ShadowDance

Само не разбирам, кой нормален човек ще вземе КАШОН, както си ходи ей така? Това го казвам аз, а съм страшен авантаджия и стипца.

Ами ти сериозно ли не си виждал клошари и цигани крадци?

Мангалите са, като нинджи. Нинджуцу, генджуцу...

Чудех се дали да не напиша "кой освен циганин"... Честно казано, обаче, не бих се учудил и да е "българин".
И бтв, наистина никога не съм ги виждал в акта.

Не разбирам защо на някои хора им е толкова трудно да възприемат сериозно анимето. Какво им има, damn it?

Липса на въображение и възприемане на факта че live-action не е единствения медиум за визуално изкуство? Повечето пъти това са хората, които ще те нарекат инфантилен ако им покажеш комикс или картуун, дори картууна да е South Park, Family Guy или от другите "за възрастни"

Или защото повечето анимета са толкова over the top в толкова много отношения.
На мен би ми било интересно някой от филмовите разбирачи които не гледат аниме(Scourge, Jen ...) да изкажат мнение.

Не са гледали аниметата, на които им личи, че не са за малки деца просто. И не, нямам предвид аниме-порнажа.

Иначе в западния свят има една такава настройка към анимациите, че са детски, която се подхранва от това, че ежегодно се правят еднакви филми за много милиони с еднакви 3Д животни и хлапета, които правят еднакви смешни физиономии. Те могат да се гледат от цялото семейство и не изискват абсолютно никва по-висша нервна дейност, но пък имат там някъв деривативен хуморец, който да забавлява всичките възрасти. Възрастният човек, който гледа сериозно на тея неща, може евентуално да проследи докъде е стигнала 3Д технологията тая година и дотам. Откъде ще знаят хората, че анимациите могат и да са сериозна работа?

^Ъхъ. Затова филми като "Ранго" или "ПараНорман" биват съпътствани от квиченето на възмутени родители, които не могат да разберат как може в детското да се виждат такива неща.

Amelia wrote: Откъде ще знаят хората, че анимациите могат и да са сериозна работа?

Сори че се заяждам, но най-хубавите анимации - Flintstones, Loony Tunes, Merry Melodies, всичко на tex avery - изобщо златната епоха са си правени за възрастни. Диснизацията настъпва по-късно. Но това е за друга тема вече. Западната анимация се изражда през 80-те за да може да служи за детегледачка и мама събърбан да има 3 часа спокойствие в събота.

От друга страна показва че като се държиш с децата като идиоти, получаваш точно такива като пораснат.

Onslaught wrote:Или защото повечето анимета са толкова over the top в толкова много отношения.

На мен би ми било интересно някой от филмовите разбирачи които не гледат аниме(Scourge, Jen ...) да изкажат мнение.

Няма добра причина за човек с претенции на разбирач да не даде шанс на Grave of the Fireflies примерно. Вече за сериалите се изисква повече инвестиция и разбирам да пропуснеш ако не те кефи стила.

Аз се радвам на анимето, защото японците май останаха единствените, които правят 2D анимация за пораснали (които не са комедии). Нямам предвид дори като качество, а че изобщо има. Мразя CGI анимациите, дори когато са красиви и добре направени. Освен това всички по-масови анимации от Америка ми се струват ужасно еднотипни, дори по-яките неща на Пиксар.

Единственото, което ме е изкефило от този бряг в последно време са stop-motion неща като Coraline и Mr. Fox.

Много съгласна с Ваш. Дори Ранго-то, което доста хора харесват не можах да го догледам до края, щото нейде по средата ми писна от изцъклености, дърдоренета и стандартни идиотщини, въпреки добрата анимация и готиния сетинг. Мисля, че Пиксар правят разни по-готини неща, в които възрастен човек може да си намери нещо, но и техните филми не са отчетливо за пораснали хора.

И с Драгъна съм съгласна. Къде отидоха тея сериали, ебаси?

Ми голяма част от съвременните картууни пак имат страшно много рефрънси и неща и за по - възрастни зрители, дори и да не се специфично насочени към тях, дотам че ми е чудно на какво ли точно се кефят малките деца като ги гледат освен анимацията. Но наистина, такива като Флинтстоун няма.

Абе има си яки картуни като Samurai Jack, Dexter's Lab и т.н. от Cartoon Network, и от Adult Swim има хубави неща като The Venture Bros.

Аз по-скоро имах предвид комбинация на филмово или сериално нива от 1. класическа анимация и
2. сериозен сюжет без whimsical хумор да се радват децата.

Всъщност, дори само 2 го няма. Американците са постигнали невероятни технически постижения в анимацията, но студията ужасно ограничават какви истории могат да се разкажат в този медиум. Всъщност, май всичко по-скъпо са семейни комедии с някви елементи на екшън и драма.

Затова Дисни, независимо от легендарния си статус, нямат нищо, което да може да се сравни с Принцеса Мононоке примерно (сори, че ми идват само Джибли в момента).

Вече за CGI-a си е мой проблем, мога да оценя като е добре направена, просто класическата анимация ме кефи много повече и ми е тъпо, че в Америка са я дропнали само щото не е "модерно" вече.

Аниметата конкретно за възрастни, а не "ставащи и за възрастни" са си рядко срещани, а не стандарта за индустрията. Принципно колкото повече аниме си гледал, толкова по-малък процент от всичко стават сериозните заглавия.
За по-голямото разнообразие спрямо западните анимации съм съгласен, но все пак шонените и разните ечи/харем комедии си остават подтискащо много.

Доста старо мнение, но не вярвам да се е променило радикално.

Amelia wrote:...
4. Некадърно взимащите се насериозно анимета. Кат ще имат претенции, поне да имат и покритие. За шонен-сапунките със 100+ епизода е АБСОЛЮТНО забранено да се взимат насериозно и главният герой да не е идиот. Иначе никой няма да може да ги изтърпи.

5. Конкретно в шонена, който е любимият ми жанр, а и най-разпространеният такъв:...