ShadowDance

Когато говоря с чужденци за България - а тук такива дал Господ, от всички краища на света - аз им казвам и доброто, и лошото.

Те вече знаят от обща култура за икономическата ситуация, корупцията, комунизма и това, че ни управлява мафията. От мен чуват за нивата на престъпност, за мръсотията по улиците и грозопилските блокове в София, за чалгата, за нелепата администрация, за задръстванията и старите и скапани коли, за това колко е мръсен въздуха и т.н. Не спестявам нищо, защото няма кво да правя едностранчива реклама - не съм седнала да продавам страната нещо. Обикновено това изскача в разговори, в които обсъждаме нещо конкретно от живота в някоя от многото ни страни - само в моята стая сме китайка, индийка, мексиканка и аз - 4 доста различни култури (е, с мексиканката сме доста сходни бтв) и бидейки жени, си говорим доста.

Хубавото не е малко - природата, например. Казвам как на едни пикливи 111000 квадрата ние имаме ен на брой РАЗЛИЧНИ планини (бием Рокис преспокойно с разнообразието им, а и не само - кеф ти обли и гладки, кеф ти ръбести и скалисти) + море и плаж с прекрасен пясък, с какъвто повечето брегови ивици по света не разполагат бтв. Имаме фантастични езера, долини, ждрела, пещери.
Казвам за историята - за това как тази малка територийка е била център на огромни световни събития и как нещото, наречено "България" (викам му нещо, щото то е било най-различни неща през годините) съществува вече над 13 века. За каменните останки още от тракийско време. За това що нямаме останки от по-новите времена и как сме останали българи след 5 века "османско присъствие". За прекрасните ни църкви. За азбуката ни. За златните ни съкровища.
Храната не я хваля много, щото не съм много наясно с нея, но съм им готвила разни неща и са си облизвали пръстите - баница, тиквеник, кюфтета, коледна питка, таратор, айрян, зелена салата с репички - не са оставали, да ви кажа. Хваля плодовете и зеленчуците ни, особено доматите и краставиците. Въобще, доста от хранителните ни продукти са много по-вкусни от пластмасите тук.
Казвам им за българските народни песни и танци, даже съм им пускала клипчета и те се кефят. Хората ги знаят между другото. Показвала съм им шарки и шевици от България. Разказвала съм им за прекрасната ни керамика. За това в какви къщи живеем и как тези къщи се строят за поколения наред и могат да оцелеят по 200+ години. Това за канадците и новозеландецът е ЗОМФГ - те дори не могат да си го представят. За градините с плодните дръвчета и марулите, които ще видиш в почти всяка селска къща, което също им е някво странно на канадците.
Разказвала съм им колко сме свободни сексуално и речево и как тук се автоцензурират зверски с безумната си политическа коректност. Колко светско ни е образованието. Как църквата отдавна е излязла от политиката ни и не сере като тукашните. Как в София ще видиш стриптиз бар срещу руска църква. Канадците, с които съм говорила по въпроса сами казват, че оная част на света има много по-адекватно отношение към човешкото тяло и нужди, щото тук все още има огромно количество хора, които осъждат тия неща като "грях" и т.н. Разказвам им как семействата са по-сплотени от тукашните, където "пърсънъл спейс-а" се е превърнал в нещо, водещо до плашещо отчуждаване дори между близки и приятели. И ВСИЧКИ дружно, без изключение, плюем по местното здравеопазване, защото то е от най-говняните в света (макар че е по-добре от САЩ) - ебати, дори в Мексико и България е по-добре. И т.н.

Мога да пиша още ама ми писна. Не знам доколко това е патриотизъм - аз си обичам страната, но явно не я обичам достатъчно, след като съм дошла тук. Но има неща, които ми липсват безбожно много и заради които често се питам има ли смисъл това, което правя тук. Не знам дали се гордея с това, че съм българка, знам че не ме е срам и никога не ме е било срам. Не виждам нищо лошо в умерения патриотизъм - когато си даваш сметка и за доброто, и за лошото и не ходиш да обясняваш на света как трябва да заживее по твой образ и подобие, щото си насран до ушите, нищо че си се напарфюмирал със скъп парфюм. Но пък си имаш някакво национално самосъзнание и идентичност. Ние ги губим малко по малко в глобализацията и сигурно така и трябва да стане, но на мен ми е малко мъчно. Щото дребните разлики между хората, появили се от различните им исторически наследства, са ми ценни някак.

Общо взето при мен е същото като при Амелия. Аз не си обичам страната. Обичам хората в нея, обичам природата й МНОГО, но същата природа щях да я обичам, ако беше в друга страна, и мисля, че бих обичал всяка друга природа, която е наистина красива и с която съм имал толкова близък досег, колкото съм имал с нашата. А хората не са обвързани със страната.

Moridin wrote:Говоря за това да си вярваш, че щом преди си постигнал нещо голямо, можеш да го постигнеш и сега, стига да не си гъз и да си седнеш на такъвия.

Само дето тия неща преди не си ги постигнал ти.

Отъждествяването с други хора по географски признак е другото, което не мога да проумея. Първото е гордеенето с чужди постижения. Затова казах по-назад, че мога да се радвам на други хора и други постижения (без значение откъде са), но да се гордея мога само с това, което аз лично съм постигнал.

Малоумна тема, с още по-малоумно въведение, ако изобщо може да се нарече така бликащата хейт от първият пост. Който не иска да не е патриот - това че глобалноста ни кара да забравим за националните ценности не означава че те не са по-силни и важни от някакви си снобарски западно-културни бълвочи. Не ме разбирайте погрешно, има много култури и общества които са дали много като цяло на хората по целият свят, но в крайна сметка опира до това че ти ако си роден в страна си носиш определени черти от културата и начина на мислене, което си е част от тебе - ФАКТ. Хората които иска да се асимилира към друга култура - толкова по-добре за тях ако това ги прави по щастливи, но това не променя основната съставка на човека.

А не е ли по-смислено да общуваш с всякакви хора и да оформяш ценностната си система от това общуване и този натрупан житейски опит, вместо да прилагаш географски категоризации?

Тоест да ползваш добрия опит и добрите примери където и да ги намериш, а не да даваш предимство на даден географски район, понеже си роден в него.

Плюс това кой тук е говорил за асимилиране към друга култура? Това си е някакво твое тълкувание - решил си, че щом някой не ще една географска категоризация, непременно е скочил в друга. Ами не, не е задължително. Може просто да се отиде отвъд географските деления.

Не съм говорил за общуване, а за самоидентичност и самоасимилиране. Мисля че има много примери как всички ние се учим от различни култури, но пак казвам човек си е издялкан от едно, да се опитва да отрича това означава да не познава себе си.

В какъв смисъл човек е "издялкан от едно"? Това къде се е родил някой човек не определя как ще се развие в бъдеще. Във всяка страна хората са най-различни.

Не съм сигурен какво имаш предвид ти под самоидентичност и самоасимилиране, тъй като изглежда ги отделяш от общуването.
За мен при всяко положение човек се развива чрез общуване с други човеци. Човек и се самоопознава чрез контактите с други човеци.

Роланд много точно го каза за манталитета. Има най-различни българи като поведение, ценностна система и манталитет. Което не се обуславя от това дали някои от тях се чувстват патриоти или не. Същото важи за хората във всяка друга държава.

Затова и географската категоризация на хора ми се струва безсмислена. Няма "българско поведение/манталитет/ценностна система" (замени "българско" с друга националност, все тая). Тези неща са строго индивидуални.

Ами как да ти отговоря като отделяш думите ми една от друга и правиш анализи вместо да видиш какво наистина съм казал... Пак повтарям, не съм говорил за общуването, няма защо и да почна да говоря след като не това ми беше наум. (С това което ти каза за самоопознаването разбира се съм съгласен)

Самоидентичност, от какво си издялкан - с две думи имах в предвид, че всеки човек е до голяма степен оформен от културата сред която вирее, както и ценностите които са възпитавани у него от малка възраст - така че смятам само за завършек на логиката човек да е готов да защитава тези ценности до край, да е готов да умре за тях (преносно), защото все пак той защитава нещо което е част от него, и т.н. и т.н.

Общуването го въведох защото то оформя човека.

Човек е оформен от хората, сред които вирее. Тези хора може да са най-различни като поведение/манталитет/ценностна система. Без значение къде са се родили. Тези неща, отново казвам, са индивидуални. Затова имаш хора в една и съща страна, които се различават помежду си по тези показатели.

Естествено, че всеки дава предимство на едни ценности пред други. Тези ценности обаче не са национално оцветени. Просто различните култури ги показват чрез различни конкретни проявления. Хващаш се за конкретна култура, а не за това, което тя ти показва и което е наднационално.

Като в притчата за соченето на луната. Някои хора виждат луната, други се втренчват в пръста.

За Априлското въстание, щом го споменаваш като пример за българско поведение - такова поведение се среща общо взето във всички други култури. Еквиваленти на това въстание можеш да срещнеш на доста други места. И за героизма, и за саможертвата, и за малодушието, и за предателството. Това са общочовешки черти.

И много добре знам, че не всички българи са патриоти до гроб, както не и всички французи, или пък всички англичани, и т.н. , но това не променя ни най-малко факта че човек се държи и мисли по един спецефичен (и може би малко тънък за теб) начин, нещо което може да се види много лесно като си в обкръжение от много култури всекидневно. Националната идентичност не се опира до това само дали си патриот или не. А колкото до това че нямало "българско поведение/манталитет/ценностна система" - ако така сме мислели и преди Априлското въстание и Възрождението, изобщо е нямало и да съществуваме като страна. (а оттам култура, идентичност, история)

Да, пак казвам - вярно е това което казваш за общуването - всеки знае че това ни оформя като индивидуалности, но все пак има и множество други фактори, като образование, култура, национализъм (в малки или големи фактори) и т.н.

И не е вярно че няма национално-оцветени ценности - самото съществуна на суверенните държави със закони и права на човека които да определят надкултурни и надетнически ценности е доказателство за това че държавата не е просто празнен термин.

За Априлското въстание ти отговорих по-горе преди да го изтриеш от предишния си пост.

Тоя "специфичен начин на държание и мислене" на българина в други обкръжения дето ти се привижда пак е строго индивидуален. Виждал съм хора от различни националности на едно място и съм живял сред такива. Всеки се държеше индивидуално, а не по национален признак. В това число и българите. По-горе казах защо според мен е така.


За другите неща си казах мнението в няколко поста. Луната и пръста. Няма да го повтарям за пореден път.

Само да вметна, че въпреки безусловната специфика, която носи индивидуалния характер на човек, все пак съществува една по-силно или по-слабо изразена съвкупност от характерни особености сред представителите на отделните общности, каквато представлява народопсихологията. Тя не е някаква установена категоричност и не се проявява винаги или в еднаква степен, но все пак съществува като резултат от дълготрайни и сложни процеси на историческо, културно и социално развитие и взаимодействие. Например - често се смята, че характерна черта в народопсихологията на германците е тяхната дисциплинираност и организираност. Това не означава, че на един германец не му е позволено да е мързелив и разхайтен, но според мен подобни схващания не са изцяло стереотипни, а имат дълбока основа залегнала в типичния начин на живот, поведение и общуване на голяма група хора в течение на годините. Тези отличителни белези също подлежат на развитие, промяна, а и във все по-голяма степен на заличване и разтваряне в процесите на глобализация, но не можем напълно да ги изключим или пренебрегнем. Те невинаги касят отделни народи. Понякога олицетворяват още по-значителни съвкупности от хора. Например за южните средиземноморски народи се казва, че принципно имат по-темпераментно поведение от северните, в което има някаква логика, дори да не можем да го изведем като необоримо правило.

За българите съвсем спокойно мога да кажа, че са много популярни със своята мнителност и нежелание да си помагат едни други. Особено при пътуванията ми извън България съм забелязал как български гастербайтери искрено ми се радват, когато разберат, че съм на почивка, че минавам и заминавам, но с какъв страх говорят за други български емигранти и колко е опасно и рисковано да се общува с тях. Дали ще кажем, че сме индивидуалисти или по-скоро нагли мошеници и използвачи, които непрекъснато се опитват да се надцакат едни други в собствената си държава или извън нея, все пак трябва да признаем, че подобни квалификации не са напълно случайни и произволни. Ето как, от друга страна, народи като еврейския, са показали силната принадлежност към своите корени и желание да си помагат и да се поддържат във време на кризи и изпитания, а дори и в най-обичайните житейски дейности. Така че има някои особености и макар ние като доста различни, добре информирани и свободомислещи представители на обществото си да не проявваме и одобряваме, все пак има много други, които са наложили определени и често не много приятни модели на поведение, довели от своя страна до лепването на различни етикети върхи марката "българин".

Относно останалото в темата, Амелия го е казала в дългия си пост по-добре отколкото аз бих могъл.

Super M wrote:За българите съвсем спокойно мога да кажа, че са много популярни със своята мнителност и нежелание да си помагат едни други. Особено при пътуванията ми извън България съм забелязал как български гастербайтери искрено ми се радват, когато разберат, че съм на почивка, че минавам и заминавам, но с какъв страх говорят за други български емигранти и колко е опасно и рисковано да се общува с тях. Дали ще кажем, че сме индивидуалисти или по-скоро нагли мошеници и използвачи, които непрекъснато се опитват да се надцакат едни други в собствената си държава или извън нея, все пак трябва да признаем, че подобни квалификации не са напълно случайни и произволни. Ето как, от друга страна, народи като еврейския, са показали силната принадлежност към своите корени и желание да си помагат и да се поддържат във време на кризи и изпитания, а дори и в най-обичайните житейски дейности.

Ами за мен подобни квалификации са точно случайни и произволни.
И пораждат опасността от предварителни нагласи и очаквания, точно заради наложените стереотипи и обобщения. "Щом си българин - очаквам да си такъв и такъв". И ако човекът се държи другояче - "Я, ти не си типичен българин". Същото за другите националности, включително споменатите от теб евреи.

За мен няма такова животно като типичен българин/евреин/друганационалностпоизбор. Има индивиди.

Знаеш ли защо не съм напълно съгласен? Ако чужденците ми го казваха, щеше да ми прозвучи като евтин стереотип. Но когато САМИТЕ българи разпалено обясняват как не трябва да се срещаш, говориш, общуваш и сприятеляваш с други българи в чужбина, защото ще те измамят, излъжат, наклеветят, завидят, поискат пари и т.н. започваш да си задаваш някои въпроси. Дали наистина не сме някакви помияри (това май прозвуча грубичко, но аз само си задавам въпроси все пак)? После прехвърляш в главата си 20-те години преход, беззаконията, мутрите, корумпираните правителства, защото това е твоята България - България-та на целия ти съзнателен живот и въпросите стават още повече и по-неприятни...

Отново го казвам - живял съм в чужбина, където е имало и българи. Хората си се държаха най-различно - някои по описания от теб начин. С други си паснахме и поддържаме връзка години след това. Индивидуално е.

Същото за не-българите. Имал съм вземане-даване с такива и в България, и в други държави. Има ги всякакви. Като индивиди, не като национална принадлежност.

Аз преценявам всеки човек по това какъв е като начин на мислене и поведение. Хич не ме вълнува на коя географска ширина и дължина се е родил.