който бяхме срещнали случайно пишеше на моята жена как ще бъдат завинаги заедно, как я обича и нататък не ми се разказва. Нашата скъсана героиня, която няма нищо зад себе си освен десетте чувала с дрехи които изнесе от дома ни и работи като продавачка в закусвалня пък вече била над материалното и да бъде щастлива с него било най-важното за нея от тук насетне.

Тия дни ходих по бая адвокати. Детето ще остане при мен по всяка вероятност(не че и ще го пусна да ходи да спи при някакъв тъпкач) тя само ще го поиска сигурен съм. Дори да се съдим жена ми не може да изкопчи нищо от мен, тя и сега казва че няма да иска нищо от мен ама знаеш ли я.

Но от тук нататък? Reality check. На 33 съм с едно полу отраснало дете. Трябва всичко да почвам отначало, не ми се мре сам. Тя след 3-4 месеца ще разбере че морето не е до колене и ще зарипа да се връща, да я приемам ли кво ли? Бих простил в името на детето и семейството, ама то един път като е станало... Не знам.

Не знам какво да кажа.. съчувствам активно

Изключително неприятно, съчувствам и аз... Само мога да кажа да внимаваш със здравето, не си струва да се разсипваш, сам знаеш, че детето има нужда от теб.

Много тъжна история, иска ми се някак да мога да помогна, но наистина не мога да си представя как. И аз като Мушу ще ти кажа да си пазиш здравето. Случилото се е изключително неприятно, но наистина, в името на детето, недей да се отпускаш. Сега, да ти разправя глупости, че може би е за добро и пр., няма смисъл. Но наистина се надявам нещата да се разрешат по възможно най-благоприятния начин.

Звучи кошмарно. Като си го представя и изтръпвам. Но никой не е застрахован. Днес е невероятна любов, утре те зарязва. От историята, която разказваш звучи като човек, който не си струва - нито е реализирана професионално, нито й пука за най-близките й хора - да зарежеш 10-годишна връзка за човек когото познаваш от 2 седмици и работи като продавач на авточасти. Не знам какво мога да кажа. Дано ти се наредят нещата и се окаже, че е просто някаква простотия...

Mindcrime, съжалявам друже! Наистина! Това, което мога да ти кажа, като човек, който е ставал свидетел на подобни неща от близо, и то няколко пъти, е че не трябва да я приемаш обратно. Знам, че е майката на детето ти и ти си мислиш, че ти е била партньор през тези години, но това за нея отдавна е свършило и ти не си виновен! Каквито и проблеми да сте имали в брака си, изневерите са непростимо нещо!

Личи си, че си човек с интегритет и ценности. Направил си достатъчно компромиси със себе си, не прави още. Гледай детето си, възпитай го така че да израстне с правилните уроци за живота. Не се оставяй да бъдеш манипулиран от родителите и, от родителите ти, от приятелите ви и най-вече от нея. В такива моменти е важно да повярваш, че ти не си виновен за нейните курвенски излияния.

Стискаш зъби, изтърпяваш драмата и като нещата се успокоят, търсиш как да излекуваш раната. Важно е да няма импулсивни решения и сам да драматизираш себе си. Защото стресът такива болести може да ти докара, от които цял живот не можеш да се отървеш, а ти трябва да си здрав за да си гледаш детето. Паник атаките в такива моменти са много кофти, затова ако имаш близки приятели, които могат да те подкрепят, сега е момента да го направят!

Каквото и да стане, ти си млад и перспективен мъж, на който тепърва му предстои много, не се оставяй една тъпа случка да ти събори целия живот!

Най-гадното бяха нещата които чух от нея. Тези неща... Не мога да повярвам че ги чух от човек който съм обичал през всичките тези години. Дали са плод само на емоцията или наистина ги е мислила през всичкото това време, не ми се ще да узнавам истината. В крайна сметка аз знам, че всичко което съм се опитвал да й втълпя през цялото време е било за нейно собствено добро - да учи нещо, да се развие като професионалист и личност, да не се срамува че детето й в 5 клас ще знае повече от нея. Сега всичко това ми се излива на главата като кофа с помия и ме кара да се чувствам виновен, че съм бил крайно амбициозен към нея. Съзнавам го като грешка изтървана някъде по пътя. Когато се ожениш за дете изпускаш момента в който тя се превръща в жена. Жена, но не съзряла такава за съжаление. И от всичко това най-много ще страда нашето малко прекрасно момиченце. Искам да има някакъв начин да взема всичката болка на която ще я подложим и да я глътна ако в себе си, но няма как. Аз съм расъл по този начин и знам какво й предстои, но съм безсилен. Главата ми не може да го побере - накажи ме както и когато пожелаеш само не причинявай това на детето ни. Да бяха две щяха да се сплотят и да го изживеят заедно, а само...

Чувствам се и предаден, не само заради лъжите. Ценностите които ме е лъгала(или е лъгала себе си) че изповядва, гордостта в очите й и личните моменти и те ли са били лъжа? Гледам си телефона и съобщенията ни само от последния месец и те ли са били измама. Истина или измама? Емоция или дълго обмислян план? Но тези думи... И погледа изпълнен с безразличие, неприязън и отвращение, жена ли е това или чудовище? Къде е бил разговора какъвто провеждат хората когато се чувстват така? И не, това че не искам да слушам как тъпия ти колега-олигофрен не може да свие един дюнер не означава, че не съм искал да си говорим. Да седна да обяснявам за тъпата еко-система на Еконт и как се боря да им подкарам шитните по 3 часа щото не си оптимизират лайната с години и джавата ги сече при всяка нова версия? Това не са нещата които са важни, смисъл имат това че можеш да се прибереш в собствен дом, да виждаш че детето ти тръгва по път за който ти само си могъл да си мечтаеш, че каквото и да се случи има кой да оправи нещата и го е правил без дори да разбереш че се е случило.
Не чувствала сигурност в мен. Това че за десет години не е платила една сметка, че когато се развали пералнята/печката/whatever на другия ден получаваш нова и че като излезем някъде можеш да правиш всичко което пожелаеш явно не означава нищо. Деба едно готвене съм изисквал само, а сега ме изкарва като някакъв турчин дето ако манджата не му била на масата вечер мрънкал. Ем трябва да се яде кво да направя.

Офф, излях си го стига му за сега.

Ще си позволя да те посъветвам, минал съм по твоя път, но за щастие нямам деца. Като теб си направих разследване пост фактум и се хванах за главата от резултатите и колко заблуден съм бил.

Не я прибирай, ако се върне - предателството и е непростимо. И може винаги да се повтори. И е по-лесно, че не ти е спестила нищо - така няма връщане назад.

Най-вероятно от известно време е решила, че и е време да си поживее... Често срещано е като поведение в последните десетина години, на мен да ми е кеф, пък другите кучета ги яли. И най-вероятно този не е първия, просто е първият, който и е предложил сериозно да те напусне. Решила е, че ще може да използва него по-пълноценно - чисто бизнес дет се вика.

С детето ще е най-сложно, сега трудно ще разбере, но в последствие най-вероятно ще оцени жертвите ти и достойното ти държане.

И колкото и да е банално, времето лекува и ще ти мине.
Желая ти да си намериш достойна половинка и да си щастлив.

Съчувствам ти, човек няма какво да каже, когато нещо такова се случи внезапно. Дръж се и не мисли за нея. Не зная дали си сгрешил някъде (сигурно си, просто в една дълга връзка няма как човек да е безгрешен - важи и за двете страни), но очевидно тя е човекът с проблема. Като теглиш чертата, все още си млад и вече имаш чудесно дете. След някоя и друга година няма да ти пука за това, но ще продължаваш да имаш чудесна дъщеря (нали не бъркам, че е дъщеря?), а вероятно и по-добър партньор в живота.

Имай предвид, че това може да е и някакъв вид криза на възрастта (няма как да кажа средната, нали) за жена ти. Срещнала те е на 19, на 21 вече е имала дете. Не е изключено да има елемент на наивност или компенсиране на неизживяната бурна младост. Обаче като я изживее, да осъзнае какви ги е натворила. Така бих те посъветвала да не изгряш всички мостове. Не говоря за взимане обратно (макар че съм на мнение, че понякога и това е възможност, но след вашите разговори едва ли), а просто за това да можете да си говорите нормално и да празнувате рождените дни на детето заедно, примерно.

Много съжалявам Майндкрайм! Надявам се скоро ти и дъщеря ти да намерите щастие с друг по-достоен човек.