ShadowDance

Наскоро прочетох сборника "Пясъчните крале" на Мартин и останах наистина много доволен. Преди това бях чел само "Песен за огън и лед" от него. Та се зачудих дали да не си взема по някое време и "Бягащият ловец", където Мартин пише в съавторство с още двама. Някой ще я препоръча ли?

В последно време при мен се получи една дълга поредица само от разкази - прочетох преди Мартин "Възпявам електрическото тяло" на Бредбъри, последно зачетох сборника му "100 разказа". Чудесен автор! След 22-ия разказ реших да сменя с Хемингуей - взех 1 том избрани творби от библиотеката вкъщи. Започват с разкази!

Разцъквам The Mammoth Book of Apocalyptic SF. Доста харни неща има вътре, от доста добри автори, а и това ми е една от любимите тематики в жанра. Последно прочетох на Кейт Вилхелм разказа (не е в мен томчето, та не мога да чекна как се казваше). Интересното е, че не е нищо особено като история, но е толкова разкошно написан, че е като течна поезия със сламка просто

Препрочетох за 3-ти път Случаят с Чарлз Декстър Уорд и Възкресителя.Иначе наскоро почнах да четa разните там дърти кнжки на SF Трилър в които има много интересни разкази.Прочетох сборникът от тази поредица за приключенска фантастика.Имаше един много интересен разказ в който,за разлика от обикновено,НИЕ сме по-силни от извънземните на непознатият ми досега Ван Вогт.Имаше и един клонящ почти към хорър японски разказ на някой си Комацу.

Прочетох сборника "Английски фантастични разкази", издание на "Отечество", 1986, който изкопах от библиотеката вкъщи. Общо взето останах доволен. Най-много ми се понравиха "Глупавата марсианка" (Джон Уиндам), "Обитателят на времето" ( Майкъл Муркок) - този ми се искаше да е по-дълъг, за да видя повече подробности от описания свят, и "Въпрос на време", Едмънд Купър. От подобно заглавие аз поне бих очаквал по-голям обем, повече включени автори и разкази, но колкото-толкова.

Току що прочетох "Ние можем да си спомним всичко вместо вас" на Филип К. Дик. Много добра киберпънк класика, послужила като вдъхновение на филма "Зов за завръщане" от 1990 и на сериала "Total Recall 2070" от 1999.

Копелета.
ШЕКЛИ!
Това е!

едит

Какво друго негово е издавано на български, освен "Недокоснат от човешки ръце"?

сто тома разкази и десетки книги?

Може ли да препоръчате по-добрите му сборници с разкази?

Билет за Транай.

Прочетох тая вечер първите три разказа от Leviathan Wept and Other Stories на Daniel Abraham. Не са майнд-блоуинг, но са много обещаващи. Ще видим как ще се представи до края.

Claymore47_Fen wrote:Билет за Транай.

Много тъп сборник.
КЛАСИ под "Недокоснат от човешки ръце".

На емн пък ми хареса.Та прочетох една УМОПОМРАЧИТЕЛНО добра киберпънк антология Хакери.Има го Изгарянето на Хрома който ми хареса но не прекалено,Двубой на Майкъл Суонуик и Уилям Гибсън в който разбираш какво значи пирова победа и се отвращаваш от протагониста,Машинен секс на някакви канадка в който се разправя за жена която изобретява комппютър който симулира оргазъм но си мисли че няма да се продава и греши УЖАСНО.Имаше и един много як почти научнопопулярен разказ на Брус Стърлинг
Нашият Неврален Чернобил в който има идеи по който могат да се напишат сигурно два фантастични романа.Както и един страхотен разказ на Робърт Силвърбърг който ти показва какво значи хакер.Както и един много добре разработен разказ по идея която почти я няма във фантастиката-Тангенти на Грег Беър в който дете и учен правят контакт със същества от 4-то измерение. 8.5/10

Dante wrote:

Claymore47_Fen wrote:Билет за Транай.

Много тъп сборник.
КЛАСИ под "Недокоснат от човешки ръце".

Потърси си "Гражданин на космоса", там са събрани голяма част от най-добрите разкази на Шекли. Но за съжаление този сборник е почти неоткриваем в наши дни.

След като първите три разказа от Leviathan Wept and Other Stories на Daniel Abraham показваха талант и потенциал, но не и реално високо качество, четвъртият - The Support Technician's Tango - беше просто разкошен. Едновременно плашещ и ужасно остроумен по един такъв много самодоволен начин. Става дума за злонамерена self-help книга

Снощи докато ме мъчеше редовното безсъние си спомних злополучния си опит със сборника Дивни хоризонти. Мисълта, която ми мина беше нещо от сорта Абе не може да сме толкова зле... и се напрегнах да се сетя за фантастичен разказ от български писател, който ми е харесал.
И се сетих :. Някъде в осми клас май, в учебната програма по литература бяха включили Павел Вежинов и Светослав Минков. "Един есенен ден по шосето" и "Дамата с рентгеновите очи" бяха оставили хубави спомени. Та си ги препрочетох. Ее, ореолите им поизбледняха, но ще продължа да си ги тача. На Светослав Минков ще му подхвана и другите разкази.