ShadowDance

The Dragon wrote:Например красивите жени във фертилна възраст които винаги като са гладни можеш да ги изведеш на ресторант

Don't enable them, dude.

Купи си депутат

Xellos wrote:Купи си депутат

Spoiler: show

against my better judgement... габче?

От япония току що пристигна готварското gyuto Сега само да намеря кой да го заточи, понеже фабричния ръб е отсъстващ.

около сточна гара точат разни такива неща уж честито!

Xellos wrote:около сточна гара точат разни такива неща уж честито!

Ъъъ .... предпочитам да не оставям хубава карбонова стомана на 61 HRC в ръцете на сточногарците където съм виждал как ползват шмиргел ... и това което знаят за ъглите ... е по малко от знанията по геометрия на модерен БГ шестокласник.

Ми мооже, макар че аз преди да открия колко удобно нещо е керамиката нямам лоши спомени от там, може да са зле сега. Ама сега като има прилични по 10-15 кинта бели ножчета не виждам никакъв смисъл от скъпо железо . НО важното в случая е кога ще се съберем на мръвка! Освен ако не го ползваш за самозащита срещу спанак и броколи тоя.

Xellos wrote:Ми мооже, макар че аз преди да открия колко удобно нещо е керамиката нямам лоши спомени от там, може да са зле сега. Ама сега като има прилични по 10-15 кинта бели ножчета не виждам никакъв смисъл от скъпо железо . НО важното в случая е кога ще се съберем на мръвка! Освен ако не го ползваш за самозащита срещу спанак и броколи тоя.

http://www.youtube.com/watch?v=QOQtOKhsC3w

Направи го това с керамичен да те видя Ами може да е скоро - защо не ... месо винаги ям.

Абе това зависи бая и от ръката която го държи, аз и с тоя ще се озоря да е бързо. Така и не се научих да режа "правилно" ако накрая продукта е във формата в която го искам и съм още с 10 пръста за мене е уин. Ама някой ден ако видя домат който да не скърца по ножа ще пробвам да видим . Иначе е мега як твоя няма спор.

Като почне сезона да се разберем да ти продам домати от село?

Предвид седмицата, която преживявам в момента, мемето Bad Luck Brian трябва да бъде прекръстено на Bad Luck Tigermaster. В понеделник един колега се оказа жестоко настинал, а аз бях единственият, който можеше да поеме смяната му. После човекът, който трябваше да го смени за през нощта, т.е. в конкретния случай да смени мен, закъсня с два часа - и съответно ден, в който трябваше да почивам, мина в дванайсет и половина часа работа, два часа пътуване с градски транспорт и половин час ходене пеша. И имайте предвид, че като говоря за работа, имам предвид именно работа, а не дежурство. Егати почивния ден. Добре, че поне него ще ми го възстановят следващата седмица.
Във вторник трябваше също да почивам, само дето цял ден търчах по задачи. В сряда бях редовно на работа дневна смяна и беше ужасно поради ред причини, които няма да изброявам тук.
Сега ми е нощната смяна, но вместо да се наспя, през целия ден отново търчах по задачи и беснях по хора, вземащи пряко засягащи ме решения зад гърба ми, без изобщо да се заинтересуват, че отвреме-навреме ми трябва и почивка. В момента съм на работа, закъснял, недоспал и бесен на света.
Ако още веднъж ми се случат подобни последователни дни, сигурно ще развасовам някого с брадва.

Пък на работа преди три седмици гръмна единият сървър. Оправяха го какво го оправяха, купиха нов за три хиляди лева (най-скъпият такъв е хиляда и шестстотин, но не са взели него, а значително по-евтин вариант, как да е де...), но нещо не могат да се оправят и постоянно няма интернет. Освен това проксито постоянно отказва, на всичко отгоре минали от НАП да оправят фискалните принтери и не казали на никого, вследствие на което настава драма с касовите апарати и невъзможността им да печатат касови бележки.

Интернетът е в състояние угасва-загасва, угасва-загасва, угасва-загасва.

В цялата тая каша отделните отдели решават, че сайтовете им вече ще са блогове и карат айтитката да им направи блог. Тя инсталира уърдпрес и после го прави на мултисайт, което е добре. Иска от мен да издизайня и въобще да преведа в работещ вид блоговете на отделите. Имам админски права само за единия, които общо взето ми дават възможност единствено да им покажа как да пишат статии. Не мога да качвам теми, не мога да качвам плъгини, не мога да правя нищо.

Не иска да ме направи админ, защото навремето един го били направили админ на блога, пък той искал да хакне сайта. Човекът го познавам, познанията му в областта са по-малки и от моите.

Все пак успявам да я убедя да инсталира една Атахуалпа, която може да не е най-великата тема на света, но като за мен е добре, защото ми дава достатъчно възможности за къстъмайзване с всичките им там красотички и джиджавки, дето ги искат от отдела.

Интернетът до тоя момент работи напълно пожелателно. Десет минути няма интернет и после десет минути пак няма. Очарователно. Издебвам някаква пролука, в която има (щото припират) и в момента, в който се опитвам да активирам темата, той пак спира. Но понеже темата не успява да се активира, се прецаква и самият блог.

Какво точно е станало слабо ме интересува, нито ми е работа да ги знам тези неща, нито нищо.

Проблемът е, че тая да не казвам каква последователно ме обвини КРЕЩЕЙКИ, че съм си преинсталирала файърфокса, който крашваше... На което й отговорих, че ако смята дъщеря си и мъжа си за индивиди със средна до силна степен ментални увреждания, на които им се налага да им крещи като на полето, че да я разберат, с мен леко се е объркала. При което тя вече запепена каза, че от темата проксито забило, два от четирите диска предали Богу дух и касовият апарат в средношколския отдел спрял да издава касови бележки.

Сега, трудно ми е да ви обясня ситуацията. Представете си истерична тетка с наполеонов комплекс и непреодолима ехолалия, която просто седи и крещи в стая с десет човека, абсолютно неподлежаща на укротяване. Крещи и обижда, реве на "ма" и ме обвинява в повредата... на касов апарат посредством тема за уърдпрес. Пердето ми падна. Креснах й, че ако ще си викаме, имам по-силен глас от нейния и лесно мога да я надкрещя. Ако си въобразява, че е мисис от памукова плантация, а аз съм робинята й Сали, силно е сбъркала епохата и самоличността си и да иде да се лекува.

Заявих, че след като имат четирима души айтита, да бъдат така добри да си оправят уърдпресите и да си гледат работата, а междувременно да се погрижат и за касовите си апарати, но повече да не са си позволили да се обърнат към мен по никакъв технически въпрос.

Казах й много неща, някои от които не помня. Интересното е, че директорката застана на моя страна и се опита неколкократно да я озапти, щото усети, как оная не пресоли манджата, ами сипа малко манджа в солта.

Днес преминах в пасивна агресия, което се оказа ужасно забавно. Интернет продължава да има избирателно. Проблемът с проксито се оказа кабел, друга част от проблема е един повреден рутер. Който трябва системно да се рестартира. На средно три минути отивам при тях с оплакването, че компютрите не работят. Идват първия път, рестартират рутера, тръгват. Идват втория път след пет минути, пак така. На третия път: "Ама ти не можеш ли да си рестартираш сама рутера?"

"Оооо, не, не мога. Не съм ай ти".

На следващия път отивам и обяснявам, че първи и втори компютри не работят. "Е мен какво ме интересува бе? Аз кво да направя?"

Нямаш проблем. Излизам и заявявам на хората: жената, от която зависи дали ще има интернет, не я интересува и пита какво да направи.

Оная се появява и търчи като изтървана да рестартира рутери. От другия отдел звънят да се оплачат, че касовият апарат пак забил. С тих гласец се интересувам дали не е опитала да стартира някоя уърдпрес тема.

Ненам, може да ви е смешно, но ако вчера и днес имах оръжие, щях да го използвам. И без това вече не ми пука кой знае колко.

Доста неприятни хора се срещат по офисите за съжаление

Марфи, thou shalt not kill! Обаче се прекланям пред мозъка, който може да направи връзка между преинсталацията на Firefox, тема за Уърдпрес и забил касов апарат.
Пий една-две до пет ракии тази вечер, и продължавай с пасивната агресия. Бой по канчетата с техните камъни.