ShadowDance

Звучи като съвременна версия на "Петилетката за три години".

Нов съм тук и се регистрирах само за да изразя разочарование от екипа на Shadowdance по повод на книгата, която чета в момента.
Нека да кажа, че скоро попаднах на Shadowdance и изчетох почти всички броеве назад. Хареса ми много. Установих, че вкусът на екипа съвпада с моя в повечето от случаите – Малазанския цикъл (особено първите 3), Хиперион (особено първата, макар, че и четирите са стандарт, който цял живот ще препрочитам и ще търся негови подобия), Бюджолд (Бараярския цикъл), Скот Линч (ЛЛ), Мартин, поклона пред класиките (Урсула ЛеГуин, Филип Дик и пр.).…
Затова се доверих изцяло на екипа, когато прочетох ревюто за Джонатан Стрейндж и мистър Норел, стил “това е една от най-добрите книги, които съм чел” и веднага я поръчах.
Към момента я чета от доста време и съм изчел около 300 стр и отгоре (чета бавно, само вечер, преди лягане, за съжаление нямам време за четене, както преди) и не видях нищо от нещата в това ревю, освен, разбира се стила на писане, който те удря между очите още в началото. Извън това, дотук в книгата няма нищо, което да ме трогне. Може би трябваше да се казва “Случки от живота на Джонатан Стрейндж и мистър Норел”, или по-точно “Неособено свързани помежду си и неособено впечатляващи делнични случки от живота на…, в които за цвят е вмъкната малко “английска магия”” (сякаш става дума за английски кожени мебели или английска тоалетна хартия). Проблемът е, че няма литературен герой от тази книга, за който след 300 изчетени стр. да ми пука кво ще се случи с него нататък. Малко сухичко, като доклад. Накрая, за да не ставам скучен и аз, имам въпрос: какво ще ме посъветвате, да продължавам ли да чета до края?

Как да ти кажа... екипът на ШД е съставен от различни хора, с различни вкусове и предпочитания. Изброените от теб заглавия, които и ти си харесал, едва ли са били ревюирани от един и същи човек. Не можеш да очакваш вкусовете на всички ревюиращи в рубрика "Книги" да съвпадат с твоя.

А щом си харесал толкова много ревюта, да беше се регистрирал, за да го кажеш на авторите им... Има си специални теми за всеки брой на списанието, в които се коментират и ревютата.

На последния ти въпрос, без да съм член на екипа: не.
Като не ти харесва книгата, никой не те бие по главата да я довършваш насила. По-добре отдели време на нещо, което ти допада.

Установих, че вкусът на екипа съвпада с моя в повечето от случаите

"Повечето от" не означава "100 % от". Никъде в списанието няма гаранция, че ревютата ще съвпаднат с вкуса на всички прочели ги. Но този цитат ми се струва достатъчна причина да четеш и следващите броеве.

portugal wrote:Нов съм тук и се регистрирах само за да изразя разочарование от екипа на Shadowdance по повод на книгата, която чета в момента.
Нека да кажа, че скоро попаднах на Shadowdance и изчетох почти всички броеве назад. Хареса ми много. Установих, че вкусът на екипа съвпада с моя в повечето от случаите – Малазанския цикъл (особено първите 3), Хиперион (особено първата, макар, че и четирите са стандарт, който цял живот ще препрочитам и ще търся негови подобия), Бюджолд (Бараярския цикъл), Скот Линч (ЛЛ), Мартин, поклона пред класиките (Урсула ЛеГуин, Филип Дик и пр.).…
Затова се доверих изцяло на екипа, когато прочетох ревюто за Джонатан Стрейндж и мистър Норел, стил “това е една от най-добрите книги, които съм чел” и веднага я поръчах.
Към момента я чета от доста време и съм изчел около 300 стр и отгоре (чета бавно, само вечер, преди лягане, за съжаление нямам време за четене, както преди) и не видях нищо от нещата в това ревю, освен, разбира се стила на писане, който те удря между очите още в началото. Извън това, дотук в книгата няма нищо, което да ме трогне. Може би трябваше да се казва “Случки от живота на Джонатан Стрейндж и мистър Норел”, или по-точно “Неособено свързани помежду си и неособено впечатляващи делнични случки от живота на…, в които за цвят е вмъкната малко “английска магия”” (сякаш става дума за английски кожени мебели или английска тоалетна хартия). Проблемът е, че няма литературен герой от тази книга, за който след 300 изчетени стр. да ми пука кво ще се случи с него нататък. Малко сухичко, като доклад. Накрая, за да не ставам скучен и аз, имам въпрос: какво ще ме посъветвате, да продължавам ли да чета до края?

Съвет от мен, точно с тая боза не си губи времето повече.

passer-by wrote: А щом си харесал толкова много ревюта, да беше се регистрирал, за да го кажеш на авторите им...

Приеми, че го казвам сега...

Джонатан Стрейндж е книга, която доста разделя мненията. З мен е шедьовър, но много хора нямат търпението за целта. Идеята е точно да се вкара магията в някакво ежедневие, а и стилът, имитиран от авторката, изисква привидно безсмислената баналност. Книгата обаче става все по-яка с всяка следваща... ок де, с всеки сто следващи страници В последните сто-двеста е убийствена, но пак казвам, мен си ме кефеше през цялото време. Просто мисля, че е малко на момент - човек трябва да я прочете в подходящ период. Също така НЕ е за четене на малки порции, понеже не успява да хване при такова положение.

Roland wrote:Джонатан Стрейндж Също така НЕ е за четене на малки порции, понеже не успява да хване при такова положение.

Подкрепям и допълвам, че на мен тази книга ми стана вълнуваща чак около средата си, но търпението си струваше.

Благодаря, ще й дам шанс още няколко нощи

Ами виж, работата е там, че това не е от ония книги, които се харесват на всеки. Просто там работата е малко въпрос на вкус. Аз например харесвам романите, в които се описва пред и същинската викторианска епоха, но за много хора това е скучно. В случая авторката е уподобила съвършено перото на писател от тоя период. За мен това е плюс. На доста народ не му достига нерви да се пребори с всичките ежедневни детайлчета. Все пак, смея да кажа, че ако успееш да пребориш първите двеста-триста страници от книгата, вероятността да ти хареса нараства стремително.

Отново като новак във форума, който не е много наясно как и къде да си пласира поста, и могат да му бъдат простени тъпите въпроси, ще питам:
Чете ми се фентъзи, но не знам какво да си взема. Да ми препоръчате нещо?
Като инфо или форма на профил за ваше улеснение ще ви кажа, че съм мъж, към четиридесетака, чета активно цял живот, все по-малко през последните пет-десет години и се опитвам да подбирам нещата, които чета, за да не си губя времето. Чета повече фантастика – преди години имах цялата поредица Галактика (или поне тези книги, които си заслужаваха), а от 90-те купувам повечето от бардовата червена поредица.
От фентъзи жанра съм чел само Малазан и Песента, LOTR, първите 5 книги на TWOT (5тата ми стана досадна и не продължих) и Амбър. Иначе изброеното ми харесва, особено първите 3 на Малазана, първите 3 на песента, първите 4 на TWOT, за Властелина няма да говоря. Не чета английски, въпреки че го говоря, колкото да си върша работата – единствената книга, която съм чел на английски беше на Джеймс Хадли Чейс – Strictly For Cash, така че всичко извън джобно булевардно изданийце ще ми причини тежки мисловни напъни и връткане на речници, които не искам да си причинявам в малкото свободно време. В тази връзка – поклон пред младите пичове във форума, които гълтат английската литература като семки на мач.
Отплеснах се. Търся фентъзи, което да е драматично, без да е лигаво, да е многопластово, нo да не се загубя вътре, да не е инфантилно, но да не е и сухарско (Сузана Кларк), въобще, нещо подобно на гореописаните. Благодаря и простете за офтопика.

Пробвай с Лъжите на Локи Ламора, мисля, че отговаря на всичките ти критерии, а и май досега не съм срещал човек, който да не я хареса тази книга.

Хм, бе май според нещо, което portugal е писал няколко поста по-нагоре, вече е пробвал със Скот Линч и Ламора и му е харесало

Иначе аз лично бих препоръчал - ако още могат да бъдат намерени - книгите на Стивън Бруст за Влад Талтош - май се водят "Влад Талтош: убиец на свободна практика". За нещо по-леко според мен са приятни книгите на Тери Брукс от серията за Ландоувър, започват с "Магическо кралство за продан; продадено!". Сигурно ще се сетя и за още

portugal , по-горе си споменал, че си фантастиките на Бюджолд - може да пробваш и фентъзи романите й, по-специално "Проклятието на Шалион".
Ако пък не държиш да има много магия, препоръчвам "Лъвовете на ал-Расан", което си е чиста алтернативна история с лек фентъзи привкус. Много поетичен стил и усещане и качествен превод.

@portugal

Като се има предвид колко са ни близки профилите сериозно ти препоръчвам "Сага за Артур" от Бърнард Корнуел и "Повелителите на руни" от Дейвид Фарланд

Първите книги на Фийст също не са за пренебрегване.

А за разтоварване винаги може малко Тери Пратчет. Или повечко.

Мисля, че би се харесал на 40-годишен активно четящ мъж с интерес към фентъзи.