ShadowDance

За малко й се размина на колата, като спука гума в планината по гадния чакъл... Беше като лодка в завоя и докато спре и двете леви гуми бяха заминали. Някак успях да я удържа на пътя въпреки цялото лашкане.





Връщането към Калгари беше нещо такова:

Моехме да минем и без тея емоции и разходи, мисля, та се надявам Сашко да си извади поуките относно пътния джигитлък преди да платим с нечий живот за уроците. Поне се попекох на слънце (и изгорях), докато дойде теглича да ни изтегли след 3 часа чакане. Въпросната интермисия щеше даже да е яка, ако не се вдигаха 20-метрови облаци прах при преминаването на всяка една кола и ако не се излежавах на един каменист склон върху някви ръбести камънаци (и мисикоми от сякъв характер) докато гравитацията ме свлича надолу. Едни много мили хора спряха веднага след като излязохме от колата и закараха Сашко до телефон, за да може той да повика помощ. Ще се опитам оттук нататък да спираме на закъсали по пътя хора, щото си е хубава карма.

Разбира се Сашо е спазвал ограничението за скоростта

Да, между другото... Ама не помогна много.
Ограничението на пътя беше 80 км/ч и аз си бях пуснал cruise control-а на толкова няколко километра по-рано, а в завоя вече бях намалил на 60 км/ч, когато колата реши да поднесе яко наляво.

Тоя път е доста смахнат принципно. Два завоя по-надолу преминава към перфектен асфалт и по този повод са сложили ПО-НИСКО ограничение - 60 км/ч.

На всичкото отгоре гледките не си струваха като цяло в сравнение с обичайните маршрути, а и малкото по-интересни не се виждаха особено от всичкия прах, който вдигаха колите.

Добре, че се е разминало само с това приключение. Между другото, втф е чакъл с 80 км ограничение? Аз това просто някак не си го представям.

Morwen wrote:Добре, че се е разминало само с това приключение. Между другото, втф е чакъл с 80 км ограничение? Аз това просто някак не си го представям.

Нарича се пернишка магистрала

Пернишка магистрала и Албъртски планински път.

Сашко спази ограничението на скоростта, но се лигавотеше и дрифтваше колата в чакъла още преди да стане белята. То се почна още отдалече, когато нашия пропусна мястото, на което искахме да идем и обърна с ръчната спирачка завъртайки колата в средата на чакъла. Детска радост - шарени бонбонки. После продължи да я плъзга, докато карахме към къщи, включително в близост до няква пропаст. Секунди преди да изгубим контрол аз му казах за поне 4ти път: "Александре, колата е нестабилна, намали и спри да я клатиш насам-натам". И оттам се почна якото поднасяне към мантинелата и после в насрещното, където идваше друга кола. Въобще, изобщо, ако караше като нормален човек със скоростта, която шибаната настилка изисква, независимо от пътния знак (в случая според мен трябваше да се движим с под 50 км/ч и то без да се правят забавни акробатики с пързаляне насам-натам), можеше и да не спукаме първата гума в завоя и оттам и втората.

moonlight wrote:Шефа на фирмата току-що ни зарадва с новината, че до края на годината (може би) няма да има заплати... чувствам се депресирана.

Да разбирам, че до края на годината ще работите и няма да ви плащат?

Amelia wrote:Пернишка магистрала и Албъртски планински път.

Сашко спази ограничението на скоростта, но се лигавотеше и дрифтваше колата в чакъла още преди да стане белята. То се почна още отдалече, когато нашия пропусна мястото, на което искахме да идем и обърна с ръчната спирачка завъртайки колата в средата на чакъла. Детска радост - шарени бонбонки. После продължи да я плъзга, докато карахме към къщи, включително в близост до няква пропаст. Секунди преди да изгубим контрол аз му казах за поне 4ти път: "Александре, колата е нестабилна, намали и спри да я клатиш насам-натам". И оттам се почна якото поднасяне към мантинелата и после в насрещното, където идваше друга кола. Въобще, изобщо, ако караше като нормален човек със скоростта, която шибаната настилка изисква, независимо от пътния знак (в случая според мен трябваше да се движим с под 50 км/ч и то без да се правят забавни акробатики с пързаляне насам-натам), можеше и да не спукаме първата гума в завоя и оттам и втората.

Виж сега, по принцип си права, но на практика си е грехота на такъв път с такава кола да не си направи човек малко кефа. Just saying.

Когато си сам да - когато возиш пътници и джигитстваш си просиш белята. Адски мразя някой да ме вози и да се прави на Себастиян Льоб.

Секунди преди да изгубим контрол аз му казах за поне 4ти път: "Александре, колата е нестабилна, намали и спри да я клатиш насам-натам"

Между другото този коментар дойде точно когато колата вече беше извън контрол и се опитвах да я овладея. Просто при началното дръпване наляво, докато завивах ти още не беше усетила, че вече сме закъсали с гумата...

Трябваше въобще да го пропуснем този път, местният чакъл е много гнусно нещо и яко раздрънква колите - при по-ниска скорост колата вибрира брутално от неравностите по плиткия чакъл, а при нормална долу-горе се заобикаля този проблем, но става доста по-неприятна за управление. Тази настилка е за камиончета и джипове.

Devoted of Slaanesh wrote:

moonlight wrote:Шефа на фирмата току-що ни зарадва с новината, че до края на годината (може би) няма да има заплати... чувствам се депресирана.

Да разбирам, че до края на годината ще работите и няма да ви плащат?

Амиии, шефа така каза, но имам подозрение, че ще трябва да живеем на фотосинтеза докъм февруари-март... иначе да, правилно си разбрал.

време да си търсиш друга работа значи

Amikae wrote:

Amelia wrote:Пернишка магистрала и Албъртски планински път.

Сашко спази ограничението на скоростта, но се лигавотеше и дрифтваше колата в чакъла още преди да стане белята. То се почна още отдалече, когато нашия пропусна мястото, на което искахме да идем и обърна с ръчната спирачка завъртайки колата в средата на чакъла. Детска радост - шарени бонбонки. После продължи да я плъзга, докато карахме към къщи, включително в близост до няква пропаст. Секунди преди да изгубим контрол аз му казах за поне 4ти път: "Александре, колата е нестабилна, намали и спри да я клатиш насам-натам". И оттам се почна якото поднасяне към мантинелата и после в насрещното, където идваше друга кола. Въобще, изобщо, ако караше като нормален човек със скоростта, която шибаната настилка изисква, независимо от пътния знак (в случая според мен трябваше да се движим с под 50 км/ч и то без да се правят забавни акробатики с пързаляне насам-натам), можеше и да не спукаме първата гума в завоя и оттам и втората.

Виж сега, по принцип си права, но на практика си е грехота на такъв път с такава кола да не си направи човек малко кефа. Just saying.

Кефа няма лошо, амаааа трябва да се внимава в обстановката, не само в знаците, щото скъпо излиза в най-добрия случай експеримента. В Спортна кола е разумно кефа да си го правиш в контролирана среда, не на пътя където има всякакви непредвидени рискове дори да си добър шофер, да гледаш знаците, тоя насреща и терена са променливи. Две гуми си е пак добре, хубаво че нищо ви няма .

__________________

Увлича си няма спор, аз за това донякъде още карам бавна евтина трошка и то само из София, макар че вчера за пръв път сефтосах извънградско барабар с ужасяващ офроуд над Своге и нямам идея как оцеля колата - golf 3 на 19 години, колкото и да я поддържам уж. Баси още съм схванат от напрежението да карам 4 километра по чист кален/скалист път с 5-10км на първа с над 45 градуса наклон, завои и дълбоко дере през коловози от дъжд минаващи на зигзаг през "пътя". Амелия и Пенчев го знаят до вилата кво чудо е и то в добрите времена. Та съм умерено горд с постижението, особено слизането беше се едно за пръв път сядам. Never again.

Spoiler: show

Съселите по принцип са много сладки, когато не са ти унищожили вилата...

Мунлайт, той просто няма право да ви кара да работите, без да ви плаща. Евентуално би могъл да ви плаща по-малко за намален работен ден (за максимум три месеца, мисля). Аз и не разбирам откъде очаква да имате пари за месеци напред. Това си е направо за инспектората по труда. С какво се занимава фирмата ви?