ShadowDance

Аз в момента чета „Сто години самота” на Габриел Гарсия Маркес.
Засега ми харесва адски много. Още в началото ме впечатли с невероятното описание на атмосферата в малкото колумбийско градче Макондо. Там живеят всичко на всичко двайсет семейства, но как само живеят… Какви емоции, какви страсти, какви колоритни ситуации и персонажи има из калните улици на това малко градче, което все още няма гробище, защото е твърде ново и там още не е умирал никой. В последствие книгата изменя същността си, запазвайки външния облик. Хората отново изживяват бурни емоции и попадат в странни ситуации, които критиката определя с термина „магически реализъм”, но вече всичко е някак различно. Всеки е сам и самотен, макар и обграден от този пъстър и вечно цъфтящ живот. А постепенно започва да се разгръща и идеята за диктатурата в Колумбия…

Abarat - rulzz

Dr. Horrible wrote:Аз в момента чета „Сто години самота” на Габриел Гарсия Маркес.
...

Чел съм от него "Много стар човек с огромни крила" и много ми хареса макар да беше само разказ. Определено при първото ми сблъскване с магическия реализъм ми беше малко трудно да му свикна, но наистина пресъздава страшна атмосфера.

Сега съм се наел най-после да прочета Идиота на Достоевски, след като свърших одисеята с книгите на Орхан Памук. Черната книга определено му е най-добрата, почти на един дъх я прочетох, като изключим последните страници за които трябваше да отлагам 1 седмица щот бях зает... Много красива книга, много мрачна и пресъздава Истанбул в една нова светлина.

Процесът, Франц Кафка.

Нищо не разбирам

Не е идеята да разбираш, особено ако търсиш сюжет и история. И романите му на Кафка са едни доста нечовеколюбиви поеми. Имай го предвид

Аз съм още в началото, а сюжет не търся Ще видим накрая какво ще мисля.

Е, щом си в началото, не би трябвало да имаш проблеми. Прозата на Кафка е изключително лесна за възприемане

Интересно съвпадение, и аз чета Процесът в момента.

Някой има ли информация кога точно е правен превода на български (този на Димитър Стоевски, да уточня, ако има и друг издаван)? Защото е доста архаичен като език, според Уикипедия книгата е издадена за пръв път на български през 1980 г., обаче преводът изглежда доста по-стар и беше малко разсейващо и дори дразнещо, докато му посвикна.

Най-накрая дочетох Хари Потър. Предвидим край, но все пак приятен

Прочетох Вариант 13. Не беше моят тип книга, не можа да ми хареса, а имах такива надежди.
Започнах Restoration на Carol Berg.

Аз съм на Brent Weeks - Shadow's Edge (2-рата от трилогията The Dark Angel). Доволна съм, защото в твърде много случаи успява да ме изненада. Чудното е, че сюжетът не е твърде непредсказуем, но самите ситуации са и обикновено, след някой мощен завой, задълбавам с нокти, скръцвам със зъби или тихо си възклицавам на глас. Или пък не твърде тихо... зависи от случая.
Интересен автор. Дано да продължи в същия дух.

В момента съм се зачела в The List of Seven на Mark Forst и ми е леко скучновато...

Преди морето прочетох Станция Пердидо. Беше нещо ново за мен и като цяло съм доволен (8/10). Изкефих се на атмосферата и подробно обрисувания от Чайна Миевил свят (добре де, почти само град...), и особено на страниците предадени от името на Ягарек. Множеството различни раси ми дойдоха малко в повечко, но явно това е едно от необходимите условия за съществуването на мегаполис като Ню Кробузон. Другото нещо, което ме издразни е честото използване на определението "органичен". Наясно съм, че това е направено с цел да подсили контраста между града като конгломерат от "неорганични" улици, сггради, транспортни системи и т.н. и всички твари, живеещи в него... но все пак за мен беше прекалено. Мисля да спретна малко двоична тауматургия и да облека подозрението си в проценти

Така, стигнахме до морето. Между топванията в прекрасната вода на чудесния плаж в Смокини (и далеч не толкова прекрасната вода на плажа в Созопол) отхвърлих и Преследване на дива овца на Мураками. Чудесно ироничен и лаконичен стил в духа на криминалните романи от средата на XX-ти век (Чандлър и Хамет както пише в анотацията) и развръзка като филм на Дейвид Линч.
Също на морето прочетох и Музика на душата на Пратчет. Получих това което очаквах - взех си дозата свеж, макар и добре познат хумор. Изкефих се на пресъздаването на манията по рока.

От една антикварна книжарница си купих "Повелителят на мухите" на Уилям Голдинг (както и други неща, но за тях - като ги прочета). Жалко, че я прочетох чак сега.

Днес започнах "Лотарията" на Хулио Кортасар. Още съм в самото начало, но стилът ми харесва. Много се надявам Кортасар да застане редом до Борхес в моята лична класация.

не си поплюваш

Хм, утре, като стигна до офиса, където съм я оставил, ще погледна "Станция Пердидо" в оригинал, за да се опитам да си припомня как всъщност се употребява там "органичен". Да не вземе да се окаже съвсем лека недомислица или просто трудно за превеждане? На английски думата "organic" всъщност от векове насам си има едно основно значение, което продължава да е основно винаги, когато не става дума за храна - и то е нещо като "естествено, нормално, безпроблемно, съответстващо си", основно когато става дума за сливане/смесване/комбинация между две неща. Особено в архитектурата и някои други визуални изкуства/занаяти си се използва много - "an organic blend of това and онова" си се ползва за съвсем плавно преливаща, ествествена, недразнеща комбинация/сливане/смесване на два стила/конструкции/цвята/форми и т.н. Но все пак ще погледна де, ще видя дали така е използвано в оригинала - ако е така, то не е много лесно за превеждане на български