ShadowDance

Roamer - ще се радвам да прочета коментара ти. И все пак имам чувството, че "органичен" беше използвано като контрапункт на "механичен" и "индустриален".

Moridin - не е толкова много, става въпрос за период от 3 седмици

One flew over the cuckoo's nest - започнах я снощи и съм силно въодушевен, сигурно ще я довърша довечера. После ще споделям.

Conscience of a Liberal на Paul Krugman и дотук съм доста очарована, дори доста неочаквано. Също, блогът на въпросния човек е доста свестно и съвестно списван.

Приключих с "Лотарията" на Кортасар. Чудесно четиво! Изящна словестност, на места пищна, на други лаконична, майсторски следваща и почертаваща образите на героите, както изключителните, така и "посредствените". На места здраво стъпил на земята, на други дълбоко (или високо?) метафизичен, чрез героите си Кортасар добавя още щрихи към образа на Южна Америка, който си изграждам.
Групата на Маркес и Борхес се увеличи с още един писател, който едновременно ме извисява и забива в земята. На места е прекалено интелектуален и ерудитски по моите мащаби, но това само ме активизира - бързам да си поръчам "Истории за кронопи и фами" и "Игра на дама".
А сега хващам пътят, буквално

Сега чета Снежните Пясъци на Хира - нали имам афинитет към младите родни писатели като мен, още повече че книгата е с автограф лично от авторката

Дочетох си Кафката, реших, че книгата е написана с идеята да се мисли, след като я прочетеш, помислих малко, спрях, отложих оставащото мислене и се зачетох пак в книгите за джунглата на Киплинг все така готини си остават, даже май с годините са почнали повече да ми харесват.

Kafka is overrated ;p Дочетох си Абарата, малко доскучава тва лутане насам натам при все мега колоритния свят. Дори ме мързи да проверя за продължения.

Ти кои си прочел? Двете преведени ли ? Има още 3 запланувани, третата е почти готова, ама щяла да излезе най-рано края на тази година. Мен много ми харесаха и много ме хвана яд, че авторът се тутка в стил Джордж Мартин
По темата, прочетох Шута, Лорд Златен и т.н. и мноого ми харесаха, ааа, искам още даже. Сега малко Тери Пратчет и после имам Лукяненко.

Xellos wrote:Kafka is overrated

особено когато е на плажа.

Cloud Atlas на Дейвид Мичъл. До 150та страница е толкова страхотна, сложна и смешна, че много ме е страх да не вземе до края да се сбози.

Jen wrote:

Xellos wrote:Kafka is overrated

особено когато е на плажа.

Cloud Atlas на Дейвид Мичъл. До 150та страница е толкова страхотна, сложна и смешна, че много ме е страх да не вземе до края да се сбози.

Спокойно, няма.

Аз след като прочетох Резервата на таласъмите (която се оказа че навремето някак си повече ми е харесвала) и реших да си припомня малко класиката и фентъзито и подхванах за втори път Майкъл Муркок и четирилогията му Легенди за руническия жезъл (също наречена Hawkmoon — The History of the Runestaff) още повече че Роланд ме изненада в един друг форум с това не го е чел.
Еми засега - все така култова книга е и опрделено е много повече от разни Едингси, Бруксове едн стъф.
Ето ви и обложките на българското издание да се порадвате на правилен арт:

Spoiler: show

Прочетох "Пътят" на Маккарти и съм съгласен със суперлативите, изказвани за романа - разтърсващи сцени на жестокост и нежност - като и за мен силата му не е в особено оригиналната идея и/или сюжет, колкото в пресъздадената атмосфера, плод на силно въздействащия стил на автора.

Започнах "Звездни детективи" на Петър Кърджилов. След първите няколко страници силно ми напомня Шекли и разказите му за Арнолд и Грегор, което може да се окаже комплимент... Запазил съм добри спомени за "Призрачен цикъл" и особено "Играта".

Jen и Vivian ме заинтригуваха с Cloud Atlas след съответната проверка реших да намеря начин да я пробвам.

Опитах се да прочета "Съдбата на Шута", обаче малко след средата ми досади и май така ще си и остане. Геена, отвикнал съм да чета леки книжки .

Зачетох "The 21st century man".

Spoiler: show

Един приятел ми я прати от щатите за годишнината и отначало мислех, че ме подбъзва нещо на дребно. Книжлето изглежда като среднокалибрена еКзотерика (Бъди истински МЪЖ в 21 век! 21 век има нужда от МЪЖЕ), да не говорим, че е издание, каквито тук наричаме Самиздат. Зачетох се обаче и останах изненадан - пича всъщност прави много точен разбор на съвременното подсъзнание, като се обляга стабилно на Юнг и дава интересни констатации на ежедневни въпроси, като примерно защо всички почти американски реклами са тъпи, както и се занимава с по-интересни проблеми като невъзможността на мнозина от съвременните пациенти да изпадат в регресия, липсата на спомени за сънища при повечето хора и т.н. Не открива топлата вода, но е интересен, а и езикът му е достъпен.

Унискорп полека преиздават и новелите на Стефан Цвайг, та първите две томчета ме чакат (чел съм ги като малък при дядо ми, но имам добри спомени за две три, лошото е, че любимата ми все още я няма, но може би в трети том....), заедно с "(три пъти)Танцувай!" на Мураками.

Зачела съм се в Push на Sapphire. Противно на очакванията, тва четиво няма нищо общо с филма Push, но пък тази година ще излиза друг филм по въпросния роман -Precious. Иде реч за stream-of-consciousness роман за изстрадала негърка, което дотук е ужасяващо депресиращо. На мен рядко ми влиза социална мелодрама, но този път май се получава. А може да се дължи и на собственото ми настроение. Както и да е, доста любопитно четиво, най-вече поради употребата на самия език.

Mushu wrote:Ти кои си прочел? Двете преведени ли ? Има още 3 запланувани, третата е почти готова, ама щяла да излезе най-рано края на тази година. Мен много ми харесаха и много ме хвана яд, че авторът се тутка в стил Джордж Мартин

Ми илюстрираните английски издания
http://www.sd68.k12.il.us/schools/orcha ... abarat.jpg
http://bookquickies.files.wordpress.com ... barat2.JPG
Много красиви са, и те вкарват съвсем в света на Абарат.

Фащам най-сетне си дочета последните от 3 от Тъмната кула.